Кое е първото нещо, което изниква във вашето съзнание, когато чуете думата „творчество“? Доста от нас веднага биха си представили образа на гениални творци от ранга на Микеланджело, Шекспир или Леонардо да Винчи, дали на човечеството едни от най-запомнящите се произведения на изкуството. В настоящата статия, обаче, ще потърсим отговор на въпросите дали творческият процес е „запазена територия“ за малцина, има ли място в ежедневието на обикновения човек и по какъв начин се проявява в контекста на Естествената психотерапия.
Митове и заблуди по отношение на творчеството
Преди да разгледаме в по-голяма дълбочина в какво се състои явлението „творчество“, би било полезно да очертаем някои често срещани митове и заблуди по отношение на неговата същност. Една от тях е свързана с допускането, че човек се ражда творец и че талантът играе определяща роля. Това погрешно схващане е породено от факта, че историята обикновено помни най-добрите постижения на великите творци, а остават незабелязани всички „неуспешни“ опити преди тях. Същевременно често се пренебрегват стотиците хиляди часове усърден труд, които са били необходими за усъвършенстване на творческите умения.
Друг мит гласи, че творчеството е плод на случайността. От една страна, спонтанността безспорно може да стимулира творчески процес. От друга страна, обаче, той никога не е случаен. Напротив, винаги има отправна точка, храна за размисъл или проблем за решаване, които вдъхновяват създаването на нещо.
На следващо място е често срещано вярването, че продуктът е по-важен от процеса, когато става въпрос за творчество. Това допускане би било основателно ако целта на творческия процес би била ограничена до създаването на нещо красиво, което да окачим на стената. Както ще стане ясно по-късно в статията, обаче, креативността е нещо повече от средство за създаване на произведения на изкуството. Тя засяга цялостната способност на човек да генерира нови, изненадващи и ценни идеи или артефакти. Поради тази причина често се превръща в изключително обогатяващ, освобождаващ и изцелителен процес, особено в психотерапевтичен контекст.
Нива на творческия процес
Според когнитивистката М. Боден (Boden, 2004) могат да бъдат обособени три различни нива на творчество: комбинативно, изследователско и трансформативно. В Естествената психотерапия се приема съществуването на горе-посочените степени, като в допълнение се разглежда още един тип творчество, наречен инспиративно творчество.
Комбинативното творчество представлява необичайно комбиниране на изначално обичайни идеи (напр. колаж от снимки). Тази най-ниската степен на творческия процес е характерна за т.нар. еклектизъм, но дори за нея е необходимо наличието на достатъчно натрупано познание и различни начини за боравене с него. Еклектизмът се свързва с хаотичното и донякъде безразборно използване на разнородни парчета информация с цел решаване на конкретен проблем или постигане на реално постижим резултат. В контекста на психотерапевтичната работа, това може да се изразява в използването на методи, похвати, парадигми и принципи от различни школи. Подобен подход, разбира се, е ефективен единствено в съчетание с личностова зрялост, интеграция и обхващане на цялостната картина от страна на съответния терапевт.
Следващото ниво на творческия процес се нарича изследователско творчество, защото включва навлизането в едно концептуално поле и „посещаването на места“, които са съществували като потенциал, но досега не са били посетени. На този етап, се запазва относителната независимост и отделност между разнородните елементи, които се съпоставят. Въпреки това се правят аналогии и се търсят сходства отвъд привидните различия, в резултат на което се обособява единно, синтезирано цяло.
Изследователското творчество е първата стъпка към постигането на интегралност. Естественото продължение е следващото ниво на творческия процес, а именно – трансформативното творчество. Този тип креативност включва предприемането на нещо, което изобщо не е било правено досега. Резултатът е следствие от преобразуването на изначалните елементи в нещо качествено ново, което е принципно различно и надхвърля сумата на съставните си части.
Творческият процес като основа за възникването на Естествената психотерапия
Естествената психотерапия може да бъде представена като едно своеобразно дърво на живота, всяка част от което репрезентира предхождаща я терапевтична модалност, която включва и надхвърля (Баев, 2014). Корените се явяват аналитичните направления. Стволът символизира поведенческата психология и психотерапия. Клоните репрезентират когнитивното направление. Малките клонки са краткосрочните терапии. Листата представляват хуманистичната психология и психотерапия. Цветовете и плодовете са трансперсоналната психология и психотерапията, базирана на духовните системи. А соковете на дървото са психотелесните и медитативни психотерапевтични направления.
От написоното по-горе става ясно, че стъпването върху толкова разнородни идейни и практически направления, методи и школи лесно би могло да се превърне в комбинативен еклектизъм. Ето защо е важно да се посочи, че именно изследователското и трансформационното ниво на творчество са в основата на интегралността като характеристика на Естествената психотерапия. Интеграция се постига посредством дълбинни и цялостни психични процеси като индукция, дедукция и аналогия. Индукцията е процес отдолу нагоре, при който емпирично събрани данни се синтезират, така че да се достигне до изводи, отнасящи се дадена изследвана извадка. В сравнение, дедукцията е процес отгоре надолу, при който едно генерално правило се използва за анализ на конкретен обект. А аналогията е процес, позволяващ да се излезе отвъд анализа на повърхностни прилики и разлики и да се свържат дълбинни, ядрени семантични структури между два домейна (напр. психотерапевтични направления и методи) (Баев, 2004).
Както бе споменато по-горе в статията, според Естествената психотерапия, освен комбинативно, изследователско и трансформативно ниво на творческия процес съществува и т.нар. инспиративно творчество. То включва в себе си останалите нива, но същевременно ги надхвърля качествено. Смята се, че е характерно за гениалните личности, които се превръщат в проводници на креативност и сякаш умеят да навлизат в състояние на вдъхновение, при което „свалят“ Вселенско познание (Баев, 2014).
Инспиративното творчество корелира с другата водеща характеристика на Естествената психотерапия, а именно холистичността. Думата „холистичност“ идва от гръцки език и означава цялостност. Следователно, за да бъде ефективен, Естественият психотерапевт не само интегрира разнообразните терапевтични модалности, върху които стъпва направлението, но е нужно да бъде психодуховно оцялостен. Това обикновено става възможно посредством преминаването през богата, често нелека житейска опитност и развиването на смирение, визия и самосъзнание. Именно развиването на въпросното самосъзнание позволява на психотерапевта да се самоопределя, себеотнася и саморегулира от позицията на една по-висша перспектива (Баев, 2014).
Стадии на творческия процес и ролята му като неизменна част от работата на Естествения психотерапевт
Написаното по-горе дава основание да се заключи, че една психотерапевтична сесия също може да се разглежда като форма на творчество. А за да може то да протича и на инспиративното ниво, би било полезно да се познават по-отблизо стадиите на творческия процес. В литературата се срещат различни модели, повечето от които стъпват на концепцията на Г. Уолас (Wallas, 1926, цит. по Trifonova, 2021), включваща 4 стадия: подготовка (Preparation), инкубация (Incubation), илюминация (Illumination) и верификация (Verification). В контекста на психотерапевтичната работа особено полезно е разглеждането на модела на твореца и арттерапевт Л. Митчъл (Mitchell, 2016). Авторката дефинира пет стадия на творческия процес, които наименова инкубация (Incubation), първоначална идея (Initial Idea), потапяне (Diving In), гъвкаво поемане на ангажимент (Flexible Commitment) и поток (Flow).
Инкубацията е стъпка, при която човешкият мозък работи на т.нар. дифузен режим на мислене. Това привидно блуждаещо състояние без търсене и очакване на конкретен резултат често е ключова предпоставка за достигането до нови, оригинални идеи и решения.
Втората стъпка на първоначална идея включва разпознаването на внезапно и интуитивно породено хрумване или прозрение (инсайт). Редица изследвания сочат, че креативните хора са особено умели в това бързо да забележат подобни първоначални идеи и да се захванат с тяхното развиване.
Третият стадий на потапяне изисква от терапевта и от клиента проявата на доверие и толерантност към неопределеността и несигурността. Те неминуемо присъстват тогава, когато е необходимо да се избере насоченост на конкретна терапевтична сесия или вероятно подходящ метод на работа. Въпреки съществуващия „риск от грешка“, обаче, е важно своевременно да се поеме в някаква потенциално подходяща посока.
Четвъртата стъпка, гъвкавото поемане на ангажимент, по-скоро се свързва с наличието на отдаденост към цялостния терапевтичен процес от страна на клиента и на терапевта, но в съчетание с готовност за проява на гъвкавост по отношение на хода на този процес и прилаганите методи. В противен случай е твърде вероятно да се прояви някоя форма на ригидност, която да възпрепятства своевременната смяна на хода за действие и постигането на ефективни резултати.
Последният, но не и по важност стадий, е потокът. Той включва моментите на пълен синхрон между участниците в терапевтичния процес, когато терапевтът действително е в състояние на инспиративно творчество и може да е проводник на по-висша визия. Важно е обаче да се има предвид, че потокът е само един от стадиите на творческия процес. Следователно не е реалистично да се очаква човек непрекъснато да е в него и не е полезно да се подценява ценността на който и да е от предишните етапи.
Заключение
В заключение си струва да подчертаем още веднъж, че творческият процес надхвърля пределите на изкуството. Всеки човек може да прояви творчески потенциал в рамките на ежедневния си живот, правейки осъзнати избори и поемайки отговорност за това, което е под негов контрол. А в контекста на психотерапевтичната работа, творчеството може да включва прилагането на практики, основани на творчески нагласи, които доказано имат своите достойнства (Казашка, 2020). Същевременно обаче, то е нещо много повече – процес на съзидание, обхващащ клиента, терапевта, както и заобикалящата ги интелигентност, която води всичко живо към изцеление и оцялостяване.
Използвана литература:
Баев, О. (2014). Холистичност в естествената психотерапия. // Естествена психотерапия [онлайн блог]. [Прегледано на 27.11.2022]. Достъпно от: .
Казашка, В. (2020) Вътрешните хоризонти и социалната изолация. Терапевтични практики, основани на творческите нагласи. // Общество и здраве, бр. 2 (1), с. 146-152. [Прегледано на: 27.11.2022] Достъпно на: .
Boden, M. A. (2004). The creative mind: myths and mechanisms (2nd ed.). Routledge. [Viewed 27.11.2022]. Available at: https://bit.ly/3Fcb87J.
Mitchell, L. R. (2016). Creativity as co-therapist: The practitioner’s guide to the art of psychotherapy. Routledge.
Trifonova, S. (2021). The Nature of the Creative Process. // The crisis: individual and social dimensions (Online), Vol. 2, June 2021, 40-47. ISSN 2683-0868. [Viewed 27.11.2022] Available at: https://bit.ly/3OKwmwA.
Wallas, G. (1926). The Art of Thought. New York. NY: Harcourt, Brace and Company.
