Имало едно време един принц и една принцеса. Те живели в две отдалечени едно от друго кралства. Един ден, всеки със своята си причина, решили да отидат в голямото училище-университет за магьосници. Точно там се срещнали и се влюбили от пръв поглед. И като резултат от взаимната им обич – се родих аз, разказвачът. Но принцът и принцесата дори не подозирали какво приключение им е подготвила старата магьосница на име Съдба. И именно неизвестното ги уплашило, ала те продължили.
За момент спрели изучаването на различните заклинания, магии и отвари в училището-университет. Отишли при краля и кралицата – владетели на чудно кралство, за да поискат подкрепа и съвет. Тогава кралицата казала, че принцът и принцесата трябва да продължат магическото си образование, а тя и някои други от придворните дами ще се грижат за новородения им наследник. И в този момент тя без да иска поканила първата фея-кръстница на малкото бебе: феята на Оралността. Тя орисала пеленачето да се страхува, че ще остане само; че ако се осмели да помоли, да поиска нещо или да покаже слабост – ще се срещне с отказа и превъзходството на Големия друг и това вечно ще му напомня на първичното изоставяне. Феята обаче го орисала да притежава и нещо много ценно (защото нито една фея не е само лоша или само добра) – остър ум и богат интелект.
Детето растяло жизнено и любопитно в кралството. Но опредлени неща не били разрешени, „защото навън е опасно“ или „защото така трябва да се прави“, или пък „защото какво ще си кажат другите за нас“. Именно това били дарове от други две кръстници на детето: Сковаността и Издръжливостта. Сковаността орисала детето да върши нещата както е редно, както е написано в старите книги със заклинания или пък както се изисква от Морала на всичките кралства. Това ограничавало малкия юнак и го карало да бъде много постигащ, направо перфектен, защото тайно се страхувал от Наказание. А то било основна магия, която феята на Сковаността използвала. Разбира се тя както останалите феи оставила и своя добър дар: да бъде детето изпълнително, отговорно и дисциплинирано.
Повелята на Издръжливостта била: „Съобразявай се с Другите независимо дали са крале или кралици, или просто придворни“. По този начин растящият принц се научил още повече да задържа своето мнение и позиция за себе си, защото иначе рискувал да се почувства много унижен и изложил се. Ако пък случайно си позволявал да не се съобрази с повелята, идвало в действие най-яростното заклинание на Издръжливостта – Вината. Тя била собствените му гняв и агресивност, ала насочени към себе си. Добрият дар на феята кръстница бил, че нашият герой се научил да удържа на трудностите и дори въпреки тях да преодолява предизвикателствата на мъдрия Живот.
Пораснал младият принц и дошло време да започне да търси отговор на най-важния за него въпрос Кой съм аз?, защото вътрешно усещал, че представата за себе си, с която е израснал, не отговаря напълно на неговата Душа. От този момент нататък приказката продължава именно с това търсене. А най-хубавото е, че… тя няма определен край. Защото всеки сам пише краищата на своите приказки.
Автор
Александър Сакалийски
Специализант ЕП