Независимо колко приличаме едни на други, всеки от нас е уникален по своята същност. Същевременно не е тайна, че човек е социално животно и затова, освен ако не живеем на самотен остров като Робинзон Крузо, то вероятно ежедневно сме изложени на общуване с други хора. От тази гледна точка не е учудващо, че в хода на междуличностна комуникация нашите гледни точки за едно и също нещо могат драстично да се различават и невинаги е лесно да се отграничи кое е мое, кое е твое, кое е „абсолютна“ истина. В настоящата статия ще спрем вниманието си на явленията „психологически трансфер“ и „трансферно удържане“, които имат отношение към написаното по-горе и имат значими проявления както в хода на психотерапевтичната работа, така и при ежедневните форми на взаимодействие.
Какво означава понятието „психологически трансфер“?
Психологическият трансфер (пренасяне) представлява типична човешка наклоност да събуждаме в съзнанието си ключови аспекти от значими ранни отношения и психични преживявания (напр. с родители или братя и сестри), след което да ги приписваме несъзнателно на други взаимоотношения (напр. с настоящи социални партньори, психотерапевт и др.) (Levy, 2009, цит. по Levy & Scala, 2012). Това е тясно свързано с проекцията като „защитен механизъм на Аз-а, състоящ се в несъзнавано приписване на друг човек и на външния свят изобщо при неговото възприемане на собствени нагони, мисли, намерения и вътрешни конфликти“ (Десев, 2021, с. 432).
Полезно е да се отбележи, че при патологична психична организация (характеропатна, психопатна), дори в зряла възраст човек функционира през най-примитивните защитни механизми. Тогава преносът на собствени съдържания се генерира от разцепване, а не от невротично изтласкване. Проектиращият не е в състояние да осъзнае нежеланостите като свои и е напълно убеден в наличието на съдържанията във външния обект. В термините на М. Клайн това се обозначава като проективна идентификация. Тя може да бъде два вида: отрицателна и положителна. Отрицателната проективна идентификация се нарича обезценяване (девалюация) и включва проектиране на нежелани психични съдържания върху друг обект с цел атака върху него или отърваване от нещо лошо. В сравнение, положителната индентификация е известна още като идеализация и представлява „боготворенето“ на външния обект, отново приписвайки му съдържания, принадлежащи на липсите на проектиращия (Баев, 2022; Василев, 2021). Разбира се, важно е да се направи уточнението, че положителният пренос не винаги е основан на изкривяване и идеализация (distorted positive transference). Той може да бъде и модулативен (modulated positive transference) в случаите, когато е адекватен на ситуацията (напр. когато в хода на терапевтичния процес клиентът възприема своя терапевт като човек, проявяващ искрен интерес и оказващ ценно съдействие) (Levy & Scala, 2012).
Прегледът (Levy & Scala, 2012) на научната литература показва, че има някои отличителни характеристики на психологическия транфер. Първо, установено е наличието на индивидуални различия по отношение на степента на интензивност, осъзнатост и ригидност при протичането на този процес. Второ, преносът може да е в известна степен базиран на реално съществуващи предпоставки. Същевременно обаче нерядко проектиращият сам действа по начин, който провокира у другата страна поведение, което е в унисон с неговите психични наличности. И трето, учените приемат, че някои аспекти на психологическия трансфер при всички случаи протичат несъзнателно и имат отношение към защитните механизми и вътрешни конфликти на проектиращия.
Има множество емпирични доказателства в подкрепа на тезата, че психологическият трансфер е реално съществуващ феномен. От една страна, са показателни изследванията на С. Андерсен и Е. Прзибилински (Andersen & Przybylinksi, 2012) в областта на когнитивните и социалните науки. Авторите установяват, че участници в техни експерименти системно и последователно приписват на измислени герои черти, които са били характерни за значими хора от тяхното минало. От друга страна, проучвания върху стиловете на привързване като тези на К. Брумбаф и Р. Фрейли (Brumbaugh & Fraley, 2006, 2007) разкриват, че имаме склонността да пренасяме своите представи за нашите бивши партньори върху потенциалните такива, независимо дали последните приличат на първите, или не. Не на последно място, изследвания в психотерапевтичен контекст (напр. Fried, Crits-Christoph, & Luborsky, 1992) свидетелстват за наличието на значими взаимовръзки между начина, по който пациентите говорят за другите, и начина, по който се изказват за своите психотерапевти. Такъв тип емпирични свидетелства дават основание да се допусне, че психологическият трансфер не е просто плод на когнитивно изкривяване (cognitive bias), а е динамичен процес, в който са включени нерешени вътрешни конфликти и защитни механизми (Levy & Scala, 2012).
Какво представлява трансферното удържане?
От написаното става ясно, че способността за удържане на трансферните проекции е изключително важна предпоставка както за поддържането на „здравословни“ междуличностни отношения, така и за ефективността на един психотерапевтичен процес. Още З. Фройд (Димитров, 2018; цит. по Баев, 2018) обръща сериозно внимание на това, че психотерапевтът трябва да се придържа към въздържание (abstinence), което се изразява в това да не се сътрудничи на проекциите и защитните механизми на пациента, а да се стимулира автентичното изправяне пред реалността, колкото и голяма тревожност да поражда това у него.
Друго понятие, което се използва често във връзка с психологическия трансфер, е т.нар. удържане (от англ. ез. holding, containment). Въпреки че в англоезичната литература термините „holding” и “containment” нерядко се използват като взаимозаменяеми, съществуват някои значими различия в техния смисъл, които си струва да бъдат разгледани по-отблизо. Първият термин („holding“) се отнася до случаите, когато психотерапевтът е в състояние да се идентифицира с перспективата на своя пациент и да ограничи до минимум неговата осъзнатост във връзка с каквито и да е несъответствия между вярванията на двете страни. От тази гледна точка се приема, че при този процес няма кой знае каква промяна в отношението пациент-терапевт и терапевтът не провокира своя пациент да погледне на случващото се от нов ъгъл. От друга страна, при втория тип удържане (“containment”), психотерапевтът помага на пациента да навлезе в непознати територии, да постави под съмнение собствените си вярвания и да осъзнае, че собствените му несъзнавани съдържания са нещо отделно от външната реалност. Поради естеството на този процес, той може да е съпътстван от чувство на несигурност и изолация (Caper, 1999; цит. по Sun, 2009).
Защо трансферното удържане е предизвикателно и на какво се учим посредством ситуации, които го изискват?
Както беше споменато по-горе, психологическият трансфер е свързан със защитния механизъм проекция, а в някои случаи и проективна идентификация. У. Бион (Bion, 1984; цит. по Sun, 2009), автор на теорията за удържането, разграничава реалистична (realistic/urgent projective identification) и ексцесивна проективна идентификация (excessive/aggressive projective identification). Последната може да е придружена от интензивна завист, ярост и склонност към насилие, което превръща удържането в неособено лека задача. Според Дж. Щайнер (Steiner, 2000; цит. по Sun, 2009) успешното удържане в хода на един психотерапевтичеен процес зависи основно от способността на терапевта на удържи собствената си склонност да реагира, както и от това доколко ще съумее да толерира породената у него фрустрация без да предприеме действие. Ако терапевтът престане да мисли за болката на своя клиент/пациент и по-скоро допусне да действа реактивно под нейно влияние, то удържането не се е осъществило успешно. Това често се случва тогава, когато психотерапевтът не успее да осъзнае и отграничи реакциите в резултат на собствения си контратрансфер.
Друго предизвикателство при удържането е свързано с интерпретирането на трансферните проекции. Под трансферни интерпретации (transference interpretation) следва да се разбира споделянето на тактичен коментар, с помощта на който се прави връзка между това, което пациентът/клиентът преживява в рамките на психотерапевтичния процес, и неговите преживявания извън кабинета, особено свързаните с минали отношения със значими други (Levy, 2009). В научните среди се водят дебати по отношение на предимствата и недостатъците на подобни интерпретации. Установено е например, че ефектите зависят от различни фактори, включително това на кой етап от терапевтичния процес се правят въпросните интерпретации, какви са индивидуалните особености на клиента/пациента, имало ли е подготвителни интервенции с цел създаване на подходяща доверителна среда, доколко прецизни са самите интерпретации, както и доколко терапевтът има капацитет да споделя нещо, което пациентът/клоентът не иска да чуе, по начин, който ще улесни възприемането на информацията (Levy & Scala, 2012).
Удържането на фрустрацията при психологически трансфер е предизвикателство дори и за опитните психотерапевти, а какво остава за начинаещите такива или за обикновените хора. Има емпирични доказателства (напр. Halewood & Tribe, 2003) за това, че прохождащите психотерапевти познават себе си в по-малка степен, трудно поставят граници, все още са по-податливи на грандомания, перфекционизъм и депресия. Ето защо тези теми често се проявяват под формата на вътрешни конфликти и като част от процесите на контратрансфер в хода на психотерапевтичната работа. За да се ограничи риска от проектиране на нежелани психични съдържания от страна на психотерапевта върху пациентите е особено важно той да продължава да развива своята осъзнатост, себерефлексия и самокритичност с помощта на лична терапия.
В обобщение, удържането на трансферни проекции е предизвикателство не само в психотерапевтичен контекст, но и при общуването на ежедневно ниво. Хора с личностови разстройства или тежки характерови акцентуации могат да се окажат в ролята на наши колеги, партньори, родители, деца и т.н. Това може да е особено предизвикателно, защото общуването с тях често е съпътствано от обезценяване на добрите ни качества, преувеличаване на недостатъците, използване на нашите слабости и най-дълбоки страхове срещу нас самите и др. От друга страна обаче, подобен тип отношения могат да се превърнат в катализатор за себепознание и прекрасно училище за развиване на здрава самоувереност, самообладание и поставяне на граници (Баев, 2022).
Как може да увеличим своя капацитет за трансферно удържане?
От написаното дотук в тази статия става ясно, че трансферните проекции са нещо неизбежно не само в хода на психотерапевтичния процес, но и като част от различни форми на междуличностното общуване. Сблъсъкът с тях разкрива пред нас множество възможности за себепознание и израстване. За целта обаче е необходимо да развиваме способността и уменията си за трансферно удържане. В последната секция на настоящата статия ще очертаем четири примерни начина за работа в тази посока, без претенции за всеобхватност, изчерпателност и общовалидност на предоставената информация.
#1. Опознаване на процеса на емоционална регулация
Трансферното удържане е пряко свързано с преживяването на фрустрация и емоционален дискомфорт. В тази връзка би било полезно човек да познава механизмите, с помощта на които се осъществява т.нар. емоционална регулация. Според модела на Дж. Грос (цит. по Gross, 2002), генерирането на емоции преминава през пет ключови фази, на всяка от които емоцията може да бъде регулирана.
Първата точка е при избора на ситуации, в които да се оказваме пряко въвлечени (situation selection). Тук следва да се балансират ползите и цената, която се плаща краткосрочно и дългосрочно.
Вторият етап, при който можем да регулираме емоцията, се нарича „модификация на ситуацията“ (situation modification). Той е свързан с проблемно-ориентираните копинг стратегии и упражняването на контрол върху това, което е под наше влияние.
Третата ключова фаза от модела е свързана с управлението на вниманието (attentional deployment). Всяка ситуация съдържа различни аспекти и ние можем да регулираме емоциите си, фокусирайки се повече или по-малко върху всеки от тях. След като бъде избран аспект на ситуацията, върху който да се съсредоточим, идва ред да подберем какво значение да му припишем (cognitive change).
Последната фаза от процеса се нарича „модулация на отклика“ (response modulation). На този етап правим избори и предприемаме действия с цел да повлияем на преживелищните, поведенческите или физиологичните реакции, които сме отключили.
#2. Запознаване с техники за противопоставяне на манипулация и психически тормоз
За да може човек да удържа трансферни проекции, е полезно да се запознае и с някои по-типични подходи за манипулация, психически тормоз или в термините на популярната психология – „газлайтинг“. Те се прилагат по-често (съзнателно или несъзнателно) от хора с патологична психична организация и по-тежки характерови акцентуации. Въпросните подходи включват първоначалното спечелване на другия посредством идеализация, последвано от обезценяване на качествата и постиженията. Газлайтърите преувеличават собствения принос за развиването на взаимоотношенията, оправдават с привидно рационални доводи защо самите те не са били в състояние да съдействат, когато другата страна се е нуждаела от тях, и създават впечатлението, че знаят най-добре от какво се нуждае другия (Баев, 2022).
Най-важното, което е важно да се има предвид при общуването с такива хора е, че проявата на топлина и емпатия не води до желани резултати. Такива хора често оперират въз основа на примитивни защитни механизми, каквито са разцепването и проективната идентификация. Затова въпреки че от една страна копнея за въпросната топлина, същевременно те се страхуват изключително много от нея. Ако човек иска да управлява взаимоотношение с газлайтър максимално щадящо и ефективно, то той следва да съблюдава следните насоки. Първо, да развие умение да запазва вътрешно самообладание. Второ, да се откаже от илюзията, че има как посредством логически аргументи и обяснения да убеди манипулатора в това, че греши. Трето, да участва активно във всеки етап от разговора с такъв човек, като го кара да дава конкретни примери за всяко свое генерализирано твърдение относно негов недостатък и провинение; като изразява открито, че не възприема твърденията му за нищо повече от лична интерпретация; като посочва логически грешки в изявленията относно привидно големия принос и направени саможертви в името на отношението, като задава провокативни въпроси и др.
В обобщение, отново подчертаваме, че всякакви техники от този тип биха имали ефект единствено ако са прилагани от място на самообладано и категорично поставяне на граници. Ако човек има склонността да избягва конфронтации, това може да е доста дискомфортно за него и той да има чувството, че може да „навреди“ на другата страна посредством подобна дистанцираност. В тази връзка е ценно да споделим, че газлайтърите обикновено са свикнали тяхното поведение да провокира реакция на избягване или атака у другите. Ето защо, когато техен социален партньор (особено в хода на психотерапевтичен процес) съумее да удържи трансферните проекции и да запази спокойствие, това би могло да се превърне в изключително полезен житейски урок за другата страна (Sun, 2009).
#3. Личен опит в рамките на групова психотерапия
Преносът на трансферни проекции е процес, който се осъществява в хода на междуличностно взаимодействие. В допълнение, той често е съпътстван с отключване на фрустрация и дълбоки страхове, особено, когато е плод на проективна идентификация на хора с тежки харектерови акцентуации. От тази гледна точка може да е подходящо вземането на участие в групова психотерапия, в рамките на която човек да преживее от първа ръка как протичат в реалния живот подобни процеси и кои са техните препъни камъни. Напр. в Естествената психотерапия се работи не само с диалектичния вектор, който провокира ума на клиента/пациента да застане в ролята на регистриращ наблюдател, който изучава собствената си природа. Напротив, използва се и т.нар. дидактичен вектор, който включва директна преживелищна работа с несъзнаваните структури и клетъчната памет в резултат на натрупаните житейски опитности (Баев, 2018а).
В контекста на трансферното удържане е доста полезно човек да има възможност да преживее от първа ръка какво се случва с него, когато е обект на идеализация или обезценяване. Едва след това може да бъде предприета съзнателно стъпка към интеграция и да усетим колко по-комфортно всъщност е да живеем от място на центрираност. Личният опит в рамките на психотерапия е прекрасна възможност и да установим какво се случва при общуване с манипулатори, кои са подводните камъни и „обречените“ каузи, както и защо проявата на топло отношение и емпатия често не е оптималният ход за действие (за повече информация относно обектните отношения при характеропатиите виж Баев, 2022).
#4. Практикуване на техники за развиване на самообладание
Накрая, но не на последно място си струва да обърнем внимание, че можем да увеличим своя капацитет за трансферно удържане и посредством развиване на самообладание. Една от техниките, които на база на моя личен опит намирам за изключително полезна в това отношение, е Випассана медитация (https://bg.dhamma.org/bg/).
От духовна и философска гледна точка, в основата на тази техника стои разбирането, че главната причина за човешкото страдание е склонността да се вкопчваме в приятното и желаното (удоволствието), а да се стремим да избягаме от неприятното и нежеланото (болката). Това поражда доста предизвикателства в оглед на факта, че всичко в живота е в непрекъснат ход на промяна, т.е. и най-хубавото не трае вечно. От друга страна, има немалко фактори, върху които не можем да упражняваме контрол и неприемането на това може да е източник на ненужна вътрешна борба и съпротива.
Лесно можем да достигнем до споделените по-горе изводи, когато сме в спокойно състояние и разсъждаваме трезво. Това, което прави техниката Випассана ценен съюзник ако се усвои коректно и практикува редовно, обаче, е нещо друго. Випассана позволява човек да премине през своеобразен психотелесен тренинг, в рамките на който научава ума си да е бдителен за реакциите на своето тяло към външни стимули, както и да запазва уравновесено състояние на духа, независимо колко приятни или неприятни са тези временни усещания. Едно умение, което е изключително полезно, за да можем да удържим топло, но категорично трансферните проекции на други хора – било то в рамките на психотерапевтичен процес, или в хода на ежедневно общуване.
Заключение
В заключение си струва да подчертаем още веднъж, че трансферният процес е често срещан и в психотерапевтичен, и в ежедневен контекст. Следователно, познаването на неговите механизми, съпътстващи предизвикателства и потенциални ползи е изключително важно не само за професионалистите в сферата на психичното здраве, но и за всеки, който иска да гради здравословни отношения в живота си. Отвъд прочитането на каквато и да е полезна информация, обаче, остава необходимостта от непрекъсната работа по себепознание и самообладание, без които прилагането на никоя механична техника няма да даде желаните резултати.
Използвана литература:
Баев, О. (2022). Обектни отношения при характеропатиите. // Естествена психотерапия [онлайн блог]. [Прегледано на 27.12.2022]. Достъпно от: .
Баев, О. (2018а). Диалектичният и Дидактичен процеси в Естествената Психотерапия. // Естествена психотерапия [онлайн блог]. [Прегледано на 01.01.2023]. Достъпно от: .
Баев, О. (2018б). Трансферното удържане в ефективната психотерапия. // Естествена психотерапия [онлайн блог]. [Прегледано на 27.12.2022]. Достъпно от: .
Василев. Св. (2021). Съвременна клайнианска психоанализа. София: Колибри. ISBN978-619-02-0750-4.
Десев, Л. (2021). Речник по психология. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
Димитров, Пл. (2018, под редакция). Как (да) живеем? Екзистенциално-психодинамични практики в консултирането и живота. София – Сборник от 10 книги, ISBN 978-954-91472-9-2.
Аndersen, S. M., & Przybylinski, E. (2012). Experiments on transference in interpersonal relations: Implications for treatment. // Psychotherapy, Vol. 49, pp. 370 –383.
Bion, W. R. (1984). Elements of psycho-analysis. London: Maresfield Reprints.
Brumbaugh, C. C., & Fraley, R. C. (2006). Transference and attachment: How do attachment patterns get carried forward from one relationship to the next? // Personality and Social Psychology Bulletin, Vol. 32, pp. 552–560. [Viewed 26.12.2022] Available at: https://doi.org/10.1177/0146167205282740.
Brumbaugh, C. C., & Fraley, R. C. (2007). Transference of attachment patterns: How important relationships influence feelings toward novel people. // Personal Relationships, Vol. 14, pp. 513–530. [Viewed 26.12.2022] Available at: https://doi.org/10.1111/j.1475-6811.2007.00169.x.
Caper, R. (1999). A mind of one‘s own: A Kleinian view of self and object. London & New York: Routledge
Fried, D., Crits-Christoph, P., & Luborsky, L. (1992). The first empirical demonstration of transference in psychotherapy. // The Journal of Nervousand Mental Disease, Vol. 180, pp. 326 –331.
Gross, J. (2002). Emotion regulation: Affective, cognitive, and social consequences. // Psychophysiology, Vol. 39, pp. 281–291. [Viewed 01.01.2023] Available at: .
Halewood, A., & Tribe, R. (2003). What is the prevalence of narcissistic injury among trainee counselling psychologists? // Theory, Research and Practice, Vol. 76, pp. 87-102.
Levy, K. N. (2009). Psychodynamic and psychoanalytic psychotherapies. // D. Richard & S. Huprich (Eds.), Clinical psychology assessment, treatment, and research (pp. 181–214). Burlington, MA: Elsevier Academic Press.
Levy, K. N., & Scala, J. W. (2012). Transference, transference interpretations, and transference-focused psychotherapies. // Psychotherapy, Vol. 49(3), pp. 391–403. [Viewed 26.12.2022] Available at: https://doi.org/10.1037/a0029371.
Steiner, J. (2000). Containment, enactment and communication. // International Journal of Psychoanalysis, Vol. 89, pp.19-38.
Sun, N. (2009). Containment: A training therapist’s attempt to apply the construct in a first therapeutic encounter (Research Report). Pp. 11-36. [Viewed 26.12.2022] Available at: https://core.ac.uk/reader/39667140.
Други:
Уебсайт на Випассана България: https://bg.dhamma.org/bg/
Характеропатии, манипулация, самообладание – поредица видеа на Орлин Баев:
