Знаеш ли какво правят достигналите до тайната на сърцето?
Не се ядосват,
Не се сърдят,
Не обиждат,
И не се обиждат,
Във всичко красивото виждат,
За нищо не обвиняват хората,
Защото знаят, че всичко им е от Бога,
И мълчат,
Мълчейки, говорят.
Руми
Трансферното удържане е ключова компетентност за ефективното протичане на психотерапевтичния процес, която се изразява в способността на терапевта да осъзнава и удържа трансферните проекции на клиента. Разглеждането на този важен аспект от психотерапевтичната работа, има за цел не само прецизирането на термина, но най-вече разкриването в дълбочина на личния процес на трансформация, през който е необходимо да е преминал самият терапевт, така че да може качествено да утилизира случващите се в процеса проекции в посока на търсената промяна.
В този смисъл трансферното удържане е ключова способност не само в терапията, но и в живота, защото тя е белег за зрелостта на една личност и за нейният капацитет да създава и поддържа качествени взаимоотношения в своя живот.
Трансфер (пренос)
Фройд е първият, който открива този феномен, при който пациентът проектира върху психотерапевта съдържанието на своето несъзнавано и съживява афективните връзки от своето минало. Трансферите са тясно свързани с най-ранните и емоционално значими връзки с хора – родителите или техни заместници. В този смисъл върху терапевта могат да бъдат проектирани несъзнавани психични съдържания (чувства, страхове, очаквания), които човек реално проектира ежедневно във всички свои взаимоотношения с родители, партньор, деца, началници, подчинени и т.н. Въпреки, че първоначално го разглежда като пречка, в последствие Фройд вижда в трансфера възможност за преработване на несъзнаваните наличности в емоционална сигурност.
Мелъни Клайн прави откритието, че проекцията и интроекцията (двата процеса, които в комбинация съставляват единна защита, наречена проективна идентификация), оцветяват и изграждат вътрешните обекти и показва, че това което се проектира са не външните обекти от миналото на детето, а вътрешните обекти. Разбирането от терапевта на начина, по който те са изградени, е от съществено значение за осъществяване на промяна в психиката на пациента. (Бети Джоузеф, статия „Тоталната ситуация на пренос“)
При проективната идентификация не само пациентът възприема терапевтът по изкривен начин, обусловен от ранните обектни взаимоотношения на първия, но се оказва натиск и върху терапевта да се идентифицира с несъзнаваната фантазия на пациента. С други думи пациентът не само проектира вътрешни обекти, но принуждава човека, върху който ги проектира, да се държи като тези обекти.
Трансферът може да бъде положителен или негативен. В случая на положителен трансфер, когато се случва отвъд нормалната привързаност към терапевта, пациентът го идеализира и вижда в него главния източник на своето благополучие. С тези очаквания той упражнява натиск върху терапевта като го натоварва с очаквания за своето спасение. При негативния трансфер се случва обратния процес на девалюация, при който терапевтът се вижда като злонамерена, плашеща фигура, която кара пациента да се чувства слаб и уязвим.
И в двата случая проекцията играе ролята на защита срещу емоционалната болка и страдание, които са неизменна част от качествения психотерапевтичен процес по реструктуриране на когнитивните схеми и характерови наличности на пациента.
Контратрансфер
Пламен Димитров пояснява правилото за въздържанието на Фройд, което има директна връзка с автентичността на терапевта в наситената трансферна динамика. „Това правило напомня на аналитика да е автентичен в опитите си да помогне на пациента, но без да става част от трансферните му очаквания и фантазии. А това изисква от аналитика да е интрапсихично, поведенчески и интерактивно автентичен, да се освободи от илюзиите, че психоанализата е панацея и че работи независимо от автентичното ангажиране на пациента с намирането на собствени решения на проблемите му.“
Бети Джоузеф в своите изследвания на трансфера внася важно откритие за това колко е важно да се разбере психодинамиката на самия трансфер (не само чрез вербалната, но и чрез невербалната комуникация) и как той се използва от несъзнаваното на пациента. Т.е позволяване на неговото проиграване при удържане от страна на терапевта). Неотреагирването на проекцията е именно ключът към промяна на когнитивните изкривявания заложени в миналото. (Бети Джоузеф, статия „Тоталната ситуация на пренос“)
Откритието на Бети Джоузеф има отношение към контратрансфера или начина, по който терапевтът реагира на преноса на клиента. Ако несъзнаваното на терапевта поеме контрол над терапевтичната връзка, той може да отговори от една страна чрез афект, което може да доведе до прекратяване на терапията или „въз основа на собствената си когнитивни схеми и несъзнавани вярвания да интерпретира, и преорганизира субективно речта на пациента в смислено цяло, което изразява корена на проблема. В този по широк смисъл контратрансферът е част от терапевтичното ежедневие.“ (Орлин Баев, видео „Негативният трансфер в психотерапията“)
„Пътеката на героя“
В своите трудове Орлин Баев говори за „пътеката на героя“ или с други думи процесът на трансформация, през който е необходимо да премине терапевтът, но и всеки един човек, за постигане на самообладание.
Става въпрос за процес на оцелостяване (себепознание – себеприемане – себевладеене), който води до изграждане на една здрава, емоционално сигурна психика. Два са векторите, посредством които се извършва вътрешната синхронизация и трансформация. Вектор Диалектика – проследяване на вътрешната динамика чрез анализа, работа с вътрешния диалог, осъзнаване на базисните вярвания и усещанията им на по-дълбоко ниво в тялото. Следва вектор Дидактика (директният вектор) при който се прави директна връзка между външната симптоматика и базисните вярвания, и характерови травми на човека. На това ниво посредством хипноза и медитация се работи по акордиране на характера с една по-голяма мъдра визия за живота. (Орлин Баев, видео „Зоната на пълното спокойствие“)
Моят личен опит
Бих желала да приложа ситуация от моя личен живот, която ясно показва необходимостта от лична трансформация за преобразуване на едни наситени с проективна идентификация отношения между единия от синовете ми (Ники), мен и баща му. По системата Хюман Дизай той е „Прожектор“, който изключително интензивно се идентифицира с несъзнаваната динамика в семейството и извън него, а от друга страна проектира върху останалите членове от семейството своите несъзнавани чувства, импулси и желания. Поведението му е меко казано предизвикателно за нас като родители, при все че отсъстват всякакви форми на патологичност. Предизвикателно, но същевременно толкова учебно и целебно за всички.
В най-обобщен вид бих описала този процес като импулсивно, несъзнателно изразяване на подтиснатите желания и чувства от ежедневието, и проектирането им върху нас и двамата му братя. Но и на по-дълбоко ниво – изразяване чрез поведението си на несъзнавани наличности от семейната и родова динамика. Усещането е за първичност, стихийност и неподвластност на контрол. Основната емоция е гняв.
Чувствата, които по-горният пренос събужда в нас са на безсилие, погазване на границите, сриване на родителския авторитет. На 3 годишна възраст Ники ясно и категорично заявяваше, че не той нас, а ние него трябва да слушаме. И се оказа прав… В първите години, когато нашето собствено несъзнавано поемаше юздите, арсеналът от реакции варираше в двете крайности – частично удовлетворяване („опитомяване“) на желанията (т.е опит за поставяне на някакви граници и овладяване на ситуацията) или агресия. Понеже физическата агресия никога не е представлявала опция за нас, съответно проявена като вербална агресия. Крайният резултат е пълна капитулация в ролята на родител, усещане за още по-голямо безсилие, огромно количество вина и неспокойно дете, което след преминаване на афекта се чувства огорчено и търси интензивно физически контакт.
Не случайно споменах системата „Хюман Дизайн“ в началото, тъй като тя беше нашата входна врата към „пътеката на героя“ – или първоначалното осъзнаване, че поведението на децата е проекция на средата, в която живеят. Последваха 4-5 години на активно себепознание от моя страна през различни системи. Себеприемането и себерегулацията в най-голяма степен бяха катализирани от личната и групова Естетствена психотерапия, през която продължавам своята лична трансформация. През всичките тези години нетлоклонно държа фокуса си върху намерението за промяна в начина, по който общувам с децата и съпруга си, но и във всички взаимоотношения извън семейството.
Трансферното удържане, “holding”, “containing”
Уиникот въвежда термина „holding environment“ (което в превод означава именно удържане), с който описва оптималната среда за едно „достатъчно добро“ възпитание. Това е среда, в която майката позволява на детето да изрази своите емоции, като същевременно създава усещане за безопасност.
В описания по горе житейски случай, преминаването по „пътеката на героя“ е тази, която прави възможно удържането. Във всеки един случай на афект можеш сравнително бързо да разграничиш себе си от ситуацията и да се превърнеш в „контейнер“, в който човекът отсреща да се почувства безопасно да прояви държаните зад защитните механизми на психиката – реални чувства. Безопасното пространство е всъщност присъствие на съзнателност отвъд его механизмите, които персоната ни е създала с цел оцеляване и минимизиране на болката и страданието. Съзнателност за кое обаче? На първо място за болката, страха, несигурността, уязвимостта, която преживяваме като обект на един такъв пренос. Удържаме на първо място своята собствена болка, прегръщаме я, позволяваме ѝ да бъде. Едва тогава можем да приемем и обикнем себе си, дори и когато сме слаби, това прави възможно да приемем и човека срещу нас, и да почувстваме неговата собствена болка. Усещането е за отпускане и позволяване, за пускане на контрола. Свързването на душите е това, което трансформира страха и болката в любов.
Отново се връщам към Ники. Кои са стъпките за удържане? На първо място 100% присъствие в ситуацията. Не докато мисля или правя нещо друго. Готовност за разбиране какво се случва в него, в който момент се събужда емпатията, а фрустрацията отстъпва. Детето усеща промяната и от избягващо присъствие, започва да търси физически контакт. В така създадения „контейнер“, думите идват сами, не мислиш, не интерпретираш, само чувстваш и вербализираш. Тези моменти са толкова емоционално наситени от свързването на душите, че се преживяват като истинска благословия.
Способността за удържане в никакъв случай не подценява способността за разграничаване. В по-горния случай е важно да може да се направи разграничение между детските капризи и инат, и ситуация на пренос. В този смисъл е нужно разграничение и в терапията при работа с пациенти с невроза или психопатия.
В заключение…
Днешният човек е много рационален и малко емоционален – повече мислещ и по-малко чувстващ. Емоциите ги има, но той налага контрол над тях. Научени сме да се срамуваме от чувствата си. В този смисъл удържането на трансфера в психотерапията е един дълбок и трансформиращ процес, позволяващ прегръщането на нашите „забранени“ чувства – независимо дали сме в ролята на пациент или терапевт.
