В естествената психотерапия разглеждаме индивида през призмата на 5 основни характерови структури, които се формират през първите години от живота на всеки човек. За дълбочинното разбиране на описваните характери черпим от идеите на Вилхелм Райх, Александър Лоуен, Валдо Бернаскони, Джефри Йънг (схема когнитивна терапия), Фройд, Юнг и др. В тази статия първо ще разгледам как и кога се формират, а след това ще опиша отличителните черти на всеки от тях заедно с потенциала, който съдържат.
Характерът ни се формира в първите седем години и остава с нас цял живот. В него носим различни модели за това как живеем живота си и как взаимодействаме със света. В детското си развитие човек преминава през 5 различни фази, които могат да формират различни травми определящи нашите основни възприятия за света. Разбира се към тях се наслагват още много фактори, като генетика, родова памет, бременността на майката, физическата среда, обкръжението на детето и др. И все пак ранните години са силно определящи за живота на един човек.
В обществото ни думата травма масово събужда представата за нещо трагично и животозастрашаващо. В психотерапията травмата има много по-широко значение и се разглежда като нещо присъщо за всеки един от нас, което стои в основата на характера ни. Това са събития или влияния в нашето минало, които са ни формирали такива каквито сме днес без да е нужно да ги определяме като положителни или отрицателни в голямата картинка на нашия живот.
В контекста на характерите, може да разглеждаме травмата като повтаряемо непосрещане на дадени наши нужди в детството. В някои случаи това са явни и отчетливи събития, а в други – травмата се е случила на много фино ниво и на повърхността всичко изглежда наред. Травмата се запазва на емоционално, телесно и в някои случаи и в съзнателната памет и остава в нас съпровождайки ни в живота. Тя ни блокира да задоволяваме някои от своите базисни потребности, блокира ни на емоционално и поведенческо ниво и разбира се – има своето отражение върху тялото и здравето ни.
От перспективата на естествената психотерапия, непреработената травма блокира естественото протичане на мъдростта, любовта и истината, а отработването ѝ е пътят към сърцат, цялостен и изпълнен със смисъл живот. Преработвайки тези характери и болката, която носят със себе си, целта е да се разгърнем, да живеем по-щастливо, да можем да чуваме и задоволяваме базовите си потребности по по-качествен начин.
Важно е да споменем, че всеки от нас е уникална характерова комбинация. Няма чисти характери и всеки един може да се проявява по специфичен начин при всеки човек. Получава се едно пъстро многообразно вплитане на характерите и на техните изражения, както в дълбочина, така и в широчина и по този начин се оформя уникалната картина на всеки един човек.
ШИЗОИДЕН ХАРАКТЕР
Жив съм, но не съм. Тук съм, но ме няма.
Всичко случва се във мен, а навън – мъгла голяма.
Раздира ме безкрайна болка всеки ден
и не знам защо съм тук, какво да правя.
Чувствам се наполовина нероден,
в чужд свят самотен аз оставам.
Спрямо момента на формиране във времето, първият характер е шизоидният. Той започва да се формира през пренаталния период до около 3-4 месеца след раждането на детето през т.нар. нарцистична фаза в развитието на детето. Базисната травма е от ОТХВЪРЛЯНЕ. Това е периодът, в който детето се учи на любов към себе си и на доверие в света. Бъдейки изцяло зависимо от своята майка, то има нужда тя да бъде топла, любяща, внимателна, нежна, чуваща и откликваща на нуждите му. В случай, че майката е по-дистанцирана, физически отсъстваща, емоционално неприсъстваща или ако се е наложила по-дълга раздяла по някаква причина, то тогава би могла да се формира травмата от отхвърляне.
За разлика от повечето бозайници човешките бебета имат нужда от много интензивна грижа преди да могат да бъдат самостоятелни и за едно бебе липсата на любов и принадлежност е смъртоносна заплаха. Което означава, че сме силно зависими от другите и в ранните ни години това е жизненоважно за нашето оцеляване. По тази причина страхът от отхвърляне е с много дълбоки корени и обхваща цялото ни съществуване.
В самия старт на живота, човекът с шизоиден характер не е изживял принадлежността и любовта, от които е имал нужда, затова несъзнателно той вярва, че е дефектен, че нещо не е наред с него, че е негоден за този свят и че няма никаква стойност. За взаимодействието си с другите вярва, че ще бъде наранен, че ще бъде лишен от грижа и внимание, че ще бъде злоупотребено с него и че той няма защита срещу това. Имайки тези базисни вярвания, той живее странейки от другите и сам създава условия за социална изолация, която от своя страна затвърждава вярването, че нещо не е наред с него и той не принадлежи към света.
За да избяга от тези огромни страхове, шизоидният характер има склонност да се оттегля в свой собствен фантазмен свят, в който често си представя как бяга от другите. Има богат вътрешен свят на идеи, фантазии, идеали, който обаче не показва навън, заради страха от отхвърляне. Интравертен е и общуването с другите му е трудно. Такъв човек може да изглежда социално дистантен и недостъпен и да излъчва, че не иска да бъде приближен. Той самият има усещането, че не принадлежи на този свят, общество, група, семейство. Сякаш житейските преживявания на другите остават чужди и трудноразбираеми за него.
Друга отличителна черта за шизоидния човек е, че е енергийно оттеглен от света. Съответстващо е и физическото му присъствие в пространството и в общуването. Тялото обикновено е слабо и фино. Очите са малки и почти не установяват контакт. Гласът е тих и плах и рядко се изявява. Сексуалността е много слаба или липсваща. С външността си шизоидът се стреми да не привлича много внимание към себе си, защото всяка форма на внимание крие риск от отхвърляне. Затова често стратегията му е „да бъде невидим“.
Има разкъсаност между мислите, чувствата и поведението. Обикновено има много слаба връзка с тялото и с емоциите. Шизоидният характер е склонен да се затвори в рациото, тъй като там се чувства в по-голяма безопасност. Интелектуализацията му предоставя усещането за поне частична предвидимост и възможност за по-безопасна среща с другите. Шизоидният характер рядко изразява емоциите си и ако го прави е по обран начин или е имитация на емоция, когато смята, че е необходимо за социалното вписване. Страхува се от собствените си емоции, тъй като очаква да бъдат отхвърлени от другите. По този начин самият той отхвърля емоционалния си свят и така затвърждава травмата.
Шизоидът често се чувства заклещен в дилемата дали да се приближи или да се отдалечи. Отдалечаването го оставя в изолация, самота и болка. Тогава се появява нуждата от принадлежност, но заедно с нея и идва тревожността от приближаването към другите. Хари Гънтрип описва това явление като „програма вън-вътре“ – израз на глада и ужаса от контакт и близост. Притежателите на този характер често намират начин да бъдат край хора, но запазвайки емоционална дистанция и недопускайки другите във вътрешния си свят. Те имат много голяма нужда от любов и близост, но се страхуват да я потърсят.
Страхът от отхвърляне може да има много лица – например срах от оценката на другите, страх да бъдеш видян или страх от себеизразяване. Шизоидният човек има силно изявен страх от критика. Живее в страх от негативна обратна връзка, дори и да няма изразена такава срещу него. Заради вярването за дефектност, му е много присъщо чувството за срам. На практика няма реална преценка как го възприемат другите и не е способен да приеме дори и позитивна обратна връзка, тъй като не би могъл да ѝ се довери. На повърхността може да я приеме и да изрази благодарност, но вътрешно остава убеден в своята дефектност.
ПРЕРАБОТКА НА ШИЗОИДНИЯ ХАРАКТЕР
Адаптивният потенциал на шизоидния характер в Естествената психотерапия е да израсте в СЪЗЕРЦАТЕЛ или СТРАТЕГ. В преработката на шизоидната травма, човек се учи да се доверява, да заема своето пространство в живота и да присъства автентично. Учи се да прави проверка на реалността. Работейки над чувството си за себелюбов и себестойност, той започва да изнася част от вътрешния си свят навън. Когато укроти паническият си страх от критика и негативна обратна връзка, свързването с другите изглежда много по-постижимо и има потенциал да се изживява като приятно и безопасно.
Дори и в преработен вид в шизоидния характер неизменно остава склонността към отиване „навътре“ в дълбините на собствения му свят. Именно в това умение се крие неговият творчески потенциал. Такъв човек може да има много широка визия и същевременно да прави комплексни взаимовръзки между елементите, винаги запазвайки образа на голямата картина. Може да конструира сложни модели в главата си, които да намират изява в науката, в създаването и подобряването на процеси или в инженерна дейност. Също така, шизоидът има потенциал да бъде гениален творец. В преработения си вид може да изразява богатия си вътрешен свят навън под формата на писане, рисуване, създаване на представления, композиране на музика и други. Много от гениалните творци на нашето минало и настояще са имали шизоидно ядро.
ОРАЛЕН (ЗАВИСИМ) ХАРАКТЕР
Празна тъмна бездна зее в мен,
сякаш някой скъсал е парче от мойта същност.
В копнеж да я запълни другият за мен,
аз търся сигурност и плътност.
На колене те моля със любов да ме дариш
и с искрица светлина бездната да осветиш!
Според някои изследователи, този характер започва да се формира от раждането, а според други от възраст 4-6 месеца, но общото мнение е, че формирането му продължава до навършване на първата годинка на детето. Това е т.нар. сензорна фаза, в която основната потребност на детето е от храна, като тук визираме както храна за тялото, така и емоционална и интелектуална храна. В този етап детето се учи на безусловната любов от другите към него – да бъде обичано просто защото съществува на тази земя. Ако в този период майката не е успяла да отговори на нуждите от топлина, допир, внимание, то може да се формира травмата от ИЗОСТАВЯНЕ. Тази травма, както и предната се формират в периода, в който детето все още преживява слятост със своята майка и Аз-ът не е структуриран. Съответно те оставят много дълбок белег на телесно и емоционално ниво.
Тъй като не е получил необходимото емоционално подхранване, зависимият характер не развива емоционална самостоятелност. Остава в една инфантилна позиция, липса на зрялост и очакване да получи. Липсва диференцираност от другият човек. Той е силно вкопчен в един или няколко близки човека, отдавайки изключителна важност на тяхната близост и подкрепа. Прекомерно тясно е преплетен с тях емоционално през инфантилна прилепналост и изискване към света да получава безусловно. Няма усет за собствените си граници и за границите на другите и несъзнателно системно ги нарушава. Поради това, че иска да получи, а не получава (защото няма как партньор да запълни тази дупка), той постоянно преживява празнота, липса на смисъл, неудовлетвореност от живота.
Този характер е склонен да изгражда очакване за идеалната любов, но всъщност на едно по-дълбоко ниво той не си позволява да я изживява. В паметта си няма записано такова преживяване в ранната детска възраст и той не знае точно какво му липсва. Затова пребивава в едно константно търсене на любов. Търси как да я постигне и заедно с това е в постоянен страх да не би да я изгуби, дори и да не преживява любовта така както му се иска. Поведенчески това може да изглежда като нагаждане, рационализиране, прилепване, саможертване, вкопчване, даване на посланието „готов съм на всичко за теб“ с очакването другият човек да отговори по същия начин.
Вътрешно, човек с такъв характер е като едно дете, което търси кой да запълни огромната празнина от неполучената безусловна любов вътре в него. Много често той проектира ласката, вниманието, интимността, докосването, които би искал да получи от майката в своите близки и приятели. Гневи се и се ядосва, когато не ги получава и през поведението на неполучило дете създава условия, в които реално изживява изоставяне и затвърждава вярванията си.
Всъщност оралният характер бленува за любов, но не е способен да я поиска. Трудно му е да бъде уязвим и да каже от какво има нужда. Трудно му е да се задвижи и да помоли, да се покаже пред другия в своята нужда и да поиска. Липсва доверието в себе си, вярата, че е важен и че ако поиска – ще му бъде дадено. Стои в претенцията и изискването, че му се полага и че трябва да получи от другите. Научил се е, че трябва да печели любовта и използва всякакви стратегии, но не допуска възможността да се покаже в уязвимостта и слабостта си. От друга страна, самият той е много даващ, търсейки реципрочност от другата страна. В търсенето на внимание от другите е склонен да драматизира, да влиза в ролята на жертва или на спасител, задължително да търси подкрепа за вземането на решения, да поема публични роли.
Има силен страх от самотата, защото в нея преживява изоставянето от миналото. Най-честото бягство от болката на травмата при оралния човек е интелектуализацията. Тези хора развиват много силен интелект, през който се опитват да доказват на себе си и на другите своята стойност.
Характерна за този оралния човек е нарушената автономност. Има вярването, че не е способен сам да се справи с ежедневния живот без да има помощ от другите. Поради това е възможно да развие различни състояния, които да го поставят в състояние на зависимост от другите – хипохондрия, болести, страхове от катастрофи, агорафобия и др. В търсене на запълване на празнотата тук лесно се развиват зависимости – към алкохол, субстанции, храна, хора, екрани, социални медии и др.
Позитивите на оралния характер са, че е много емпатичен, даващ, разбиращ и грижовен към другите и даващ. Много от хората в грижовните професии са с този характер. През нуждата да обгрижи другите и да получи тяхната любов, става много сензитивен за емоциите и нуждите им и усеща дори и малки нюанси в тях, но не може да усети и разбере своите собствени. Оралният човек е много е постигащ, умен и интелектуален.
ПРЕРАБОТКА НА ОРАЛНИЯ ХАРАКТЕР
В терапевтичната работа, оралният човек се учи на доверие към себе си и как да си дава любов. Учи се на задвижване към другите и заявяване на собствените нужди и граници. Започва да поема отговорност за разпознаването и задоволяването на потребностите си и за комуникирането им навън в света по здрав начин. Развива зрялост и се учи как да поема позиция на възрастен в собствения си живот.
Една от най-силните черти на този характер е умението да съпреживява и усеща чувствата на другите на много фино ниво. Именно заради това преработеният му вариант от гл. т. на естествената психотерапия е ЕМПАТ/ЛЕЧИТЕЛ. Той обича да общува, може да създава дълбоки връзки с другите хора, но не през болното прилепване, а през своя собствен център на себелюбов и задоволени потребности. От това място, този характер може да се свързва с другите през любовта, да бъде чудесен слушател и събеседник и да изгражда устойчиви и стабилни връзки. В себе си съдържа потенциала да реализира именно това, което най-много търси в живота – дълбоко свързване и съпреживяване с другите.
САДО-МАЗОХИСТИЧЕН ХАРАКТЕР
Поемам грижи, отговорности, задачи,
преглъщам аз горчилката на този свят.
Другиму да угодя за мене всичко значи –
дарявам моята любов по начина познат.
Във себе си затискам всичко с отчаяние,
затъвам в тегоба и негодувание.
Нагърбвам се с гняв, тъга и срам,
да нося до безкрайност мога знам.
Този характер се образува в т.нар. фаза на Аз-а във възрастта от 1г. до 3-4г, в която започва да се формира неокортексът – тази част от мозъка, която е отговорна за съзнателната дейност и логическото мислене. В този период детето започва да разбира, че е отделен индивид от своята майка. Също така, то се отделя чисто физически с прохождането и самостоятелното откриване на света. В тази възраст детето започва да се отстоява и да се противопоставя и е ключово е дали ще му бъде позволено да казва „не“ и да се себезаявява (разбира се, в здрави граници). Ако този порив за себезаявяване бъде укротен, назидан, унижен или просто, ако не се даде пространство за него през пренасочване, манипулиране, разсейване, тогава би могла да се формира травмата от УНИЖЕНИЕ.
Хората със садо-мазохистичен характер имат вярването, че собствените им желания, потребности и чувства не са от значение за другите. Затова в голяма степен те губят връзка с нуждите си и функционират през външни изисквания и критерии, правейки това, което „трябва“ през обуславянето на близки хора, семейството и обществото. На дълбоко ниво такъв човек вярва, че ако се заяви такъв какъвто е, няма да бъде приет, затова сам е сложил бариера пред вътрешните си импулси.
Мазохистът има огромен стремеж да усети нуждите и желанията на другия и да ги задоволи, търси да угоди на всяка цена. Колкото силно насочва енергията си към задоволяване на чуждите потребности, толкова силно неглижира своите собствени. Заедно с това има много високи изисквания към себе си, които стъпват на вярването, че не прави достатъчно и че трябва да бъде още по-добър, по-правещ, по-даващ и т.н. Може да бъде много самокритичен и укоряващ се и да се държи с жестока грубост към себе си. Негодува срещу това, че другите не уважават и не посрещат неговите емоционални нужди, но всъщност той самият не ги уважава и не им дава пространство, давайки сигнали на другите за неглижиране и малоценност.
В детството обгрижващите фигури са се превърнали в авторитет и са вземали всички решения. В последствие мазохистът търси външни авторитети, които да легитимират неговите решения, дори когато вътрешно знае в каква посока иска да поеме. Превръща се в страхотен изпълнител, но му е трудно да разгърне собствения си потенциал. Поривът за следване на вътрешните импулси е прерязан и той остава с вътрешната убеденост, че другият знае повече от него и ще вземе по-добро решение, а той може просто да изпълнява.
Типично за този характер е да влиза в коловозите на т.нар. садо-мазохистична верига, в която изтича голяма част от неговата енергия. В стремежа си да угоди на другите, потиска и губи собствените си автентични нужди и желания. Мълчи, съгласява се и понася, отхвърляйки себе си. Това събужда гняв в него, но той не си позволява да го преживява и го потиска. В един момент, вътрешното му напрежение става нетърпимо и някаква малка ситуация провокира садистично избухване, обикновено насочено към по-слаба фигура. Това от своя страна му носи огромна вина и срам и той поставя още по-стриктни очаквания към себе си да бъде по-добър в отношението към другите и сдържането на собствените си импулси. От тук веригата се завърта отначало.
Садо-мазохистичния характер носи един тежък и нажежен вътрешен свят, изпълнен с много напрежение, срам и вина. Понякога намира временно облекчение през негодувание, мрънкане и оплакване, но дългосрочно започва да трупа тревожност, която може да прерасне в тревожна депресия, зависимост и заболявания от различен характер.
ПРЕРАБОТКА НА САДО-МАЗОХИСТИЧНИЯ ХАРАКТЕР
Трансформацията на този характер е в ролята на АЛТРУИСТ, който проявява здравословен егоизъм и обгрижвайки на първо място себе си е способен да дава в огромни количества и на другите.
Пътят на преработката минава през сближаване с гнева и агресията, които този човек така добре може да потиска и претворяването им в топла категоричност и спокойно изразена асертивност. Работи се в посока на това да разбере, че гневът е част от живота и че е един заряд, който да бъде изразен по съответен начин в ситуацията. По този начин човек се учи да отстоява себе си, да заявява границите си, да уважава себе си. Светът отговаря синхронично и другите също започват да го уважават.
За човекът със садо-мазохистичен характер остава присъщо сърдечното желание да бъде в помощ на другите и да дава грижа. От позиция на себеуважение, здрави граници и грижа за себе си, той може по много красив, сърдечен и ефективен начин да продължава да дава на света. Разликата е, че го прави от позиция на вътрешна пълнота и здраво ядро и вместо това да се явява поредният товар, който ще сложи на плещите си, то е един естествен и лек поток извиращ от сърцето.
НАРЦИСТИЧЕН ХАРАКТЕР
Живея във крепост от сила, власт и обаяние,
жизненоважно е да бъда център на внимание.
От слабостта изпитвам страх, погнуса,
да бъда уязвим и малък не мога да допусна.
Във миналото някой жестоко ме е предал,
затова сега стоя си сам на сив пиедестал.
Периодът на формиране на нарцистичния характер е от 3 до 5 години. Формира се в т.нар. фаза на съперничеството. В този етап детето се стреми да заеме своята позиция сред връстниците си – да бъде интересно, желано, забелязвано, да бъде център на вниманието. Търси да бъде видяно, признато и утвърдено в средата си. Също така, това е едиповата фаза, в която детето се „влюбва“ в родителя от противоположния пол и търси да бъде утвърдено от него. Този процес е напълно естествен в развитието на психиката. Тук е ключово как родителите ще поставят здрава и категорична граница по отношение на това къде е мястото на детето в семейната система и да обяснят, че майката и бащата са партньорите, а детето е дете и има свое легло и място в семейството. Ако в това взаимодействие детето се чувства измамено или манипулирано или пък от друга страна, ако остане с усещането за всепозволеност, се формира травмата от ПРЕДАТЕЛСТВО.
Тук искам да отбележа, че нарцистичният характер не означава, че човекът има нарцистично личностно разтройство (НЛР), за което битува много информация на обществено ниво. При НЛР човекът е изгубил почти изцяло способността си съчувствие, връзка с реалността и с другите и е почти невъзможно те да се възвърнат. При нарцистичния характер могат да присъстват определени черти и характеристики в човека, но е наличен адаптивния потенциал те да се преработят и човекът да използва силните страни на своя характер, оставайки здраво свързан с реалността, с доверието в живота и с другите хора.
Едно от хай-отличителните вярвания на този характер е, че той превъзхожда другите и че те са му длъжни. Има големи нереалистични очаквания за това какво трябва да получи от света и какво му се полага. Прави всичко необходимо да убеди другите в силата на своята личност. Търси признание, да бъде в светлината на прожекторите и да има последователи. Успехът за него се изразява в това да бъде признат като авторитет, като отличително добър в това, което прави и да бъде виждан само и единствено като силен и много уверен човек, който има власт над другите. Такъв характер си е задал вътрешна забрана да проявява и да показва слабост – дори пред самия себе си.
Постига това с цената на много усилия и контрол. Характерни са подходите на съблазняване и манипулиране, може да използва лъжа и дори да прекрачи общоприетите морални граници, само и само да запази статуса и репутацията си. Няма връзка със собствените си нужди, тъй като енергията му тече в посока на това да защитава твърдия образ, който е изградил за себе си. Още по-малко има сърдечна и емоционална връзка с другите, тъй като ги вижда от една отдалечена и висока позиция и за него те са просто пионки, които да потвърждават авторитета и позицията му.
От друга страна, човекът с нарцистичен характер умее много добре да влезе под кожата на другия и да усети кое е това, което би го притеглило в неговата орбита, така че да привлече един нов почитател, който да го вижда в неговия божествен образ. Съблазнява, търгува, омайва и убеждава само докато спечели адмирациите на другия човек. След това не би могъл да даде нищо насреща и не може да участва в реципрочен обмен. Очаква потокът на даване да е насочен само към него. Има много силни лидерски качества и ги използва, за да постигне целите си.
Зад тази маска на свръхувереност и превъзходство стои една дълбока неувереност, липса на доверие и толерантност, скептицизъм, стягане и много страх. Всички усилия, които този характер полага, за да придобие сила и власт и да бъде над другите е за да не преживее отново предателството, което е преживял в детството си.
ПРЕРАБОТКА НА НАРЦИСТИЧНИЯ ХАРАКТЕР
Потенциалът на този характер е да се преработи в харизматичен ЛИДЕР, който е в здрава връзка с реалността и има спокойна вътрешна увереност. Пътят на преработване минава през пускане на контрола и изграждане на доверие в света и в другите. Човекът се учи да приема и прегръща собствената си слабост, така че да „заземи“ своя образ и да го оцялости. От тази позиция, той може да бъде в обмен с другите през своята харизма и магнетичност, но не само с цел лична облага.
Превръща се в обаятелен лидер, който е много деен и енергичен и повежда другите в посока, която е добра за всички. Притежава една дълбока вътрешна увереност в себе си, която няма нужда да се валидира толкова много от света навън. Това му позволява да изживява много повече свобода и лекота. Много е добър в мениджърски и ръководни роли и може да постига целите си, оставайки здраво свързан с реалността. Има много таланти, бърз ум и е много общителен и екстравертен.
РИГИДЕН/СКОВАН ХАРАКТЕР
Дисциплина, ред, войнишко подчинение,
нямам право на желания и мнение.
Стегни се, можеш още по-добре!
Спри да се държиш като леке!
Гоня резултати, цели и висок морал,
няма място за почивка и провал.
Формира се в периода 5-6г, когато детето открива връзката със своето тяло и своята сексуалност. Много често самият родител има конфликт със собствената си сексуалност и така залага в съзнанието на детето, че това е нещо мръсно и обградено от много забрани. Това може да сформира травмата от НЕСПРАВЕДЛИВОСТ. Също така, може да се сформира и от родители, които са много изискващи, слагащи високи очаквания и норми за поведението и постиженията на детето.
Скованият човек живее в света на правилата, на позволеното и непозволеното, на всичко, което трябва да се направи и трябва да бъде. Той е свръхфокусиран, дисциплиниран, напрегнат, забързан и не си дава миг отдих. Има безмилостни стандарти за себе си, за другите и за всичко в живота.
Има една визия за идеалния свой образ, която тегне над него във всичките му действия и решения. Изпълнява много стриктно и през изисквания всичко, което трябва да направи, за да се доближи до идеалния образ. Действа като машина – по график, правила, през ред, самоконтрол и дисциплина. Изцяло потиска спонтанността си до степен, в която няма връзка с нея, за да не се стигне до излагане, срам или провал.
В преследването на целите си е изгубил връзката със собственото си тяло, потребности и чувства. Не разбира какво чувства и иска, но обслужва това, което трябва. Живее в едно колебание и недоверие кое е по-правилното решение, на кого да се довери. Да последва ли това, което иска или това, което трябва. Отдалечава се от сексуалната си енергия и собственото си тяло и се свързва с интелекта и болната воля през самонасилие.
Стегнат и винаги готов да изпълнява заповеди и инструкции. Не си позволява да се покаже и да поеме инициативата или лидерството. В себе си има един интернализиран външен авторитет, който говори с гласа на обществото и близките му. Страхува се да поеме управлението на живота си, защото не си вярва. Дори на физическо ниво е стегнат, изправен, изпънат, с много поддържано тяло и външен вид.
Има голям страх от допускане на грешки и от потенциалните последствия от тези грешки. Склонен е да катастрофизира и да вижда черното и негативното. Трудно прощава грешките – както своите, така и чуждите.
Всичко това води до голяма трудност да се отпусне, да преживява удоволствие, да релаксира и да се наслаждава на живота. Живее от цел за цел, покорявайки изискванията, които сам слага пред себе си. Постоянно е в преследване на това какво още трябва да направи. Няма чувството, че заслужава почивка и отпускане. Отзад стои страх, че ако пусне контрола, добре подреденият му свят ще се разпадне.
ПРЕРАБОТКА НА РИГИДНИЯ ХАРАКТЕР
Адаптивният потенциал на ригидния характер е ролята на ВОЙН. Без страха от провал и несправедливост, този човек има един мощен двигател да действа и да реализира неща в живота си, които извират от неговата автентична същност. Лесно достъпва и влага в действие принципа на мъдростта – дисциплина през любов и себеуважение.
По пътя на преработването, човекът се учи, че не е нужно винаги да изпълнява и да прави това, което трябва. Учи се да се свързва с образа на детето в себе си, което изживява волност и свобода. Да се свързва с тялото си, емоциите си и автентичните си вътрешни импулси. Учи се да чупи тази рамка и тежка броня, която е изградил.
Важно за него е да изгради вътрешен авторитет, който да извира от и да прегърне страха от провал, по този начин отваряйки се за успех.
***
В обобщение бих искала подчертая, че травмите и характерите не са диагноза. Това е специфичния начин, по който ние сме се развили като личности. В областите, в които това ни спира и ни тежи, имаме потенциала да преработим травмата и да развием силните страни и нашия потенциал. В работата с всички травми човек се учи да осъзнава кога преживява болката от миналите времена и да се разграничава от нея. Колкото повече работи по себе си (пътищата и начините са безкрайни), толкова по-кратък става пътя до това да живее тук и сега освободен от болката на миналото.
