Върлува из нашите ширини и равнини мит, с който сме заченати и възпитавани с времето, гласящ, че всички ние се раждаме, за да се развиваме само професионално и сами сме творци на собствената си съдба, развивайки само и единствено повърхностната си част – а именно поддържането на физическото здраве, финансовото благополучие и продължението на рода! Да, това е така – всичко изброено е важно и много валидно за нормалното ни функциониране в социалната среда, но за чия сметка? И фокусирайки се върху фасадата, то всички ние в даден период от живота си се срещаме лице в лице с натъпканите теми „табу“! Децата спират да се възпитават качествено за нелеките теми за секса и смъртта. Просто липсва комуникацията между младите и по-възрастните. Родителите вероятно не са видели нещо по-цялостно в секса и смъртта и така са се вкопчили в собствените си страхове. Но времето минава, трудностите ни поставят на колене и все по-разумни хора започват да си задават въпроси с повишена трудност, като например – откъде идвам, накъде отивам и какво ще се случи с мен след смъртта? Това са екзистенциални въпроси, на които не искам да отговарям тук в тази статия, но все пак леко загатвам, че вероятно имат връзка с базисните страхове от бездната на неизвестното. И така, поколение след поколение, се предава нуждата от физическо оцеляване, но за сметка на духовната деградация на обществото. Много е хубаво, че дойдоха времена на пандемия и масова психоза, та малко да се осъзнаем и да задълбаем по-дълбоко в душите си и в търсенето на смисъл и воля за по-смислен живот, а не просто да живуркаме. Не на всеки се отрази добре масовото затваряне на заведения, работа от вкъщи и изолация от контакти и развлечения. Спомням си как по всички медии спускаха гъста мъгла, която доста задълбочи леките хипохондрици в по-тежки, а незамислилите се никога за смъртта се вкопчихме в живота като удавници за сламка. Дните минаваха бавно и неизвестността дебнеше зад всеки ъгъл, всички говорехме само за това – дойде ли краят, дори и след леко боледуване със сополи и хрема. Наистина периодът бе доста тежък за всички, включително за мен, защото ме изправи очи в очи със собствените си страхове. Мъглата започна да движи целия ми живот. Да диктува всяко мое действие или бездействие, като целта не бе да се съхраня и оживея, което е базисно и полезно, а по-скоро ме вкарваше дълбоко в негативен сценарии при най-малки наченки за болестно състояние. Чувах как умират уж млади и здрави хора, други се ваксинират по 10 пъти, а пък трети заживяваха под наем в болнични заведения, четвърти пък се самоизолираха…
Тук в тази статия ще спомена двата типа хипохондрия и кратки акценти, водещи към сприятеляването с нея. Здравната тревожност, както всяко друго тревожно разстройство /невроза/, има своето място и глас, който има нужда от да бъде чут и разбран. Прогнозата по справянето с ОКР хипохондрията е добра, но хистеричната хипохондрия има своите по-дълбоки травми и е нужно по-дълго време за преодоляването ѝ. Текстът е подходящ както за колеги психолози, терапевти и клиницисти, така и за всеки любознателен човек. Наричам хипохондрията „състояние“, защото спада към неврозите и може да бъде осъзната от изпитващия. Изключение може да открием само при по-тежка форма на хистерична хипохондрия, която може да бъде част от шареното гранично личностово разстройство.
В миналото хипохондрията се е наричала страхова невроза, което ясно илюстрира липсата на патологични корени при изпитващите състоянието. Дори съм чувал, че методите на специалистите в миналото са били доста крайни и необичайни за днешните техники при психолога. Например са завързвали ръцете, краката и очите на „болния“ и са го качвали на кон. Мислели са, че клиентът, губейки своя контрол, се срещал със своите страхове и преодолявал състоянието. Друг пример е как клиницистът карал клиента да надвисне от терасата на висока сграда, като някой друг държи краката му, докато е с главата надолу – директно в смъртта. Има и други примери, като влизане в ковчег и оставане за известно време вътре в него и т.н. За мен практиките на специалистите в областта на психологията тогава са както крайно стресиращи и опасни, така и актуални в текущите времена на треперене от всяка болежка. Но разбира се не всеки стар метод е подходящ и понякога, както е в по-тежките форми на хипохондрия, могат да навредят състоянието и психическата зрялост у клиента.
При натрапливата хипохондрия, която разглеждам като най-лека форма на здравна тревожност от спектъра на ОКР натрапливостите, човекът постоянно търси лекари и специалисти, които да докажат неговите обсесии и компулсии, че е неизлечимо болен и очаква фатален изход… Такъв човек може дори да отиде до далечна държава, за да направи своите изследвания, които да докажат, че е прав и скоро ще умре при най-тежки условия в най-тежката среда с най-ужасната болест. Фокусирайки се постоянно върху тялото си, той измества съзнанието си и натъпква тревожността си, като с времето започва да развива свръхбдителност към всеки симптом. Изтръпването в ръцете се превръща в ревматизъм, а изкачването на стълбите на блока и така хубаво разтупква сърцето му, че сърдечният удар е гарантиран! Фокусът от тялото му се измества към четенето на литература и форум сайтове в интернет на тема болести и симптоми… Това е едната крайност на натрапливия хипохондрик, в която изпитващият често своята правота се страхува, но не бяга от диагнозата. Другата крайност е избягващият хипохондрик. Той също чете много литература по темата, но се плаши адски много от лекарите и евентуалната фатална диагноза, която могат да му поставят. Постоянно мисли за болести, говори и търси болни, които да му кажат какво се случва с живота преди смъртта… Тази крайна точка на състоянието е по-неприятна, защото такъв човек дори го е страх да измери своето кръвно. Според моите лични наблюдения по темата натрапливата здравна тревожност може да бъде преодоляна само и единствено ако свободната воля на изпитващия желае да промени състоянието си. Прогнозите по преодоляването са доста добри, защото често клиентите на психолога търсят помощ, реална такава, а не привидна и театрална, каквато е следващата и по-тежка хипохондрия, с която се работи по-трудно и бавно, а именно хистеричната хипохондрия.
„Хистерия“ на гръцки означава „матка“, а хипохондрията с хистерична основа може да се нарече състояние, което имитира и измества фокуса нарцистично към собствените цели. Най-често тук са жени, но все пак има и мъже, които в повечето случаи са готови на всичко, за да постигнат егоистичните си цели, бягайки от реалните страхове от самотно изоставяне. И така имитирайки и измествайки собствените проблематики в тялото, хистеричната хипохондричка печели ценно време и внимание – най-важното – вниманието на своите близки или партньора. Наблягам на несъзнавани акценти, защото реално при това състояние изпитващият облича своите вътрепсихични проблематики от несъзнаваното директно в тялото и „фантомно“ изпитва болка на определени места в тялото си, та дори са възможни припадъци и гърчове, които са типични за други състояния. При този вид здравна тревожност в основата винаги прозират вторични печалби от състоянието, а не реална жажда за живот, както е при натрапливата хипохондрия. Заради това е хистерична, защото е маскирана с театрално и манипулативно поведение просто за да постигне своите цели страхът от самотно изоставяне… Тук клиентката бавно и с много внимателен темп се научава да вижда своите вътрепсихични нужди и да задоволява по здравословен и естествен път вътрешното си дете!
И при двата вида хипохондрия присъства орален компонент в основата на характера, което често е изтласкан нежелан период от детството. Често възпитателите или родителите на изпитващите състоянието са свръхгрижовни и трудно допускащи самостоятелност на децата си. Стават наблюдателни и свръхмнителни над тях. Такава орално закачена динамика крещи, че иска да живее смело и автентично. И тук натрапливата хипохондрия се явява вътрешен вик за живот, а при хистеричната хипохондрия нещата са по-сложни. Маската, или външната персонна изява, може да бъде ригидна, но и психопатна, но когато се счупи идеализацията, човекът влиза дълбоко в своите страхове от самота и изоставяне. Което не изключва възможността другите характерови структури да имат здравна тревожност.
Ние – специализантите от БАЕП – работим по двете състояния мъдро и с много любов. Обичаме своите клиенти със здравна тревожност, защото познаваме страховете им. Учим клиентите си да прегръщат и възпитават своите страхове, преобразувайки ги в смелост и независимост от големия друг! Здравната тревожност /хипохондрия/, както казах по-горе, може да бъде преодоляна, но невинаги човекът има метакогницията и времето да разчупи черупката, за да види какво има вътре в душата си. Може с десетилетия да се поддържат хипохондричните страхове. Заради това тук се явява професионалната намеса – за да помага на нашите клиенти да виждат отстрани своите мисли, да достигат до страховете си – смело и отговорно. Его контролът се смирява до нулата, защото приема своето временно съществуване в това тяло на земята. И не на последно място е хубаво да си припомняме, че страхът от смъртта е прикрит страх от живота и поемането на своята лична отговорност!
Изготвил: Христо Стефанов, специализант в БАЕП
