Това е поредното домашно в обучението ми по Естествена психотерапия в школата на Орлин Баев и темата, по която избрах да пиша е значимостта от общуването с природата за благоденствието, психическата устойчивост и цялостното здраве на човек.
Темата с природата и общуването с нея я припознавам като много „моя“ и много значима в живота ми, тъй като откакто се помня природата е била единственото място, където се чувствам свързана, притихнала, в хармония, в спокойствие и в дълбоко единство с всичко около и вътре в мен. Обиколила съм неизброимо много планини, върхове, водопади, езера, долини и никога не ми е достатъчно, винаги има още за бродене, още за преживяване, още за сливане, още за преоткрикване – като процесът тече едновременно навътре и навън в човек.
Как ни помага природата?
Темата е толкова обширна и толкова дълбинна, че даже не знам съвсем откъде да я започна.
Често в работата си с хора давам пример с начина, по който ние, като човешки вид, сме живяли хиляди и милиони години досега. Давам такива примери и правя такава референция, за да може да отстъпим няколко крачки назад извън забързаното ни и супер ангажирано ежедневие и да осъзнаем колко сме се отдалечили от всичко естествено за човешкото същество, колко сме прекъснали връзката с природата и колко много ни отнема това, колко бавно, но сигурно ни разболява.
Винаги сме живеели в малки племенни и селски общности, били сме непрестанно заобиколени от животни, от гора, от вода, от зеленина, от всички звуци, които насищат природата и те са били постоянен фонов шум за нашето съзнание. Природните звуци създават така наречения бял шум (white noise), за който е известно, че дълбоко успокоява човешкия ум и ни вкарва в полу-медитативно състояние.
Успокоява и бебетата и затова има теории, които твърдят, че пускането на бял шум на бебетата драстично намалява коликите им, помага им да се унасят по-бързо и да спят по-дълго и по-дълбоко. Потвърждавам от личен опит с две деца, че това е вярно! 🙂
Забързани в десетките ни задачи и ангажименти, в работата, гоненето на кариера, отглеждането на децата, изкарването на пари за колата, телефона, ипотеката, почивката, новите маркови дрехи… забравяме напълно от какво има нужда душата ни, от какво има нужда тялото и съзнанието ни – от притихване и покой, от свързване и сливане с околния свят, от зеленина, от трева, от слънце, от вода, от въздух, от песните на птичките, от ромона на реката, от плисъка на вълните, от пукането на съчките в огъня, от шума на вятъра между клоните на дърветата в гората. Имаме нужда да се чувстваме малки и да се чувстваме свързани, част от нещо по-голямо от нас, по-старо, по-извечно, по-неразрушимо.
Винаги в човешката ни история сме били толкова тясно свързани с природата, били сме преплетена част от нея, че прекъсването на тази връзка сега води до драстично повишаване на психичните заболявания, неврозите и разстройствата на съня.
Липсата на ежедневна и ежеседмична връзка с природата, липсата на периоди на откъсване от големия град и цялата лудница в него, липсата на съзерцание и потапяне в безвремието е всъщност загубване на връзката със самите себе си, една изолация от душата ни, която разболява тялото и психиката ни.
Препоръчвам горещо документалния филм „The Earthing Movie: The Remarkable Science of Grounding „ – в него се разказва за връзката между здравето и босото ходене. Става дума за това как един толкова елементарен и естествен акт като стъпването бос по земя, нещо, от което толкова много сме се отдалечили и сме забравили, е способен по изключителен начин да оздрави цялото ни тяло.
Над 20 рецензирани научни изследвания доказват, че заземяването (бос върху земята) намалява в огромна степен възпалението – а това е един от най-вредните вътрешни биологични процеси, който води до хронични заболявания от всякакъв вид.
Друг много важен фактор, който сме изгубили като ритуал, е събирането края огъня и наблюдаването на пламъците.
Биологът от Харвард Ричард Врангам смята, че огънят е необходим за подхранване на човешкия мозък. А Дарвин е смятал огъня за едно от най-значимите постижения на човечеството. И често се казва, че огънят е природната телевизия. Но защо е това? Огънят обикновено служи като място за социално събиране и общуване, което го прави важен за нашето семейство и социалната структура, от която сме били част особено в исторически план във времето преди електричеството.
Красивата танцуваща светлина, излъчвана от огъня, заедно със своята специфична миризма, непрекъснато променящи се звуци и уютна топлина едновременно активира всички наши сетива, завладявайки вниманието ни на много нива. Някои мистици казват, че има прочистващ ефект както върху нас, както и върху нашите пространства, премахвайки негативните енергии и наслоявания. Всичко това са логични и валидни причини за нашето силно привличане към огъня. Но какво всъщност се случва?
Ако говорим научно, докато се взираме в пламъка, ние виждаме светлина в топлия спектър на цветовете. Това меко сияние ни вкарва в спокойно, унесено, хипнотично състояние на съзнанието, известно като алфа състояние.
Това се случва, когато мозъкът произвежда повишени нива на алфа вълни. В алфа състояние мозъчните вълни се забавят до точка, в която можем да изпитаме релаксация, спокойствие и дълбоко „изключване“ на будния ум, по този начин достъпвайки в себе си дълбоко потиснати емоции, забравени спомени, както и изпитване на усещането, че сме в единение с душата си.
Също така, това състояние може да ни вкара в някакъв транс или пространство на „Тук и Сега мисълта“ , състоянието на Наблюдателя… нещо много извън нашето редовно структурирано аналитично мислене.
Ставаме по-отворени за нови идеи или концепции, достигаме до дълбок вътрешен мир и можем да бъдем много креативни по време на това състояние. В този смисъл гледането в огън буквално е медитация с отворени очи.
Според едно проучване в Алабама, това състояние на наблюдаване на огъня дори физически понижава кръвното ни налягане.
Авторът Ричард Лоув споменава състоянието „Разстройство с дефицит на природата“ в известната си книга „Последното дете в гората“. Според Лоув, разстройството с дефицит на природата не е наличието на аномалия в мозъка и не е някаква нова психична болест, която трябва да бъде лекувана с хапчета. Това е чисто и просто загубата на връзка на хората с естествената им еволюционна среда. Промяната на нормата за живот на човешкото същество е това, което води до болестни симптоми и то, само по себе си, не е болест, а е загуба на връзка, която имаме нужда да възстановим, за да функционираме биологично нормално.
Да бъдеш близо до природата подобрява физическото, психическото и духовното благосъстояние. Това ни кара да се чувстваме живи отвътре, свързани с живия пулсиращ свят вътрешно и не бива да жертваме това за последните човешки достижения като урбанизация, технологии или социални медии.
Да, те ни дават нещо ново, до което преди не сме имали достъп, дават ни моментална свързаност и достъп до безкрайна информация, но ни отнемат връзката с естествения ни хабитат.
Мой много много любим цитат, който съм писала и в други статии, е на Джиду Кришнамурти :
„ДА БЪДЕШ ДОБРЕ ПРИСПОСОБЕН КЪМ ДЪЛБОКО БОЛНО ОБЩЕСТВО НЕ Е ПРИЗНАК НА ДОБРО ЗДРАВЕ“.
Японски изследователи са изследвали „горското къпане“ – поетично име, което са дали на разходките в гората. Те подозират, че аерозолите от горите, вдишани по време на разходка, стоят зад повишените нива на клетките Natural Killer или NK в имунната система, които се борят с тумори и инфекции. Последващо проучване, при което етерични масла от кедри се излъчват в хотелска стая, където хората спят, също причинява значителен скок в NK клетките.
А в друго проучване на 20 000 души, екипът, ръководен от Матю Уайт от Европейския център за околна среда и човешко здраве към Университета в Ексетър, установява, че хората, които прекарват два часа седмично сред зелени площи – местни паркове или друга природна среда, или двата часа наведнъж или с интервал от няколко посещения – са значително по-склонни да отчитат,, че има подобряване в здравето и психологическото благосъстояние от тези, които не го правят. Два часа са установени като твърда граница: Проучването, публикувано миналия юни, показва, че няма такива отбелязани ползи за хора, които не са достигнали този праг от 2 часа сред зеленина на седмица.
Ефектите са били силни, обхващайки различни професии, етнически групи, хора от богати и бедни райони и хора с хронични заболявания и увреждания.
Тези научни проучвания показват, че времето сред природата (стига хората да се чувстват в безопасност) е противоотрова на ежедневния стрес и може:
➡ да понижи кръвното налягане и нивата на хормона на стреса (кортизол)
➡ да намали възбудата на нервната система
➡ да подобри функцията на имунната система
➡ да повиши самочувствието и себеусещането, че си в хармония и всичко е наред
➡ да намали безпокойството и цялостно да подобри настроението
➡ да подобри качеството на съня и продължителността на дълбокия ресторативен сън
➡ разстройството с дефицит на внимание и проявите на агресия намаляват в естествената среда, което също помага да се ускори скоростта на заздравяване.
В скорошно проучване изследователите на психиатричните звена установяват, че пребиваването сред природа намалява чувството на изолация, насърчава спокойствието и повдига настроението сред пациентите.
Нарастващият брой изследвания – в съчетание с интуитивното ни осъзнаване, че природата е жизненоважна за нашето психическо и физическо здраве, както и засилените опасения относно прекомерното използване на смартфони и други форми на технология – доведе до повратна точка, в която здравните експерти и научни изследователи от цял свят сега предлагат широко разпространение на промени, насочени към въвеждане на природата в ежедневието на хората, които обитават големите градове.
Например изследователите и политиците сега говорят за „паркови пустини“ в градските райони. Градовете добавят или подобряват парковете си, а училища и други институции се проектират с големи прозорци и достъп до дървета и зелени площи – или синьо пространство, както във водна среда.
Бизнесът все повече осъзнава желанието на служителите за достъп до зелени площи.
Ръководството на Глобалната Асоциация за Природна и Горска Терапия показва на клиентите как да използват потапянето в природата за лечение.
„Гората е терапевтът“, гласи лозунгът на групата
Проучванията показват, че въздействието на природата върху хората може да се задълбочи дотолкова, че да осигури групово чувство за благополучие и взаимосвързаност и да помогне за намаляване на престъпността и агресията в обществото.
Проучване от 2015 г. на 2000 души в Обединеното кралство установява, че по-голямото излагане на природа води до по-голяма сплотеност на общността и значително по-ниски нива на престъпност.
И докато преди се е смятало, че повече растителност насърчава престъпността чрез осигуряване на скривалище за престъпниците, то друго проучване установява точно обратното – изобилието на растителност е свързано с намаляване на нападенията, грабежите и кражбите в по-зелените квартали.
Нека поразсъждаваме защо се получава така? Защо повече зеленина и растителност в градовете водят до по-малко престъпност? Какво всъщност е престъпността?
Не е ли това именно вътрешното дълбоко усещане, че сме откъснати и отделени един от друг, че всеки се справя с несправедливия живот и се спасява поединично, че всеки оцелява както може сам за себе си, а не част от група, племе, общност, семейство.
Проявите на престъпност са тежък симптом, че сме загубили връзката с душата си, връзката с Любовта и онова екзистенциално чувство, че всички сме част от един и същ жив организъм и че страданието на един се отразява върху всички и насища самото енергийно Поле с мъка, болка и нещастие.
Дали излизането сред природа и като цяло наблюдаването на повече зеленина и растителност около нас, дори и в градовете, не ни връщат някаква генетична архетипна памет от племенния живот, когато всички сме били заедно и сме били едно и е нямало разделение, когато природата е била подслон, храна, единствен източник на живот и е обединявала хората в тяхната малкост, преходност и слабост.
Когато човек възроди в себе си усещането, че всички сме част от едно цяло, без значение дали се познаваме лично и поименно, тогава той губи способността си да вреди, да се чувства разделен, самотен и озлобен срещу останалите.
Природата има тази способност да ни свързва и обединява – не само един с друг като индивиди, но и вътрешно със самите себе си. Да свързва и лекува разединените ни части и счупени душевни парчета, да лекува травмите ни, болката и самотата ни, стреса и тревожността ни. Да запълва тази вътрешна пустота, която понякога изпитваме, именно защото сме се откъснали от себе си и от усещането, че сме част от нещо по-голямо и по-мъдро от нас.
В естествената психотерапия, препоръчваме на хората, до които се докосваме и които ни се доверяват, да възстановят връзката си с Природата – вътрешната и външната природа, можем да го наречем също и връзката с Живия Поток на Живота.
Но не като временна практика, като „хапче“, което взимаш докато не ти стане по-добре и след това да се върнеш към обичайния си забързан, стресиран и откъснат от естествеността ритъм на живот (от който са се породили болестните симптоми), а да се свържеш с Природата перманентно, изначално, наново, да я реабилитираш в живота си и да я поставиш като приоритет също както храната, съня, спорта, социалните взаимодействия.
Няма как да има здраве на всички нива без да се усетим и преживеем като парченце от по-големия, по-мъдър и по-древен от нас природен свят. Няма как да има здраве без да се усетим като брънка от кръговрата на Живота. Няма как да се оцялостим ако не се завърнем към корените си, към земята, към естествения ритъм на живот.
Стефи Божилова
Специализант ЕП
