Моят личен процес през отминалите четири години обучение е като подсилване и мощно обогатяване на една осъзнато избрана от мен посока в живота ми – на служене, лечение и творчество. Видях незрели модели и спънки пред избора си. Видях неясноти в него и вплетени вторични ползи, които изкривяват чистото намерение. Също така осъзнавам и че това е път, по който ще продължавам цял живот – да вниквам в себе си и да осветлявам, да пресътворявам и да обиквам.
Тези години разгърнаха в мен аспекти на личността ми и потенциали, които не познавах, но пред мен се изправи предизвикателството да интегрирам. Всеки един от тези аспекти съдържаше в себе си едновременно положително и отрицателно съдържание.
Обучението, тренинга в школата за естествена психотерапия е като концентрирано и мощно подсилване на еволюционния път на развитие за мен. Допускам, че в руслото на ежедневието житейски бих имала това развитие след десетки години и много перипетии, които да ми създадат тласъка и условията да се променя така, както това се случи ускорено за 4 години. Скоростта и интензивността не са самоцел обаче. Те са възможни с ясното съзнание за случващото се, редом с общността от съкурсници, които минават през същото, като всеки го изживява по своя начин – на базата на своите предразположения, характер и вътрешни съдържания. Колективното искрено и отворено присъствие в този еволюционен вихър подсилваше индивидуалния напредък на всеки от нас. Взаимодействието ни създаваше още повече условия за засягане на личните процеси, закачане на личните травми и характерови формирования, провокиране на неподозирани несъзнавани автоматизирани поведенчески и когнитивни модели, които вече не можеха да ни дадат търсеното удовлетворение на нуждите по здравословен начин и трябваше да открием чрез проби и грешки пътя на най-вярната за всеки от нас трансформация. Това събуди страховете ни и ни изправи пред слабостите ни. Условията на защитената среда в школата и на това, че се подготвяхме чрез личен опит да съпътстваме и клиентите си в техните процеси, ни беше силна мотивация да се справим. Търсейки подкрепа помежду си, преодолявайки блокажите си да разкрием уязвимостта си, допускайки една по-висока духовна перспектива за всичко случващо се, се смирявахме пред законите на живота, които непременно ни водеха към това да осъзнаем, че зад всяка проява дълбоко се корени смисълът да подготвим себе си да бъдем в синхрон с любовта, мъдростта и истината – водещите принципи в тъканта на естествената психотерапия, взети от живия живот и реалност.
Процесът се развиваше паралелно във всички области – в личния ми живот, в професионалния ми път, в семеен план и битов план, в обучението и в приятелския ми кръг. Докато стоя и пиша това се осъзнавам, че три месеца след последния ни модул все още не мога да обхвана в пълнота и да обобщя с лекота цялото значение на този период. Не чувствам и не възприемам себе си така, както когато започнах, усещам се много по-пълноценна и цялостна от преди, но и не съм изменила на това, което бях, и посоката си.
В обучението се преплитаха теорията и практическото ѝ приложение по един изключително хармоничен и взаимно подхранващ се начин. Всяко нещо, което учихме, можехме да изпитаме, да изживеем психотелесно и емоционално още същия ден в опитите в групата. След това аз имах готовността и смелостта да го приложа с клиентите си още същата седмица и да добия още по-голяма широта на приложението. За мен беше голямо предимство това, че вече бях започнала работа с клиенти като консултант. Голяма полза са ми и супервизионните групи, които желая да посещавам и занапред.
Първата година беше година на ориентиране и възторг от осъзнаването, че съм попаднала в толкова интегративна и цялостна школа, където имам шанса да разгърна всичките аспекти от себе си, особено творческите. Изключително съм благодарна на богатството от подходи и широтата на употребата им в работата с клиенти. Това дава огромен инструментатирум и възможност всеки от нас да изгради своя стил на работа, през своята личност и таланти, но и да взаимодейства ефективно и индивидуално с различните клиенти. В дълбочина всеки от методите според приложението си допринася в процеса на оцялостяване като присъединява в осъзнаването на човека някоя изтласкана, забравена или отцепена част от него – на физическо, емоционално, ментално или духовно ниво.
В тази първа година към мен по този начин се присъедини една отдавна изтласкана моя природа, която след като се се осветли, осъзнах, че е присъствала в решенията и проявите ми през цялото време, а именно така наречената от мен “смотаната Мария”. Една обслужваща и уплашена моя природа, проявена през садо-мазохистичния характеров стил на общуване. Ползвах артистичните си умения за самоиронизираща защитна преграда пред истинското свързване от страх, че смотаността ми ще бъде разкрита и ще преживея поредното отхвърляне. До днес тази рана е налична, но съм готова да посрещна с прегръщане болката от неодобрението от други значими хора, докато не съм така готова да продължа да се крия зад маската на угодна и удобна за всеки. През първата година бяхме в периода на пандемията, което допълнително ни сплоти и ни даде спасение в общността ни от единомислещи и единонасочени. Имах силно емоционално преживяване, което ми даде много като ме научи да удържам проекциите си и да ги контейнирам вместо да действам – това ме отрезви и ми даде съвсем различна гледна точка към любовта и влюбването. В края на годината завърших и магистратурата си и преместих работата си с клиенти на ново място с колега от школата, което разшири практиката ми.
Обучението през втората година беше за мен много интензивно на преживелищно и лично ниво. Колективно групата ни премина през голям пробен камък в своето развитие, което се отрази на всеки един от нас и ни разкри вътрешни лични характерови динамики и особености, базирани на страх и подчинени на егото. В този период започнах и личната си терапия и повече вкопчване в колегите, с които бяхме по-близки – всички имахме нужда да не сме сами в страховете си, уплашени, че сме изправени пред наистина трудни вътрешни и външни предизвикателства. Слабостите на характера ми добиха още по-ясен вид и станаха силно осезаеми. Трябваше да взимам решения, да порасна рязко, да поставя граници, да стана асертивна и по-будна за всички онези начини, по които се самозалъгвам и бягам от посрещането на истината за мен и ситуациите от живота. Имах много емоционални кризи, които бяха любящо поети от семейството ми. Редом с това все повече клиенти, групи и занимания, преоткриване и изграждане на себе си като бъдещ терапевт. Характеровата ми динамика започна да се обогатява от дълбокото ми свързване с другите и да си свалям от тях модели, да интроектирам и заменям стари неработещи стратегии с нови за мен, но подходящи за този етап на развитие. Дадох воля и тласък на лидерския потенциал, на психопатните качества, но ми беше още трудно да съм стабилна в такъв режим и затова орално се облягах на чувството за общност, принадлежност и близост с другите колеги. Паралелна духовно-музикална практика поддържаше духа ми и ме захранваше с упование и вяра, благодарение на което имах убежище и в семейната си среда. Твърдя, че в края на тази втора година всички трансформации като процеси в мен бяха възпалени и отворени.
Третия обучителен сезон започна в ново жилище за мен и семейството ми – след дълги генерационни конфликти и осмеляване за освобождаване и порастване. Нови проекти и силна амбиция. Бях убедена, че искам да взема максимума от това обучение, както и да се посветя отдадено на работата с хора през призмата на естествената психотерапия и всичко, което за мен подкрепя работата ми. Впуснах се в работохолизъм и имах няколко т.н. професионални прегаряния. Беше дошъл момента да се науча да се грижа за своя ресурс, да приоритизирам и да балансирам – точно затова и направих основни грешки в това отношение. Прекалявах с работата и с поглъщането на информация. Исках да бъда всичко за всеки и не успях. Третата година беше един отрезвяващ благ шамар за осъзнаване.
В началото на школата дъщеря ми беше на 4 годинки, а започвайки четвъртата си и последна година, вече бях майка на първокласничка. Бях и в нов самостоятелен кабинет. Сега, докато пиша този текст, изпитвам огромна носталгия и трудност да се адаптирам към следващата житейска стъпка, а преди година започнах с нетърпението всичко да приключи. Мислех, че това ще е поредната раздяла, която ще я премина с лекота. Това ме отдалечи и отдръпна от останалите и стоях някак настрани. Едва на последната работилница този мой балон се спука и отдолу се изля огромен страх и несигурност от предстоящото, ужас от идеята, че с тези хора вече няма да сме заедно по същия начин, и разбиране, че раздялата в живота ми е една многократно замитана и непреживяна тема, с което тепърва ми предстои да работя.
В заключение искам да обобщя, че личният ми процес през четирите години обучение към школата за Естествена психотерапия още не е завършил, даже едва сега започва да се разгръща, да покълва и да дава своя резултат. Допускам, че още дълги години ще черпя от съкровищницата на тези четири години, както и ще присъствам в общността на Българската асоциация за естествена психотерапия, на супервизии, работилници и отделни модули. За мен това обучение е вид посвещение и съм благодарна на живота и на всички негови служители за това, че ми отвори пътя и ми даде този дар!
С желание и компетентност се старая да го предам нататък чрез хората, с които работя. Вярвам, че магията на добрият терапевт е в това, че е напреднал в обикването и приемането на себе си такъв, какъвто е, откъдето всъщност се отварят истинските възможности за развитие и промяна. В това пространство на себеприемане клиентите също са приети такива, каквито са, не за да бъдат поправени, защото нищо грешно не се случва с тях – всичко е закономерност от следствия и резултати. Да изучи себе си и да вникне в тези закономерности човек, е познание, което дава свобода. Тази свобода и отговорността да я имам, е една от най-големите ми придобивки в школата за естествена психотерапия.
Благодаря ти, Орлине!
