Поведенческите експерименти са свързани с много силна преживелищна работа със сенките, които притежаваме. Те са мощен психотерапевтичен инструмент, целящ нашето оцялостяване. Да прегърнем сенките си, да се смирим, да сведем глава, да бъдем нищожни, унижени, малки, жалки, изоставени, отхвърлени, да разширим съзнанието си, виждайки всички нюанси на сивото, без да гледаме нещата черно-бели, без да осъждаме. Да бъдем и просяка, и наркомана, и алкохолика, и проститутката, и грубия арогантен човек в магазина, и унизения, и унизяващия… Велика преживелищна работа, оставяща трайни следи в съзнанието на всеки, дръзнал да опита да бъде „не себе си“ и да срещне страховете си.
Това, което преживяваме по време на поведенческите експерименти, много ми напомня на завръщане в детството, тогава, когато сме били смели, невинни, искрени, по детски любопитни и с откривателски дух, обичащи безусловно и мечтаещи… И именно в онова време, „нашите любими възрастни“ (както казват моите деца), родители, роднини, възрастни, учители, общество… се заемат да ни „възпитават“ и да режат крилете на мечтите ни, да ни насаждат страхове, да ни имплантират базовите вярвания: „Бъди добър“, „Скромността краси човека“, „Учи, за да не работиш“, „Какво ще кажат хората“, „Бъди силен“, „Ти малоумен ли си..“, „Не прави това“, „Не прави онова“, „Как не те е срам“, „Виж еди-кой си“… И вътре в нас, невръстните, беззащитните малки, покълва семенцето на съмнението, на страха, на срама… Дефектен ли съм? Чувствам се малък, жалък, глупав… Започваме да треперим пред „Големия друг“. Свиваме се в ъгъла, тихи, кротки и незабележими, сковани от страха да не се изложим, да не бъдем бедни мизерници, боклуци, наркомани, арогантни, егоисти, развратници, мръсни прошляци… Страх и ужас да не би случайно да не бъдем видени… Живеейки с тези базови вярвания, оставяме после шефът да ни мачка, партньорът ни да ни превръща в жертва. Готови сме да се превърнем в подлога на всичко и всички и вечно в тяхна услуга… Докато…. Докато един ден не осъзнаем, че е време да изберем себе си… Собственото си съществувание… Да си върнем свободата, която ни е била отнета… Или обратното – от арогантността и агресията да намерим пътя към смирението и любовта.
Всеки поведенчески експеримент има своя цел, структура (дизайн) и се осъществяват след предварителна и последваща ментална преработка с психотерапевт. В дизайна на експеримента се планира включването на проблематика, свързана с базовите ни вярвания, с блокажите и страховете, реструктурират се автоматичните мисли и когнитивни схеми.
В естествената психотерапия ние наричаме тези експерименти „опити“. Опити да се завърнем към онази наша забравена същност, наречена детство, искреност, автентичност, чистота, свобода.
Сега, бидейки „възрастни“, ние избираме да разбием стереотипите на възпитанието и морала, да стопим сковаващите страхове с разбиране, прегръщане, приемане и любов, да си позволим да бъдем смели, смирени и различни, такива, каквито ние сами сме избрали, а не такива, каквито затворът (очакванията на другите) ни налага да сме.
Дизайнът на социално-поведенческия експеримент се ражда в работата на терапевта с клиента още в кабинета, в онова защитено място, където се чувстваш приет, желан, обичан, чут, прегърнат с любов като в майчина утроба.
- При тези срещи се изследват базовите вярвания и страхове на човека, стига се в дълбочина до корените им и се генерират идеи за самите опити и за началото на промяната.
- Важно е, планувайки опита, да се започне от опити с по-нисък интензитет на преживяването и постепенно да се задълбочава работата.
- Дизайнът на експеримента трябва да има ясна цел (защо го правя, какво искам да постигна, с кой страх или вярване искам да се срещна и преодолея), да се планува конкретен ден, място и времеви отрязък – къде ще се проведе, как трябва да бъдем облечени и всякакви други подробности около автентичността на визията и усещането ни за реално случващо се.
- След като сме обсъдили детайлите, провеждаме експеримента първо във фантазията посредством визуализации. Обсъждаме с човека емоциите, които случването му във фантазията поражда. Тази стъпка е важна, защото осъществяваме експеримента на въображаемо ниво в защитена среда и, обсъждайки чувствата и мислите, които той поражда, намаляваме интензитета им в последващата реалност чрез начална вътрешна преработка, както и изчистваме в детайли предстоящия опит.
- Провеждането на експеримента е под пряката супервизия на терапевта, който следи какво човек преживява, доколко истинен и автентичен е, дали има истинско вживяване или са се активизирали защити и човекът го играе като театър външно, без дълбоко свързване и преживяване. Идеята тук е да се стигне до дълбинна преработка на преживелищно ниво на страха чрез вектора дидактика – силно, директно, интензивно, вътре в човека.
- След реализирането на експеримента се анализират всички появили се по време на процеса мисли и емоции, осветлява се тъмната половина на човека /неговата сянка/, осмислят се, предефинират се и се създава нова пътека за реакция. С любов и благодарност се прегръщат старите вярвания и убеждения и на тяхно място се сътворяват нови такива.
Поведенческите експерименти са мощен психотерапевтичен инструмент, който посредством своята преживелищност и дълбочина, се равнява на много часове психотерапевтична работа в кабинета.
Моите опити:
Ден Първи – Ден на Любовта, разтапянето и смирението, ин и ян, аз съм ти, ти си аз…
Къде?: София – идеален център
Кога?: Събота сутрин и обедно време.
Как?: Облекло на клошар – мръсни, разкъсани дънки; различни на цвят вълнени чорапи; обувки – кроксове; раздърпана блуза; щипки за пране в косата; малко шише с алкохол; CD диск, вързан на кръста; след първия контейнер – чувал с малка черга на гърба.
Какво?: Ровене в контейнери за боклук, заговаряне с „отрепките“, „низвергнатите“ в обществото, които всички ежедневно подминаваме /наркомани, клошари, бездомници, просяци, недъгави/; просене на храна, на пари.
Това, което открих за себе си:
- Неудобството да прося вербално от майки с малки деца. Много силно бе усещането за вина, че правя нещо нередно.
- Усетих свободата на това да си бездомник в един слънчев и прекрасен ден –да се насладиш, да имаш цялото време за себе си, да живееш тук и сега, да живееш за мига…
- Срещнах погнусата на хората. Усетих какво е да те гледат отдалеч и те сочат с пръст, а когато доближиш, да бързат да те подминат, да ги е страх да погледнат в очите ти, за да не ги заговориш, да не поискаш нещо от тях, да не видят болката ти, да не се срещнат със собственото си страдание и уродливост.
- Усещането да бъдеш нищо, да си част от уличния интериор.
- Усетих добрината, грижата, състраданието, емпатията и любовта, когато едно прекрасно младо момиче ми подаде баничка, за да се нахраня.
- Усетих паниката, тревогата и желанието да ме спаси, в едно дете, с което бях работила в дом за деца без родители, и което сега, работещо в Мак Доналдс, ме видя в онова окаяно състояние, преминала „от другата страна на барикадата“ – в бедността и недоимъка.
- Разбрах от другите как ги гонят, как ги бият, защото седят пред лъскавите витрини на магазините им.
- Срещнах много човешки съдби, в които се припознах и в мен се роди усещане за единство, приемане и любов. Аз съм другия и той е аз.
- Усетих срама и ужаса на майка на детенце от класа на сина ми, която, като ме видя, дръпна детето и се опита ме подмине, да избяга от срещата с мен…
Всеки ден срещаме бездомници, пияници, наркомани… И ги подминаваме, но какво ако някой ден там, на улицата, срещнем свой приятел, познат, роднина, дете… Пак ли ще подминем?
Ден Втори – Ден на арогантността и срама, ден за среща със страха да бъдеш в центъра на внимание и да бъдеш агресивен, псуващ, недъгав
Къде?: Един от централните Софийски молове
Кога?: Неделя, обедно време в дъждовен ден… молът все повече пращи от хора
Как?: Облечена като “мацка“, с обувки на ток, грим, с мъж клошар до себе си
Какво?: В двойката: пазаруване от щанд за скъпи парфюми, разказвайки на продавачката за сексуалните си подвизи и нежеланието ми да мириша на стара на моя мъж; скандал между двамата пред магазините, псуване, обиди /че ме е зарязал в магазина за сутиени сама да си избирам/; отново на щанда за парфюми – покана към продавачката да бъде част от нашия сексуален живот, да правим тройка; сама – в скъп магазин за парфюми и заеквайки силно, дразнещо, уродливо търся парфюм за дъщеря си.
Това, което открих за себе си:
- Усетих пресата на времето, нетърпението на продавачката да ме изслуша, но колкото и мъчително да беше за нея, успя да удържи раздразнението си спрямо мен и да бъде учтива и състрадателна.
- Почувствах с пълна сила срама от вперените в мен очи, когато псувах и правех скандал, но… едновременно с това изпитах и наслада, удоволствие, желание да продължа… Енергията толкова силно ме беше заляла, че в един момент спрях да чувам и виждам обкръжението… усетих, т.нар. „тунелно виждане“…
- Открих, че работата ми с деца и фактът, че съм учила три семестъра „Театър – актьорско майсторство“ ми помагат изключително много с лекота да влизам в роли, да се справям със ситуации на тревожност, агресия, гняв…
- Открих колко дълго живеят в съзнанието и в тялото на човека тези експерименти и колко мощен инструмент са те в психотерапията, колко силно трансформиращи са и колко неизчерпаем източник на вдъхновение за мен са те след моите собствени преживявания…
А на какво ме научиха експериментите?
На смирение, любов и безусловно приемане, на което само децата и животните са способни.