Характерът на човек е симбиоза от множество фактори. Това са наследени и заложени особености, идващи от генетичната му памет, влиянието на външната среда и поведението, което той е усвоил като резултат, както и индивидуалните му когнивитвни умения да преработва информация отвън. Изхождайки от тази многоликост е изключително важно още тук да се спомене, че характерите са само ориентир, а не постулат и, че често хората не са един единствен характер. Ние сме многопластови, комплексни, шарени и въплътяваме в себе си проявления от различни характери.

И все пак формирането на характера започва още от вътреутробния живот на плода, преминава през периода на ранното детство и стига чак до юношеска възраст. Във всеки етап от своето развитие детето има специфични потребности. В случай, че тези потребности не са адекватно посрещнати и задоволени, това създава определен тип травма при детето (в зависимост от периода на развитие), и се отразява негативно на неговото развитие деформирайки характера му, създавайки определени изкривявания, блокажи и дисфункционални модели на поведение.

Съществуват различни хaрактерови таксономии според различните психотерапевтични школи и направления. По- голяма част от тях са базирани на аналитични хипотези относно наличието на определени характерови структури и факторите за оформянето им. Истината е, че всички те са хипотези и не са научно потвърдени, но всички те се използват като помощни способи за провеждането на терапевтичния процес. Важно е да се уточни, че терапевтът се осланя на тези теории в помощ на клиента, а не ги използва за рамка, в която да набута човека. Както вече споменахме ние човеците сме твърде сложни, комбинация от заложби и проявени черти, така че и на теория, и на практика характерите могат да бъдат безкраен брой. Описаната по- долу хипотеза е една от многото системи за описание на човека, и като всяка такава има за цел да улесни и систематизира процеса по разгадаване на човешката същност.

Този текст ще разгледа характеровите структури на които се позоваваме в школата по Естествена Психотерапия. Теорията е взаимствана от някои психотелесни терапевтични модалности и когнитивната схема терапия (Джефри Йънг), като са надградени и развити до адаптивните им варианти, в които основен мотив е преработването им и достигането на цялост.

Английската писателка Кейти Хан казва: “Предпочитам асиметрията. Недостатъците са това, което придават характер на човека”. Аз съм много съгласна с нейното твърдение и по- натам в този текст ще разгледаме как петте основни характерови стуктури могат да бъдат доста асиметрични, но точно това им дава възможност да станат здрави характери.

Стратег/Съзерцател (в непраработен вид шизоиден характер)

Травма от отхвърляне

Базови вярвания и поведенчески характеристики

Основното при непреработения вид на този тип характер е бягството в един илюзорен свят. Често такъв човек е, както се казва “в главата си”, в собствените си фантазии. Той има изключително богат вътрешен свят и недостатъчно ярък външен свят. Затова и интелектът му е доста развит. Такъв тип хора имат достъп до колективното несъзнавано и биха могли да бъдат истински виртуози в дадена сфера, да предскажат нещо, да видят нещо извън рамките на общоприетото, да погледнат отвъд. Често обаче поради бягството във вътрешния си свят, те избират самотни занимания и професии (писане, компютърни игри, пъзели, игри, филми, книги). Шизоидният хакатер рядко има присъствие в обществото или, ако има такова, то е през творчеството и работата му. Дълбоко му е заложено убеждението, че някой винаги е по- добър от него и всеки момент ще го измести, нарани, предаде, излъже, изманипулира. Липсата на доверие към хората прави изграждането на контакти и връзки изключително трудно за такъв човек.

Друга важна характеристика е разцепването между мисъл, чувство и поведение. Сякаш между трите няма никаква връзка и човекът изпитва затруднение да идентифицира какво точно изпитва, ако изобщо успее да го направи.

Вътрешните вярвания на шизоида се въртят около нагласата на “не съм желан”, “не ме искат”, “нямам място там”, “всички ще ме наранят”, “никой не ме обича”. Тук би могла да бъде налице лека до тежка социална тревожност. В патологията присъстват и вярвания от типа на “аз съм изрод”, “не заслужавам да живея”. Шизоидният характер в непреработен вид е застинал в параноидно-шизоидната позиция (обектни отношения) и процесира параноидни характерови елементи във функционирането си (в случая говорим на ниво невроза).

Движение

Основното движние тук е “планиране” (по теорията на Бернаскони, по- позната като Теорията на 5-те движения – планиране, подчинение, агресия, съблазняване, проверка на реалността). Какво искам аз от този живот и за какво съм дошъл на Земята? Каква е моята мисия? Каква е вътрешната мъдрост, която притежавам?

Произход

Залага се още от зачеването и през т.н нарцистична фаза (0-6 месеца). Тук са всички нежелани бебета. Вътреутробния живот е от изключително значение за формирането на този характер. Той е основно свързан с преживяванията на майката малко преди да забременее, по време на бремеността и веднага след раждането. Имала ли е майката дълбоки страхове, притеснения, драматични преживявания, чувствала ли се е приета, подкрепена, уважена, каква е била ролята на бащата в този момент, каква е биля тяхната динамика- всичко това са фактори, залагащи този тип травма.

Телесна структура

Този тип травма обикновено се проявява чре някои от следните телесни характериситики: оцъклени очи, често очите са различен цвят, тялото като цяло е разминаващо се, тоест горе е тясно, а долу широко или обратното. Походката обикновено е несиметрична, с ясно изразено напрежение в ставите. Дишането почти винаги е плитко. Наблюдава се цялостно усещане за скованост.

Блокажи

Основните блокажи са в главата, зоната около очите.

Секс

В сексуално отношение шизоидът НЕ влага чувства. Той буквално използва другия. Фокусът е върху АЗ-АЗ отношението, а не върху АЗ-ДРУГИЯ. Затова и често тук присъства мастурбация. Дълбокото истинско свързване с другия е твърде плашещо и води до бягство.

Защитни механизми

Отричане, дисоциация, разцепване идеализация и девалюация, проективна идетификация, фантазия, психично и поведенческо бягство.

Преработка

За да бъде преработен един шизоиден характер терапевтът се налага да започне с бавни, но сигурни стъпки, с които да започне работа по приземяването на мечтателя, витаещ в облаците. Това се случва чрез свързване обратно с тялото, възстановяване връзката със собствените чувства и чувствата на другите. Заземяването е една от техниките, с които би могло да се внесе фин баланс между висинните идеали и земните проявления, и в резултат Мечтателят да се превърне в един мъдър Стратег.

Емпат (лечител) – (в непреработен вид орален характер)

Травма от изоставяне

Базови вярвания и поведенчески характеристики

Характерно за оралния характер е прилепващото поведение и тоталното вкопчване. В основата стои дълбокото вярване, че той няма да се справя сам и някой винаги трябва да стои до него. Налице са чувство за недостатъчна компетентност, бездарност, слабост, липса на знания и умения в сравнение с другите, липса на зрялост, преплетена с инфантилно поведение. Тази вътрешна празнина оралният често запълва с всякакъв вид зависимости- алкохол, цигари, наркотици, храна. Хипохондрията също е често срещана тук- през болестта да се смаля, да стана зависим, за да се погрижи някой друг за мен. Друг отличителен белег са детските страхове в зряла възраст от типа на не мога да оставам сам/а вкъщи, страх ме е от тъмно, и т.н.

Страхът от изоставяне кара този тип характер да не умее да поставя ясни граници и често да влиза в ролята на спасител. Ако кажа “не” или “стоп” или ако си поискам нещо, ще ме отхвърлят. Друго характерно за оралния характер е лесната влюбчивост. Те буквално скачат от връзка във връзка и са тези, които зарязват първи, за да не се окажат сами в нито един момент. Често изпадат в идеализация на партньора и така влизат в силно зависими отношения. Характерно за тях е т.н “нийди” (от англ. needy) поведение от типа “моля те кажи ми, че ще обичаш, ама колко ме обичаш, ама докажи ми”. Отличават се с нерешителност и трудно взимат решения.

Движение

Приемане и здраво подчинение

Произход

Силният страх от изоставяне на оралния характер се формира в ранна детска възраст- още между 4-6 месеца и 1 година. Причина за него може да бъде студена и/или емоционално отсъстваща майка, както и майка орлица, която залита в другата крайност- свръхгрижа. Като следствие се наблюдава инфантилно, наивно-поизтивно въздигане и вкопчване в “добрата майка” и обратното- агресивно, страхово-гневно свързване към “лошата майка”. В преработката се набляга на здравото разбиране, че майката винаги е и добра, и лоша едновременно.

Телесна структура

Тялото е слабо, леко прегърбено, няма много енергия (и затова си намира някой по-силен, от който да черпи такава), но може и да е по-едро и дебело, поради невъзможността да поставя граници и да се нагажда.

Блокажи

Основен блокаж в челюстта, около устата, както и на врата и шията.

Секс

Чрез секса оралният получава топлина, внимание, грижа и се чувства значим. Той

дава много от себе си, но само докато спечели партнора. След това трудно умее да удържа висока сексуалност.

Защитни механизми

Включват рационализация (особено що се отнася до влюбването, бързо намират причина да се слеят с другия), идеализация и девалюация ( на ниво невроза), проекция и проективна идентификация (газлайтинг). Интелектуализация (изолиране на собствените си страхове чрез философски разсъждения) и съответно логорея (словесна диария), прекалено говорене и бъбрене. Соматизация (проява на психосоматики).

Преработка

При оралния тип принципът на приемащата любов липсва. И затова задачата на терапевта е да върне смиреното доверие на невротичния човек в самия него, в способностите му, в околните, в Света, в Смисъла на съществуването. Здравото присъствие на човека и асертивното му поведение в социални динамики са основни цели на работата, а крайната цел е трансофмирането му в обаятелен Емпат, който, обаче, умело поставя граници.

Алтруист- (в непреработен вид садо-мазо характер)

Травма от унижение

Базови вярвания и поведенчески характеристики

Характеризира се с потискане на Аза, прекомерна отстъпчивост, болна саможертва, която почти винаги води до хиперпасивна агресия. Всичко в поведението на садо-мазо характера е нагодено, изкривено така, че той да се хареса на другите. Трябва да бъде одобрен, приет на всяка цена. Наблюдава се тотална липса на здрав егоизъм. Егоизъм в неговата глава е мръсна дума. Не знае какво самият той желае и чувства, защото никога не се е питал този въпрос. Приоритет са били винаги чувствата и потребностите на другите. Той издържа стоически да се нагажда към другите, съгласява се с привидна усмивка, но вътрешно изпитва гняв и дори омраза към самия себе си. Акумулативната автоагресия взима своя връх, което води до чести неконтролируеми избухвания. След това се чувства ужасно виновен. Този кръг се върти постоянно. Често опира до психоактивни вещества за облекчаване на тези състояния. Тялото не издържа дълго на това напрежение и често тук се появяват ракови и автоимунни заболявания, клинична депресия и други.

Садо- мазо характерът си е сложил сам абсолютна забрана за щастие. След толкова много автоагресия мозъкът му се е нагодил да изпитва удоволствия на малки дозички, да обира трохите и да се задоволява с тях.

Движение

Движение- здрава агресия и неподчинение

Произход

Оформя се във фазата на Аза, между 1-3 годинки. Свързана е най- вече с темата за поставянето на границите. В случай, че родителите са били твърде студени, изискващи и не са дарявали детето с нужната любов, то най- често се залага мазохизма. Друга честа семейна динамика залагаща този тип характер е възпитанието, насочено изцяло към постигане на резултати, успехи, оценки, отличия. В този случай потребностите на детето са оставени някъде на заден план, ако изобщо някога бъдат идентифицирани пред социалния статус.

Телесна структура

Плътно тяло с много натрупана енергия. Склонност към напълняване, поради невъзможността да пуска енергията навън.

Блокажи

Основно в раменете и плешките поради големия товар, който носи.

Секс

Садо- мазо харакертерът се отличава с много силна сексуалност, но отново и тук приоритет са нуждите на другия партньор. В това нагаждане, садо- мазото често забравя за това какво той иска.

Защитни механизми

Компромиси в името на нещо/някой/кауза, пасивно-агресивно поведение, действие покрай/извън (актингаут)

Преработка

Основното нещо, по което се работи със садо- мазото е връщане на здравословната любов към себе си. Нейната липса е тази, която би могла да доведете такъв тип човек до тежки психосоматични заболявания. Изисква се и много работа по поставяне на граници, както и излизане от ролята на жертва. Работи се активно и със страха от унижение- да се науча да ме виждат нелеп, грозен, смешен, мръсен. Възстановяването от травмата се счита за успешно когато садомазохистът се превърне в Алтруист, който познава от близо здравия егоизъм и здравата агресия.

Лидер – (в непреработен вид психопатен характер)

Травма от предателство

Базови вярвания и поведенчески характериситики

В непреработения си вид психопатният или нарцистично- фаличният характер има огромен страх да се покаже слаб, неможещ, безсилен. Налице е тотална невъзможност да се смирява. Това го превръща в един изключително властен, груб, надменен, доминантен съблазнител, който дълбоко вярва, че всички са му длъжни с нещо. Болната амбиция така е обзела този тип характер, че той е готов на всичко само и само да постигне целта си. Правилата за него не важат, защото той смята, че е над тях, че е специален. Контролът е изключително важна тема. Постоянно се опитва да контролира- поведението и нуждите на другите спрямо своите собствени. Проявява висока нетолерантност към другите.

Движение

Движение привличане, съблазняване

Произход

Залага се в периода 3-6 години (Едиповата/Електрина фаза или Фаза на съперничеството по Фройд) и съответно от родителя от срещуположния пол. Детето остава влюбено и залепено към родителя и след преминаването на фазата след 6-годишна възраст. Динамиката в семейството е била в двете крайности- или свръх правила и дисциплина или тотална липса на такива и глезене.

Телесна структура

Добре сложено, мускулесто тяло, широко отгоре и по-тясно надолу. Основна отличителна черта на психопатния характер е пълния с блясък и живинка поглед, дори леко дяволит.

Блокажи

Коремни блокажи, свит корем, поради постоянното контролиране.

Секс

Обикновено сексуалността на психопатния е висока, но прави секс, за да се докаже колко е невероятен. Използва секса като инструмент за съблазняване и привличане на жертви. И тук проблемът с контрола се появява. Такъв тип характер се пази от истинската, дълбока любов, защото тя ще го накара да махне гарда, а това автоматично ще задейства страха му от предателство.

Защитни механизми

Манипулацията, газлайтингът, доминирането, са основни инструменти.

Преработка

След преработка психопатният би могъл да се превърне в един изключително харизматичен лидер, който вече е преминал през неврозата си и вижда страховете си. Лидер, който осъзнава, че да даваш и да получаваш свобода е най- висша ценност на човешкото съществуване. В здравия си вид обсесивната нужда последната дума да е тяхна я няма, а влиянието над другите да е във всички аспекти от живота им също отсъства. Вече умее да контролира и насочва агресията в здрав вид. Блокираната виталност на психопатния е необходимо да се преработи посредством телесни и медитативни практики по възстановяване връзката душа- тяло.

Войн- (в непреработен вид ригиден характер)

Травма от несправедливост

Базови вярвания и поведенчески характериситики

В непреработен вид ригидният или скованият характер живее през дълга, правилата, ината и перфекционизма. Той е изпълнител, действа по план, както му е наредено или показано. Главният фокус е в реда и дисциплината. Множество интернализирани „трябва“ правила за поведение – „трябва да съм винаги навреме“, „трябва да съм изряден и точен“, „трябва всичко да е подредено“ , „трябва да направя всичко, което се очаква от мен“, „трябва винаги да изглеждам добре/да се представям на ниво“. Изисква високи стандарти от себе си, но и от другите. Вътрешната нагласа е, че ако правилата не бъдат спазени, то задължително трябва да има наказание. За да отговори на всички зададени му от него самия, а и от другите стандарти, скованият вечно бърза, има силно вътрешно напрежение и се фокусира върху крайната цел. Удоволствието от процеса и удоволствията като цяло са му чужди. Друга отличителна черта за ригидния е страхът от грешки от всякакво естество, както и невъзможността да релаксира. Смята, че ако си почива всичко ще се раздпадне, ще се провали, и затова не си позволява почти никога да се отпуска. В резултат често изпитва паник атаки, ОКР и тревожни разтройства.

Движение

Препланиране (връзка с реалността)

Произход

Залага се по време на т.н сексуална фаза след 6-годишна възраст, между 6,7, и 8 години. Семейният модел е бил потискащ, без никакви удоволствия. Основното са били задълженията.

Телесна структура

Стегнато, изпънато тяло, с плочки на корема, като струна.

Блокажи

Блокаж в сърцето и гърдите. Не умеят да дишат дълбоко.

Секс

Има силна сексуалност, защото я трупа много време. Но сексът се прави, когато му е времето и както му е казано, че трябва.

Защитни механизми

Точност, перфекционизъм, вискока култура според стандартите

Преработка

Крайната цел на терапията в този случай е превръщането на Скования невротик в смел войн, който разбира и приема всички нюанси на живота и се ръкводи от принципа на любовта във всяко свое действие. Войн, който вече не го е страх от грешки и от хаос. Войн, който се наслаждава на процесите на живота, а не се фокусира само и единствено върху резултата. Всякакъв вид дихателни техники биха били много подходящи тук.

В заключение, всеки човек притежава уникална смесица от различно количество от всеки един от тези типове характери. Всички ние сме много шарени и както вече беше споменато в началото на този текст характеровите структури са просто помощни средства в полза на клиента, а не строго определени рамки, в които той да бъде вкаран. Също така е важно да се имат предвид епигенетичните фактори като средата, начина на живот, стреса, които също оказват огромно влияние върху това кои черти от характера ще бъдат проявени и кои не. Промяната в епигенетичните фактори от своя страна води до изменения в характеровата структура. Този динамичен процес остава вечен и всички ние променяме характерите си периодично, усвояваме нови умения и загърбваме други, издигаме се и после регресираме. В това, всъщност, се крие красотата и разнообразието на нещото, наречено живот.