В противовес на масовите представи, хипнозата не е безсъзнателно състояние на сън. Тя представлява променено състояние на съзнанието, което можем да класифицираме като – лек, среден и дълбок транс.
Хипнотерапията, провеждана от сърцат и осъзнат терапевт, води до разширяване на съзнанието и пренасяне в един свят на будно сънуване, в който импулсите на невротичния ум се успокояват и дават път на любовта, творчеството и смисъла. Също така, хипнозата, е един от основните похвати, които използваме в школата по Естествена психотерапия.
Тук огромен наш помощник се явяват хипнотичните алгоритми. Те биват подбрани според спецификата на конктретния случай и свързани интуитивно от естествения терапевт с пътя, по който бива воден клиента от неговото състояние. Но, за да достигнем до избора на алгоритъм за работа, първо трябва да направим оценка и формулировка на случая и да свържем хипнотерапевтичната работа с холистичния подход. Само тогава можем да използваме пълния потенциал на хипнотичните алгоритми и да постигнем максимална eфективност.
Да започнем с оценката и формулировката. Нека си ги представим като психотерапевтичните аналози на медицинските анамнеза и епикриза. В началото на работния процес, започваме с базовите въпроси за години, професия, семеен статус, деца и поетапно разширяваме към въпроси свързани с детството, отношенията в семейството, отношенията между родителите, братя и сестри, баба и дядо. Целта е чрез тези въпроси да можем още в началото на процеса, да усетим семейната и психична динамика при клиента и тя да ни насочи към закодираните в него травми, които в повечето случаи биват неосъзнати и невидими за клиента.
Ето и няколко често срещани въпроса свързани със сътавянето на оценка:
- Как те възпитаваха родителите ти? Какви изисквания имаха или нямаха към теб?
- Обичаха ли те родителите ти? Гушкаха ли те? Казваха ли ти, че можеш, че си умен и способен?
- Стимулираха ли творчеството ти?
- Защитаваха ли те, когато се е налагало?
- Обичаха ли се родителите ти и показваха ли го с допир, прегръдки, държане за ръце, гушкане, близост, поглед и милувка?
- Караха ли се? Колко често, с каква интензивност и острота?
- Еднакво мнение ли имаха по отношение на възпитанието ти или си противоречаха?
Въпроси от този тип с лекота могат да насочат един опитен терапевт към характеровата структура на човека, неговите психични наличности и модели на поведение. Вече имайки представа и насока за характера на клиента, е време да преминем и към въпросите насочени директно към състоянието му. Защото е важно да не забравяме, че клиентът идва при нас с определен казус и заявка за терапевтична работа. Ще изброя някои от основните въпроси, които ползваме тук:
- Как се отнасяш към контрола?
- Често ли използваш думата „трябва“?
- Важно ли е за теб „какво ще кажат хората“ за теб?
- Би ли искал да имаш повече власт и контрол?
- Как се чувстваш, когато нещата не се случват както искаш?
- Когато си във връзка, изискваш ли много от партньора?
- Как преживяваш самотата?
- Доколко и колко често се чувстваш наранен, неразбран, злоупотребен, отхвърлен, обиден?
- Познаваш ли емоциите, чувствата и усещанията си?
Всички тези въпроси ни помагат да намерим корена на невротичната проблематика в миналото, детството и възпитанието, за да можем да очертаем стабилна линия за дългосрочна работа с клиента. След като вече, първата фаза на процеса е завършена – имаме оценка, формулировка и визия за работа със състоянието, можем да преминем и към съставянето на хипнотичните скриптове според нуждите на страдащия.
В долните редове ще дам примери за скриптове и терапевтични линии, които използвам при работата си с основните тревожни и невротични състояния.
Паническо разтройство – линията на доверие в живота :
Единествено необходимо действие е да остнеш в страха и да го прегърнеш! Защото той е просто илюзия на ума в този момент. Превръщаш се в безпристрастен наблюдател на страха в тялото сии емоциите, които се пораждат в теб. Благодаря ти, няма да се боря повече! Ще избера живота пред страха, избирам смелостта пред постоянното невротияно бягство. Да бъде! Пускам контрола, предавам се, Живата вода нека тече през мен.
Хипохондрия и генерализирана тревожност – линията да бъде:
И да бъде! Да бъде волята на живота, който ми изпраща тези страдания, за да смиря малкото човешко его и да го синхронизирам с естествените природни закони. И тогава нуждата от неврозата отпада, защото няма вече храна за нея вътре в теб. Страхът се превръща в автентична смелост, паниката в смело удържане, а натрапливите мисли в дълбока концентрация и смирение.
Обсесивно компулсивно разтройство – линията на любящото и спокойно приемане:
И ти си човек, и ти можеш като всички преди теб да откриеш защитния механизъм на тези натрапливи мисли и да го трансформираш в любящо и мъдро удържане. И следващият път, когато тези мисли нахлуят тревожно в твоето съзнание, ти вече знаеш, че единственото необходимо действие е да останеш като един безпристрастен наблюдател на страха в тялото ти и бушуващите като една лятна внезапна лятна бурия емоции в теб.
Най-вероятно ви прави впечателние, че изброените линни горе се препокриват една с друга. Това е неизбежно, тъй като и неврозите в същината си носят общи корени. И стратегиите за работа се преливат и допълват, но линията на любов, мъдрост и доверие в живота, е една и съща.
За завършек, бих искал да кажа и няколко думи за двата основни вектора на работа, които използваме в Естествена психотерапия – диалектика и дедактика. Без тях нито една от линиите и скриптовете, на които се спряхме преди малко, не биха дали желания цялостен резултат.
Диалектика – това е бавната и когнитивно реструктурираща работа по характера, основните вярвания, светогледа и моделите на мислене и поведение. Едно плавно разширяване на съзнанието и създаване на нови стратегии и визия за действие, създаване на адаптивност.
Дедактика – това е директният и преживелищен подход в психотерапевтичната работа, който включва различни дихателни практики, динамична хипнотерапия, биоенергиен хипномасаж, психотеатър и много други.
Хипнотичните скриптове и хипнотерапията, като цяло, са неизменна и безценна част от двата вектора, от интегративната естествена психотерапия.
Бих искал да завърша с един цитат на Орлин Баев по темата:
“Диалектичният и дидактичният вектори/ начини на работа постоянно се преливат един в друг, а ползването им е подобно на спирала – преплитат се аналогично на ДНК двойна спирала. На практика това означава, че в естествената психотерапия работим преживелищно по описания по-горе дидактичен път, но и лекситимично осъзнаваме, вербализираме, даваме си обратна връзка, описваме, анализираме и синтезираме опита си в лечебния процес. Понякога редуването на двата работни вектора е в отделни сесии, а по-често във всяка, дори успоредно-паралелно.”
