Орлин Баев

Да влезеш в резонанс с човека – до мозъка на костите му, до самото ядро на болката му. Само тогава си приет за дълбока помагаща част и можеш да помогнеш на човека да си помогне. Това е същността на емпатията. Е, да – плюс силна интуиция, интелект и разбиране както на човека, така и на самата структура на помагането и вектора на цялостната посока.

Оказва се, че мистичната обител Шамбала се явява столица на Хадес. Преданията за Шамбала/ Агарта, идват от Калачакра системата, следвана като най-вътрешно разбиране и практики във ваджраяна тибетския будизъм. Шамбала е царство на божествена съзнателност, мир и любяща мъдрост, което за да бъде достигнато, е нужно да се мине през адските земи на невежеството, изпълнени със страсти, гняв, тъга и страх. В тибетските медитативни школи се почита т.н. пазител на линията, страховито гневно, кръвожадно, безпардонно същество, един вид охраняващо дадената мистична система. Подобна символика срещаме в индийския мистичен мироглед, както и в наситените с дълбока психологична символика митове от целия глобус за „пазача на прага“ на страната на хармонията и блаженството.

– Представи си, че животът ти е филм и го гледаш. Харесва ли ти?
– Ако знаеш, че ти си режисьорът на житейския си филм, какво би променил?
– Как Би живял, ако се събудиш и установиш, че имаш всички нужни ти ресурси, а проблемите ти са разрешени?
– Как би живял, ако знаеш, че всичко което преживяваш сега, вече ти дава всички ресурси, от които реално имаш нужда, а проблеми нямаш, а само най-подходящите за теб житейски казуси?

Най-важното качество на Естествената Психотерапия, е прагматичната ѝ ефективност. Докато се работи по преработката до хармонични характерови потенциали диалектично, в Естествената Психотерапия успоредно се следва дидактичен вектор, ефективен психотерапевтичен алгоритъм, водещ към реализация на имплицитно заложената в невротичното състояние учебна цел и характерово хармонизираща посока. Работи се едновременно по двата вектора, диалектичния и дидактичния (клик за статията). Опитът в практиката на Естествена Психотерапия показва, че такъв цялостен процес, при високата панорама на духовно ориентирания подход и здравото стъпване върху логиката на научната реалност, превръщат терапевтичния процес във възможно максимално ефикасен.

Вкратце, психотерапията при характеропатии (личностови р-ва) и психози в ремисия, е нужно да бъде провеждана неинвазивно, обрано неутрално, основно вербално, динамично отразяващо, трансферно ориентирано, интернализиращо променящо интроектите и удържащо, умишлено бавно, с основен фокус в подкрепящото поддържане, социализиране, развитие на метакогницията, лекситимията, стабилната връзка с реалността, осъзнаване на его синтоничността и променянето ѝ в его дистоничност на преживяваното, до мотивирано желание за промяна. Колко бавно? Една година е малко – практически две и повече, като тук отсъства обещаване на задължителна резултатност. Последната зависи от много фактори: генетика, мозък, лична съдба, биохимия, случване на току що споменатите подготвителни фактори. Защото, едва когато са изпълнени, психотерапията влиза в ролята си на истински действен, фокусиран в решения, трансформиращ инструмент.

Мит е, че психотерапията съществува от началото на 20-ти век. Всъщност, винаги е съпътствала човечеството, промъквайки се през шаманските и жречески хипнотични, народните лечителски обайвания, психодуховните медитативни и религиозните молитвени, психотерапевтични подходи.

Може да се описва много как този процес премахва механизма на изтласкване и неутрализира страха, но само преживелищното, през тялото случване, има значение. Когато тази загуба на малкия невротичен контролец е приета, парадоксът е, че човек не става безволево мекотело, не. Ражда се самообладание, но идващо от позицията на цялостната личност, на Човека. Преди време писах по темите ти в тази връзка, но бях тотално игнориран и съответно спрях да си правя труда. Ако приемем познатия ни съзнателен процес за видима, осветена наличност, а несъзнавания, за тъмна непознатост, метафората с книгата „Белите не умеят да скачат“ надхвърля буквалния си расов контекст, за да аналогизира в психичния…. Не можеш да скачаш…

…Изследванията обаче показват, че не толкова методът е важният, а личността на психотерапевта. Правени са мащабни изследвания, в които се вижда ясно, че терапевтични модалности с изцяло различна теоретична парадигма и практически подходи, имат средно статистически еднаква резултатност при работата си с едни и същи нозологични единици. Както и че при ползването на едни и същи методи, различните терапевти имат тотално различни резултати. Тук стандартизирането на психотерапевтичните изследвания удря на камък – оказва се, че методът е важен, но вторичен, а че това, което определя ефективността на коя да е психотерапевтична модалност и методи, са качествата на терапевта, на личността му. Донякъде и стратегиите му за мотивиране, но предимно харизмата, разбиранията, личностовото му, силно излъчване, мощната му вяра, емпатия, упоритост, пробивност, сърцата смелост, лечебно присъствие, автентичност и т.н.

Когато неврозата е психогенна, мотивацията за справяне висока, а разбирането за преживяваното е адекватно, тогава успеваемостта с помощта на психотерапията, е около 80%. При останалите 2-ма от десет, както съм писал и в други свои материали, се наблюдава комбинация от вторична печалба от поддържане на състоянието, ниска реална мотивация за промяна, както и прекалено механичен, виждащ неврозата като нежелана и ненужна болест, мироглед. Като добавим към тези проценти и хората с ендогенни етиопатогенетични фактори, наблюдението ми показва, че психотерапията е ефективно, необходимо и достатъчно само по себе си условие за преобразуването на невротично състояние в здрав, творчески и любящо смислен живот, при 70-80, средно 75% от потърсилите помощта ѝ. А тя винаги е помощ на самопомощта, помагане на самопомагането.

…Изходът от терапията може да бъде предречен в първите няколко сесии. Когато в тях има обективно или дори субективно подобрение, на фона на дълбоко емпатиен терапевтичен съоз, прогнозата е много добра. Когато терапевтичната връзка е слаба или механична, а подобрение в първите няколко сесии, било то дори и субективно, липсва – прогнозата и за по-продължителната терапия, е слаба. Това, което аз виждам, е че ако още в първата сесия не се случи (фасилитирано в огромна степен от терапевта) емпатийно доверяване, рапорт и дълбоко сърдечен синхрон, кауза пердута е…