„В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа.“
Дълбоко у нас, във всеки един човек, родил се на тази земя, работи тихо и невидимо, един свещен божествен алгоритъм. Един принцип, който през диалектиката, съобразяващ с математическа точност и изчисляващ прецизно – от какво се нуждаем, за да изпълним задачата си – какво идва към нас във всеки един момент от битието, за да ни върне обратно в потока на Любовта. За да предизвика у нас резонанс с мъдростта на Целокупния живот. И да ни постави на пътя, която душата ни е избрала, път, който изисква от нас да живеем автентично – в истината.
Тези идеи може би звучат абстрактно, далечно и объркано, но те са един опит да синтезират в думи и представи, едни човешки и душевни опитности, които щом достатъчно дълго наблюдаваш, с отворено съзнание и сърце, формират у теб картини, дават отговор на множество въпроси, осмисляйки всяка радост и страдание на човешкото битие.
Учителят често казва в своите лекции и беседи, как ние сме тук, за да служим на Бог.
Че всеки един от нас, трябва да открие волята на Бог и да изпълни своята задача, на битието, служейки на Голямото, живеейки в хармония с останалите.
Понякога тези думи са трудни за осмисляне на нивото на ума, но и може би се иска да се свържем през опита си на клетъчно, на дълбоко ниво, за да прозрем какво стои закодирано в тази необятна съкровищница, която ни завещал през Словото, този миров Учител.
„Всяко нещастие…ще ви донесе благословение, всяка мъчнотия, ще разкрие за вас нов хоризонт.“
Според мен всеки процес на психотерапия, всеки път, когато един човек започне да работи със себе си и своя вътрешен свят, това е началото на един процес на „връщане, свързване с Източника“, на един невидим подтик, който понякога без да знаем как и защо, изисква от нас да извършим голям подвиг. Всяка болест и страдание било то на тялото, или на душата, всъщност е начална и отправна точка, обективна причина за този подтик, която бележи старта на едно пътешествие и трансформация. Както казва Учителят – до нас е стигнала една „мъчнотия“ – живота ни дава една задача, приканва ни да намерим нейното решение.
„И когато се оплаквате от положението си, вие роптаете против Господа.“
Често в нашата работа, ние наблюдаваме точно това – как на пръв поглед една ужасна и болезнена житейска ситуация, тласка нашия клиент точно там, където трябва да бъде, а зад неговите симптоми, всъщност стоят скрити и дремещи едни огромни потенциали. Както в човешкият организъм – той се стреми към поддържане на баланса във всяка една наша вътрешна система, така и явно нашата душа – се стреми към своята цялост, а психиката ни изисква от нас – нашето психично здраве, усъвършенстване и развитие. Сякаш този невидим принцип на Вселенския баланс – ни тласка именно като ни сложи в неблагоприятни условия – да се шлифоваме от цялото това напрежение – като същински диамант.
Винаги съм се възхищавала на това как принципи, които откриваме в беседите и лекциите на Учителя, всъщност кореспондират с опита и знанията ни в полето на психотерапията. Как всъщност ако вникнем непредубедено, с едно детско любопитство в тези свещени слова, ще открием, че те описват принципи и закономерности, които никак не противоречат на науката за душата. Напротив, обогатяват ги и ни дават една още по-пълна и пъстра картина за това, което движи нашия живот. Да съзерцаваш как се разгръщат тези закономерности в човешкото развитие и път, особено ако си в позицията на психотерапевт – е голям дар, благословия и буди у теб едно истинско очарование.
„…Идват много проповедници и ни казват, че има един лек път. Не е така, няма лек път! Ние ще минем през най-страшните изпитания..“
Юнг казва, че целта на битието е в пътя на постигане на индивидуацията – в постигането на баланс между нашият малък съзнателен Аз и връзката му с онова Божествено ядро на личността – в това да се превърнем точно в това, което винаги сме били. Да проявим своята уникалност и различност от другите – точно бидейки една малка частица, която допринася за благото на цялото. Да сме колкото различни, толкова и интегрирани в себе си, в отношението към другия, в обществото, в живота, в света.
За да постигнем обаче тази цялостност, ни се налага буквално да бъдем „разпънати“ на метафоричния кръст на житейските предизвикателства – също като Христос.
Животът на Христос е също метафора – предавайки своята воля, в ръцете на Бог – на по-голямото, по-мъдрото, всъщност той използва свободната си воля, която оказва се е в синхрон с волята на неговия Отец. Той избира смирението, любовта и именно в това се оказва, че се крие неговото възкресение и безсмъртие. Да приемеш, че си част от Цялото. Да жертваш „малкото си его“ в името на любовта.
„Туй, което е неприятно за нас, носи едно благо, а туй, което е повидимому благо за нас, носи нашето нещастие.“
В своята поредица от книги, Сергей Лазарев посвещава своите изследвания върху Библията, и в работата си на съвременен душелечител стига до същото прозрение. Цялото битие се позовава на тези невидими закономерности, в които всяка болест на плътта или душата е всъщност един съвсем естествен процес – един съвсем логичен и нужен зов – зов от Божественото ядро, което е кодирало у нас вечно търсене – вечно желание за това да постигнем пътя и задачата си – да влезем в смирението и любовта.
Оказва се, че Лазарев вижда същото, което виждаме и ние в кабинета си, всяка нещастна случка, провал, болест, инцидент, всяка загуба, всяка душевна тегоба, всъщност е само подтик – да променяме себе си в синхрон със „истинското себе си“ – в синхрон с желанието на душата да живее автентично и любящо своя живот. Да реализира потенциала вложен и от Природата и Твореца.
Същото откриваме и в словото на Учителя Дънов – че задачата на всеки е да живее в тези изконни принципи – Любов, Мъдрост, Истина.
Когато разгледаме процеса на психотерапия отблизо – виждаме, че някак, съвсем естествено, човек се преобразува именно през тези добродетели.
Сякаш те представляват едни невидими портали, през които преминавайки, ние влизаме отново в Потока на битието – и съответно вътрешната работа и терапията – започват да дават своите плодове.
Точно това прави човек работейки със себе си – посява невидими семена, които постепенно израстват.
За всичко това обаче е важно едно главно условие – свободната воля. Искреният устрем към промяна – той е ключов в процеса на хармониране на душата.
„Както ученият, като разглежда под микроскоп една капка вода, ще види вътре голямо движение, живот, цял свят, така и онзи, който се ползува от Божествената мъдрост, вижда неща, които другите не виждат.“
Диалектиката е основополагаща в търсенето на смисъл. Разглеждайки невротичните състояния, с които най-често работим, често процесът може да стигне до задънена улица, ако липсва един по-цялостен, всеобхватен, птичи поглед, ако липсва тази връзка с „вертикалното, с ирационалното, дори можем да го наречем – една божествена и трансцедентална намеса, която е отвъд черно/бяло, отвъд противоположностите, отвъд вечната битка на добро и зло, хубаво и лошо.
Животът в страданието на неврозата е диаметрално противоположен с живота в любов, мъдрост и истина. Да живееш отвъд неврозата, значи да намериш онзи божествен подтик, който те тласка към автентичното. Противоположностите и двойнствеността не са неща, които да преборим и отстраним, те могат да бъдат само надмогнати именно с любов – с проява на свободната ни воля.
„Колкото разбираме вътрешния смисъл на нашата Душа, толкова ще разбираме и другите същества, които живеят около нас.“
Принципът на любовта е задача, която е първият ключ към съзнателния живот на човека. Да обикнеш всяка част, включително страданието, несигурността, болестите, страховете, враговете си – каквото и да е, то може да те захрани и помогне – това значи, че си готов да проявиш доверие и да оставиш сърцето да те води.
„Зад този свят, който ние виждаме, съществува един невидим, много по-съвършен, по-обширен от видимия. Следователно туй видимото е азбука, чрез която да се домогнем до невидимия свят.“
Мъдростта тук идва естествено – когато липсва битката с това, което е, започваме да провиждаме, че това, което е, всъщност на нещо иска да научи. Обединението на сърце и ум, които са в дружба и не се отричат – това е пътят, който отваря портала на мъдростта. А след като вече сме склонни да приемаме – се ражда и вече нашата автентичност – истината, която ни показва неподозираните дълбочини и красоти – тя е ключ, с който донякъде да разберем, невидимите закономерности на Неопознаваемото и Незиречимото.
Прочетох най-чистото, ясно и непротиворечиво изразяване на взаимодействието наука-духовност, представено чрез синергията на проявлението на школата на О.Б. „Е.П.“ и Духовната школа на Б.Д.
Учението е станало стълб на правилно практикуване на една доскорошна „наука“, каквато е психологията в служба на здравето на тялото и душата на хората! Истинска и прагматична помощ, която не отклонява от смисъла на живота и индивидуалния път на всеки, а само отнема част от силата на болката на човека, за да може той да продължи по пътя си по – здрав и „по-готов“, за да получи максималното за развитието си от поредното си „прераждане“ в сегашното сгъстено време.
Този подход е може би и единствено верния в условията на тотална социална нестабилност в света, защото реалната помощ на класическия Духовния път е за единици.
До скоро се смяташе, че „Една наука може да се смята за истински развита, когато може да си служи с висшата математика“, и това бе валидно за четвъртата раса, в четвъртото тяло, интелектуалците, хората на ума. Вие сте успели да вградите най-чистото учение за духовно израстване в науката, защото в петата раса няма да се смята за истински развита една наука, ако не е направила амалгама с душата и духа – това са науките, които ще се приенат от петата раса, а вие сте тези, които помагат да се осъществява по-плавно този преход.
Този подход за помагане на хората в настоящето е най- оптимистичното откритие за мен, един навременен и практичен „Ноев ковчег“ за спасяване на много човеци!
Приемете моите искрени поздравления, възхищение и пожелания към основателя на школата на Бялото братство в психотерапията като към един велик учител, защото създава не просто клиенти, последователи и ученици, а и много учители!
Дано чистотата и смирението, проявяването на любовта, стремежа към мъдростта и преклонението пред вечно обновяващата се Истина бъдат неизменни ваши принципи, защото в тях е Силата!