Затвори очи и поеми дълбоко въздух, задръж за малко и издишай. Повтори още няколко
пъти и стегни всички мускули при задържането. Почувствай дали това ти е трудно или лесно и
забележи дали, дори няма да откриеш, че някои от мускулите са вече стегнати. Независимо дали в
ежедневието тези усещания стигат до съзнанието ти, тялото и подсъзнанието са пряко свързани и
цялото психично напрежение се помещава в телесната обител на душата ти. Сега дишай спокойно,
без да задържаш и ако искаш усети как тялото ти се отпуска постепенно все повече и повече.
Всяка мисъл, препускаща в бурния поток на ума, е твой помощник и колкото повече мислиш,
толкова по-спокойно започваш да се чувстваш. Дори да не ме слушаш, твоето подсъзнание ме
чува и работи много по-мощно от мислите, с които по принцип е изпълнена главата ти. Това за теб
е познато състояние и е разбираемо, че дори да не ти е особено приятно, обикновено се
придържаш към него. Ако искаш, можеш сега или след малко да си представиш, че за момент
мислите спират и умът притихва, а тогава започваш да чуваш посланията на душата си. И ето, със
силното тракане на трамвая, преминаващ отвън, осъзнаваш че автентичността изгражда релсите
на същността ти. Тези здраво заземени релси обикалят през красиви пейзажи със живописни
гледки, а от време на време за момент се скриват в тъмнината на тунелите по маршрута на живота
ти. Наблюдавай пътешествието и забележи, че това е съвсем в реда на нещата и тунелите са част
от действителността такава, каквато е. Забележи, че понякога тъмният тунел ти дава възможност
да поемеш глътка въздух на сянка, докато пак излезеш под яркото слънце. Така или иначе, винаги
излизаш от тунела и в края му винаги виждаш светлината. Отпусни се и се наслади, или пък не, в
сърцето си знаеш, че светлината и тъмнината не могат една без друга, както Слънцето и Луната –
всяка има своето място и се редуват в спираловидния кръговрат на живота. Ако искаш остави
съзнанието си да разбере тази вечна истина, ако не искаш недей, така или иначе няма значение.
Така или иначе, тя е такава. Душата ти знае, че светлината, която откриваш в тъмнината се оказва
още по-стопляща, още по-мека и приятна. И така, с излизането от всеки тъмен и хладен тунел в
живота ти, чувстваш все повече топлината вътре в себе си и колкото по-хладно е било, толкова по-
топло е в душата ти. Забележи, че тунелите не са страшни и тази вътрешна топлина не се влияе от
студа навън. Дори и в най-мразовитата зима, сковаваща външния свят, стабилният ти вътрешен
център остава непокътната зелена градина, украсена от невероятни пъстри цветя. Можеш сега или
в следващите минути да си спомниш, че поначало вътрешният ти център е бил стабилен преди да
се разклати от студените зими навън. Подсъзнанието ти знае, че е много по-лесно да си спомниш
това, което вече познаваш, дори да е отдавна забравено. Можеш да приемеш този клаксон на
автомобил, който настоятелно свири отвън за знак, че вече си в нов етап от живота си, етап на
трансформация, а това е звукът сигнализиращ началото му. Това е нова глава, в житейската ти
книга, в която се преоткриваш, пренаписваш себе си и виждаш собствената си способност да
цъфтиш, независимо дали навън е топло или студено. Ако искаш можеш да забележиш, че този
който ме чува и регистрира случващото се не е твоят ум, а съзнанието, което го наблюдава. Умът
произвежда мислите ти, а ти можеш да ги оставиш просто да минават покрай теб, както когато
седиш на пейка в парка и виждаш минаващите хора без да се заглеждаш. Когато някой ти направи
впечатление и ти все пак решиш да му обърнеш внимание, можеш да забележиш и каква е
причината. Няма значение дали точно сега или утре ще почувстваш своята автономност и това, че
обръщането на внимание наистина се свежда до твоето собствено решение да го направиш.
Може, ако искаш да се довериш на душата си, че ще ти покаже, към какво е полезно за теб да
насочиш вниманието си. Вътре в теб е твоето уютно пристанище и ти знаеш, че не си просто кораб,
който плава накъдето го отведат вълните. Ти си капитан на кораба, по същия начин по който
наблюдателят е капитан на мислите, които понякога така те тревожат. Управляваш кораба си чрез
руля с гъвкавостта на водата, която те заобикаля в красивото море на живота. Ето ни тук, на 22.12,
2023 година и без да се усетиш, ти се потопи в настоящия момент и блаженото спокойствие, което
ти носи. Ако искаш обърни внимание, че дори да се появи някоя неприятна, дразнеща като
жуженето на тази муха, мисъл, ти можеш да продължиш да пребиваваш в настоящия момент.
Можеш, ако искаш да прегърнеш миналото с благодарност за бурната вода, изваяла така
прекрасно същността ти и спокойната вода, извор на хиляди моменти наслада за душата ти. Ако
искаш, си дай възможност да се отпуснеш за пленителната мистерия на бъдещето и му позволи да
ти подари невероятни, носещи радост приятни изненади. Ти си тук и сега и дори да не ме слушаш,
подсъзнанието ти знае, че всеки един момент е настоящият преди да се превърне във вчера или
да дойде утре. Защото вчера беше днес, а утре, днес ще е вчера. Разтваряйки себе си в смирено
приемане на живота, такъв какъвто е, може да почувстваш, че животът преди всичко е за обичане,
за да може да бъде за качествено живеене. Ако искаш, ще усетиш че това смирено приемане те
прави проводник на чистата любов, която стапя страха, прокрадващ се ловко като тигър, дебнещ
плячката си. Ти можеш да избереш дали да си плячка на своя тигров страх или пък да осъзнаеш, че
тигърът всъщност е едно пухкаво коте, което иска да получи вниманието ти, защото където има
страх е нужна любов. Дори и да не забелязваш, душата ти знае, че ти си и тигъра, и плячката, и
пухкавото малко, сладко коте. Душата ти знае, че всичко е вътре в теб и с удоволствие е избрала
да се преживява тук и сега чрез твоето физическо тяло в едно дуалистично проявление.
Независимо дали съзнателно ще позволиш или не, оцелостяването ти вече се случва. И когато си
тръгнеш или в някой от следващите дни, можеш да започнеш да чуваш посланията на душата си
чрез телесните усещания, които ти подсказват кога тигърът има нужда от прегръдка и кълбо
прежда, с което да поиграете заедно. И след като подсъзнанието ти чу всичко това, ще продължи
да ти разкрива нови хоризонти във всеки следващ настоящ момент. Този звънец, който се чува в
коридора подсказва, че е време да се върнеш малко по малко от благоприятното усещане за
транс. Със всяко следващо вдишване и издишване можеш да почувстваш, че усещаш тялото си все
по-живо и изпълнено с любов и желание за живот. Живот с главно Ж. И макар малко по малко да
излизаш от състоянието на транс, благоприятното усещане и чувството за дълбоко спокойствие
остават с теб. Ти вече знаеш, че можеш да се докоснеш до това чувство по всяко време, защото го
носиш вътре в себе си, то е състояние на Духа, произтичащо от неговото силно присъствие. Ако
искаш можеш да отвориш очи сега или след малко, няма значение. Важното е, че лечебният
трансформационен процес вече тече на всички нива в същината ти и дава път на твоята
автентичност да се прояви в пълнотата си.
