В забързания и често хаотичен съвременен свят нараства нуждата от търсене на усещане за спокойствие и баланс. Натовареното ежедневие, постоянният приток на информация и напрежението, пред които сме изправени, могат да ни накарат да се чувстваме претоварени и откъснати от себе си и заобикалящата ни среда.
Чрез интегрирането на майндфулнес и принципите на Дзогчен в терапевтичния подход на Естествената психотерапия, се отварят нови възможности за себеоткриване, личностно израстване и различна визия за живота. В свят, който често ни дърпа в различни посоки, тези практики могат да служат като котви, заземявайки ни в настоящия момент и позволявайки ни да култивираме дълбоко чувство на спокойствие сред хаоса. Срещаме се със страховете си, но се учим “тук и сега” да ги удържаме, да работим с тях, за да стигнем чак до семенцето, благодарение на което те са се вкоренили в нас и могат да достигнат колосални размери и като плевели да задушат цветята в градината на душата ни. Психотерапията е инструментът, който помага да се премине по понякога трънливите пътеки на себепознанието – учи ни да изградим основи, там където има плаващи пясъци, за да се научим да вървим стабилни, да се “осиновим” и да живеем живота си пълноценно.
В основата на Естествената психотерапия стои холистичния подход, ръководейки се от това, че всеки от нас е уникално същество със специфични нужди и преживявания. Интегрирайки практиките и принципите на майндфулнес/осъзнатост/ и Дзогчен, ведно с други терапевтични методи като хипнотерапия, когнитивно-поведенческа терапия, психотеатър и други, се създава цялостна рамка, която се занимава с разнообразните измерения на човешкото ни съществуване.
Майндфулнес, система, вкоренена в древните традиции на мъдростта, ни кани да развием неосъждащо осъзнаване на нашите мисли, емоции и телесни усещания. Позволява ни да се свържем дълбоко със себе си и настоящия момент, насърчавайки себеприемането и по-доброто разбиране на нашите вътрешни преживявания. Дзогчен, дълбока тибетска, будистка традиция, насочва вниманието на по-дълбоко ниво, наблягайки на прякото и неконцептуалното осъзнаване. Насърчава ни да отидем отвъд ограниченията на концептуалното мислене, разкривайки прякото преживяване на природата на ума и реалността.
В рамките на терапевтичния подход на естествената психотерапия, хората се впускат в трансформиращо пътуване. Тези практики повишават самосъзнанието, намаляват реактивността и насърчават общото благосъстояние. Техниките на осъзнатост култивират способността да наблюдаваме и работим с нашия вътрешен пейзаж, докато тези на Дзогчен ни канят да възприемем взаимозависимия характер на съществуването, надхвърляйки дуалистичните концепции и достигайки до по-дълбоко ниво на прозрение и реализация.
Терапевтичната връзка се превръща в подхранващо пространство на доверие, съпричастност и състрадание, позволявайки на клиентите да изследват своя вътрешен свят, да се изправят пред страховете си и да разгърнат своя уникален път на растеж. Подкрепя се развиването на способността да бъдат посрещани предизвикателствата с откритост и любопитство. Открива се огромният потенциал в нас да преодоляваме препятствията, да трансформираме страданието в растеж и да се пробудим за истинската си природа.
Какво е майндфулнес?
Майндфулнес, в основата си, включва целенасочено обръщане на внимание на настоящия момент с неосъждащо съзнание. Произлизайки от практиките за медитация, майндфулнес може да се адаптира и използва при справяне с широк спектър от психологически и емоционални проблеми. Чрез култивиране на преднамерен фокус върху “тук и сега”, хората могат да развият повишено чувство за самосъзнание, емоционална регулация и устойчивост. Това включва култивиране на повишено чувство за осъзнаване и приемане на собствените мисли, емоции, усещания и заобикалящата среда.
В терапевтичната практика техниките за осъзнатост са доказали своята ефективност при намаляване на симптомите на тревожност, депресия и състояния, свързани със стреса. Чрез включването на майндфулнес в терапевтичните сесии, хората могат да развият по-дълбока връзка със своите преживявания. Това повишено съзнание им позволява да реагират по-умело на предизвикателствата на живота и насърчава по-голямо чувство за спокойствие.
Основните принципи на майндфулнес включват:
Неосъждане: Наблюдение на нашите мисли, емоции и усещания, без да ги оценяваме като добри или лоши. Става въпрос за култивиране на отношение на безпристрастност и нереактивност към нашите преживявания, позволявайки им да възникват и преминават, без да се увличаме от преценки или самокритика.
Търпение: Отнася се до култивиране на желание за наблюдаване и приемане на нещата такива, каквито са, без да е необходимо бързане или налагане на промяна. Това включва прегръщане на настоящия момент и позволяване на нещата да се развият естествено, като се приема, че промяната отнема време и трансформацията е продължителен процес.
Умът на начинаещия: Към всеки момент се подхожда със “свеж” поглед, сякаш се изживява за пръв път. Това включва освобождаване от предубежденията и предположенията и готовност за гледане на нещата с любопитство и удивление.
Доверие: Отнася се до развиването на увереност в собствената ни вродена мъдрост и капацитет за самолечение. Това включва доверие в процеса на практикуване на осъзнатост и трансформиращия потенциал, който притежава. Култивирайки доверие, можем да се откажем от нуждата от контрол и да се отдадем на разгръщането на нашите преживявания.
Липса на стремеж: Включва освобождаване от постоянната нужда да постигнем нещо в нашата практика на осъзнатост. Става дума за присъствие без стремеж към конкретен резултат, прегръщане на състоянието на неправене. Отказвайки се от натиска и стремежа, ние създаваме пространство за приемане и позволяваме на нашите преживявания да се разгърнат естествено.
Приемане: Включва признаване и прегръщане на нашите преживявания, включително трудни емоции, дискомфорт или предизвикателства, без да се опитваме да ги променим или да им се съпротивляваме. Става дума за посрещане на нашите преживявания със състрадание и неосъждане, позволявайки им да бъдат такива, каквито са.
Освобождаване: Свързано е с освобождаване от привързаността към мисли, емоции или външни обстоятелства. Това включва признаване и позволяване на преживяванията да възникват и преминават, без да се вкопчваме и оплитаме в тях. Позволява ни да се освободим от хватката на привързаността и да намерим повече лекота и свобода.
Какво е Дзогчен?
Дзогчен или „Великото съвършенство“ в тибетския будизъм е духовна традиция и практика, която предлага дълбока рамка за разбиране на природата на ума и реалността. Смята се за най-висшият и най-прекият път към духовно пробуждане и реализация. Вкоренени в пряката реализация и неконцептуалното осъзнаване, ученията на Дзогчен наблягат на първичното състояние на чисто осъзнаване, което е в основата на всички преживявания. Надхвърлят се обикновените дуалистични възприятия и се насърчават директното и непосредственото преживяване на реалността.
В основата си Дзогчен набляга на разпознаването и директното преживяване на първичната природа на ума, за който се казва, че е присъщо чист, светъл и свободен от всякакви ограничения или концептуални разработки. Смята се, че тази първична природа, известна като ригпа, присъства във всеки индивид, независимо от неговия духовен или културен произход.
Ученията на Дзогчен предлагат задълбочени прозрения за природата на ума, съзнанието и себе си. Това включва преминаване от обикновено осъзнаване, което се характеризира с умствени конструкции и обичайни модели, към пряко, неконцептуално осъзнаване на истинската природа на човека. Чрез включването на аспектите на Дзогчен терапевтите могат да насочат клиентите си към по-дълбоко осъзнаване на истинската им същност и да им помогнат да преодолеят моделите на страдание.
За разлика от други духовни пътища, които наблягат на постепенния напредък и натрупването на заслуги, Дзогчен отдава първостепенно значение на директното въвеждане в природата на ума чрез ръководството на квалифициран учител. Това въведение, наричано още „посочване природата на ума“, има за цел да катализира разпознаването и осъзнаването на ригпа от практикуващия.
Ученията на Дзогчен обхващат широк набор от практики, включително медитация, съзерцание и различни форми на йогийски упражнения. Тези практики са предназначени да подкрепят директното разпознаване на ригпа и да интегрират това разпознаване във всички аспекти на ежедневния живот.
Дзогчен се счита за напреднал духовен път, често описван като върхът на тибетските будистки учения. Обикновено се предава в рамките на автентична линия, от учител на ученик, и изисква солидна основа в будистките принципи и практики. Ръководството на квалифициран учител се счита за изключително важно за тези, които желаят да поемат по пътя на Дзогчен.
Прилики и разлики между майндфулнес и Дзогчен
Прилики:
-Осъзнаване на настоящия момент: И майндфулнес, и Дзогчен наблягат на култивирането на осъзнаване на настоящия момент. Те насърчават хората да се ангажират напълно с настоящето преживяване, без прекомерно размишление за миналото или бъдещето.
– Неосъждащо осъзнаване: И двете практики насърчават неосъждащо и приемащо отношение към собствените мисли, емоции и преживявания. Те насърчават наблюдението и признаването на възникващите състояния, без увличане в оценка или реактивност.
– Развиване на осъзнатост и яснота: И двете имат за цел да развият яснота и проницателност в природата на ума. Те се стремят да разкрият основните модели и процеси, които оформят нашия опит и да култивират по-дълбоко разбиране за себе си и природата на реалността.
Разлики:
– Контекст и традиция: Майндфулнес има своите корени в различни с традиции, включително будизма, докато Дзогчен се корени конкретно в тибетската будистка традиция. Дзогчен включва уникални философски рамки и практики.
– Обхват и дълбочина: Майндфулнес практиките често са фокусирани върху култивиране на обща осведоменост и намаляване на стреса и страданието. Дзогчен, от друга страна, се счита за напреднала и дълбока практика, която има за цел осъзнаване на природата на ума и постигане на духовно пробуждане.
– Техники и подходи: Практикуването на майндфулнес обикновено включва фокусирано внимание, сканиране на тялото, осъзнаване на дишането и открито наблюдение на мисли и усещания. Дзогчен включва по-сложни техники, които директно насочват към природата на ума.
– Концептуално срещу неконцептуално: Майндфулнес често включва ниво на когнитивна ангажираност и концептуално разбиране на умствените процеси. Дзогчен, от друга страна, набляга на неконцептуалното осъзнаване, директното преживяване и разпознаването на природата на ума отвъд концептуалните разработки.
Въпреки различията си, майндфулнес и Дзогчен могат да се разглеждат като допълващи се подходи. Интегрирането на осъзнатост и елементи от Дзогчен в терапевтичната практика позволява на индивидите да култивират осъзнаване на настоящия момент, като същевременно се докосват до по-дълбоките измерения на неконцептуалното осъзнаване и себеизследване, които Дзогчен предлага. Тази интеграция може да доведе до дълбоки прозрения и трансформиращи преживявания в рамките на терапевтичния процес.
Примери за техники, които могат да бъдат използвани, както в терапевтичния процес, така и извън него:
– Съзнателно дишане: Терапевтите могат да насочват клиентите към осъзнаване на настоящия момент, чрез фокусиране върху дишането като котва. Това може да бъде допълнено с насърчаване на клиентите да изследват природата на дишането и директното преживяване на неговото възникване и разпадане.
– Медитация за неконцептуално осъзнаване: Терапевтите могат да въведат медитации, вдъхновени от Дзогчен, които наблягат на неконцептуалното осъзнаване. Това може да включва насочване на клиентите към релаксация в чисто осъзнаване, позволявайки на мислите и усещанията да възникват и преминават без привързаност или преценка.
– Интегриране на майндфулнес и Дзогчен в ежедневния живот: Терапевтите могат да подкрепят клиентите при интегрирането на принципите на майндфулнес и Дзогчен в ежедневието им. Това може да се осъществи чрез включване на практики за осъзнатост в различни дейности като хранене, ходене или извършване на домакинска работа.
– Сканиране на тялото: Визуализация за изследване на тялото, започвайки от върха на главата, придвижвайки се към пръстите на краката. Клиентът се насърчава да осъзнава бавно и нежно всяка част от тялото, забелязвайки всички усещания или напрежения, които възникват, без да се опитва да ги променя.
– Медитация с взиране в небето: Практикува се като начин на свързване с простора и отвореността на собственото съзнание. Наблюдава се небето, като се позволява на вниманието да почива в небесната шир и същевременно съзнанието се поддържа спокойно и открито.
Интегрирането на майндфулнес и принципите на Дзогчен в психотерапията предлага уникален и мощен подход към личностното израстване и себеоткриването. Практиките помагат на клиентите да развият повишено самосъзнание и да се ориентират в своите модели, импулси и базисни вярвания с неосъждащо наблюдение. Чрез култивиране на способността да се наблюдават мисли и емоции без незабавна реакция, индивидите могат да реагират по-умело на предизвикателни ситуации, насърчавайки по-голяма емоционална регулация и устойчивост. Чрез подобряване на осъзнаването на настоящия момент и развиване на отношение на приемане, хората могат да изпитат по-голямо удовлетворение и променено качество на живот.
Източници:
➪http://www.ird.mcu.ac.th/wp-content/uploads/2021/07/Full-Catastrophe-Living-PDFDrive-.pdf
➪Dzogchen Essentials – The Path That Clarifies Confusion – Padmasambhava
