Те са един от най-мощните терапевтични инструменти. При провеждането им излизат дълбоко закопани и дълго време поддържани вярвания и страхове от провал, слабост, унижение, отхвърляне, изоставяне, нараняване. Директното им активиране и изваждане на повърхността дава възможност за работа с тях – ако не можем да достигнем нещо – няма как да го променяме, точно това е и целта им – да извадят наяве психичните наличности (основно страховете) на човека свързани най-често с мнението на хората („какво ще кажат или ще си помислят другите“) водещи до самопотискане поради страхове от унижение, отхвърляне, изоставяне, слабост, провал и други. Така изплувалите на повърхността активирани чрез поведенческите експерименти страхове, могат да се преработват чрез методите за преобразуването им. Те имат потенциала да съкращават времето на работа с човека многократно, защото една такава сесия може да се равнява по интензитет и мощност на множество или дори десетки обичайни психотерапевтични сесии.

Като малки деца често са ни казвали неща от сорта : „Учи или ще метеш улиците!“, „Как не те е срам, какво ще кажат хората!“, „Да не кажат нещо хората!”, „Така трябва!”, „внимавай да не се изложиш!” и др. подобни. Дълбоко ни е вкоренен страха от това да не бъдем бедни, мизерни, мръсни, провалени, нещастени, изпаднали, нахалници, егоисти, глупави и подобни. Страх да не попаднем в онази част на обществото, която е отхвърлена от него, която е нарочена за дефектна и грешна. Тези страхове често са толкова нереалистични и блокиращи същността ни, че в стремежа си да се напаснем спрямо това, което се предполага, че не трябва да сме, забравяме какво всъщност носим в себе си. Всички тези „правила“ и „норми“ стават толкова дълбоко закодирани в нас, че разтърсването им и предизвикването им се възприема като животозастрашаващо. „Какво ще кажат хората“ се равнява на опасност за живота. „Ще останеш неук, невежа, неудачник, провал!“ е обричане на смърт, но и по-страшно – на нещастен и самотен живот. Провокирани са нашите потребности за принадлежност, сигурност, защитеност – това са дълбоки инстинкти за съхранение на живота и присъствие в социума.
Когато човек участва в такъв вид експеримент или опит, той се сблъсква с най-базисните и дълбоко потискани и скривани дори от самия себе си страхове, тревожности, базисни вярвания , достига и се сблъсква с ограничаващите си вярвания и бива предизвикан да ги преработи.Излизат страхове и убеждения , до които понякога е доста трудно да се достигне в лична терапия или чрез самоанализ. В комфорта на кабинета, в изграденото дълбоко доверие и връзка между клиент и терапевт, човек се разтваря, споделя, разкрива невидими досега частички от себе си, но всичко това се случва през доверието, подкрепата, вярата и любовта на терапевта. Зоната на комфорт се разширява съвсем плавно и постепенно. В социалните експерименти обаче, човек се гмурка в дълбокото и се сблъсква челно със страховете си от провал, унижение, отхвърляне, осмиване, излагане, низвергване, оголване, слабост, нищета, болести, дори смърт… И това е толкова мощно и разтърсващо, същевременно се случва в социума сред непознати хора, че преживяването е променящо живота.
Разбира се, това се случва при наличието на няколко важни условия. Първо, експериментите се провеждат в присъствието на опитен психотерапевт, който да даде правилна насока и да създаде пространство за интегриране на преживяното след експериментите. Второ, важно е да се вживеем наистина в експеримента, а не да играем роля за да стигнем дълбоко до базисните си вярвания. Трето, целта на експериментите не е да предизвикваме околните, а да се потопим истински в собствените си преживявание и усещания. Целта също така не е да се упражняваме в това да се проваляме или да сме неудачници, а да се научим да приемаме тези страхове, които стоят в нас самите и са ирационални, по този начин отнемайки влиянието им върху нас и сваляйки огромен товар от плещите ни (под формата на постоянно напрежение, тревожност и определени поведения), за да сме по-свободни и да имаме налични на разположение повече ментални и физически ресурси за реализацията на истинските ни желания и цели (вместо за борба или бягство от страховете и тревожността). По време на експеримента е важно да наблюдаваме и регистрираме какви автоматизирани мисли изплуват , телесните ни усещания и на по-дълбоко ниво какви базисни вярвания имаме, за да можем след това да ги реструктурираме.
Моят преживелищен опит в социален експеримент
С моите мили колеги от школата по Естествена психотерапия трябваше да влезем в ролята на бездомни хора, които просят по централната улица „ Витошка“ в столицата за два поредни дни. Бяхме разделени на по двойки, облечени с дрипави, мръсни дрехи като истински клошари. С моята колежка седнахме на стари вестници на улицата, влизайки в енергията на просяци и се сляхме с истинския образ на човека изпаднал в нужда – уязвим и наистина преживяващ дъното. Мислите ми бяха : „Колко си жалка и мизерна“ и „ Това е толкова унизително“(адресирани към себе си) , а чувсвата на унижение , срам и малоценност изплуваха със пълна сила. Повечето хора просто извъртаха очи от нас, не искаха да ни виждат, беше ги страх да не са на наше място…Имаше и такива, които ни съжаляваха, но имаше и хора, които сърдечно ни съчувстаха особено , когато тя реши да „припадне“ и аз трябваше да викам за помощ, което също беше голямо предизвикателсво за мен, тъй като съм свикнала да се справям сама в трудности . Толкова много хора се притекоха на помощ и бяха наистина състрадателни и искрено загрижени за здравето й, купиха ни вода и шоколад, а аз се почувствах гузна, че им причиняваме безпокойство и ги мамим…и това е още нещо над, което имах да размишлявам след това – да причиниш неудобство на другите заради своите нужди, прави ли те лош човек ?! А трябва ли наистина да сме винаги добрички и непречещи никому ?! Прави ли те слаб човек, когато имаш нужда от помощ и толкова ли е страшно понякога да си уязвим?! А не сме ли всички хора такива и не ни ли правят всички тези неща истински, страхуваме се да се оголим и просто да бъдем автентични… Това, че колежката ми беше близо до мен в същата ситуация ми даваше подкрепа и успокоение. Тя сподели същото и решихме да се разделим за да усилим интензитета на преживяването и в този момент, разделяйки се с нея осъзнах с пълна сила , просълзявайки се колко е по – лесно всичко когато си с другарче и колко е важно всъщност за нас хората да бъдем в заедност, свързаност и споделеност и едно огромно чувство за благодарност се настани в душата ми за това, че имам тези прекрасни колеги и за всичките ми близки хора в живота ми. Оставайки там долу, в краката на хората, в мизерията, постепенно ме изпълни едно смирение и доверие в потока на живота и в Бога, който се грижи за всички – от врабчето до човека… Егото крещи : „Ти си нещо повече и си по-добра от тези истински изпадналите, не си като тях“ … но постепенно се смирява и осъзнаваш колко малко всъщност ни е нужно на нас човеците…Когато усещаш, че нямаш нищо освен живота си, се свързваш с най-безценното си – твоята душа. Сблъсквайки се „очи в очи“ с този страх от провал и нищета, след това при реструктурирането чрез „връзка с реалността“ си дадох сметка, че това е само страх и не е реален, защото аз всъщност имам ресурс да се справя при такава ситуация. Другият много силен страх, който се отключи при мен беше този, че някой ще ми навреди, тъй като наблизо стоеше мъж, който видимо раздразнен от присъствието на две „нищожества“ до лъскавия му ресторант ни гледаше доста агресивно и заплашително. При връзката с реалността осъзнах, че аз вече не съм малко дете и , ако попадна в такава ситуация имам ресурса и мога да се защитя. След това реших да попитам в един ресторант могат ли да ни дадат някаква храна, каквато и да е, ако имат излишна при което отговорът беше „Не“. Ами не е чак толкова страшно да чуеш и „Не“ и да видиш, че не е краят на света…През следващият ден експериментът беше в Мол „Парадайс“, като не беше задължително условието да бъдем облечени в просешки дрехи. При срещата с цялата група колеги видях, че май само аз съм облечена отново така , при което страховете „ отхвърлена съм, сама и неприета“ ме връхлетяха още по-силно от предния ден…но пък явно имах нужда да се срещна пак с тях и да си постоя още в тези си усещания…имаше още доста за преработване, добре дошли ! И така с единствената ми колежка , която се появи дегизирана в синхрон с мен и ме спаси от самотното ми клошарстване в мола , решихме дружно да влезем в най-скъпия магазин за бижута и да си „позволим“ да искаме най-скъпите диаманти! Голяма смелост се изисква в този случай, когато самият ти не вярваш, че заслужаваш такива неща…Изводите и осъзнатостите от експериментите през двата дни са много…Успях дълбоко да се потопя в опитите и си излязоха на яве доста от страховете ми, видях ги и ги приех. Приех се и наистина имах нужда от това. Осъзнах, че когато съм уязвима аз имам ресурс и съм много по-силна от колкото си мисля – има голяма сила в слабостта и всеки е слаб в една или друга област, но това ни прави истински хора. Изпълних се с истинско състрадание и любов към хората, които наистина се намират в такава ситуация в живота си и нямат покрив над главата. Беше ми много полезен екпериментът, смирява егото , изпълни ме с дълбоко чувство на благодарност към себе си за смелостта и благодарност за всичко което съм и което имам в живота си! Много ценно и обогатяващо преживяване!
Накрая отново искам да подчертая, че целта на тези социални поведенчески експерименти не е да се подиграваме с хората в неравностойно положение или да провокираме хората, а да се активират изтласканите извън съзнанието страховете за неуспех, провал, отхвърляне, загуба, унижение и прочие и да се видят, приемат и реструктурират по здрав начин, трансформирайки човекът и неговият живот впоследствие – с по-малко страх и напрежение и повече харизма, сила и смелост, да поемаме нужните премерени и разумни рискове, които могат да го доведат до успех.Така вече не бяга от страховете, а ги преживява осъзнато с променено възприятие и променена реакция, която постепенно се утвърждава все повече и повече в живота ти (и в мозъка ти под формата на невронни пътеки), а въпросните страхове биват приети, стопени и направени част от личността ти. По този начин си гарантираш, че стремежът ти към успех не е бягство от страх от провал и отхвърляне или чувство за липса на стойност (мотивация на дефицита и страха), а автентично мотивиран през вдъхновение и смелост. Не си се вкопчил в успехите и материалното или славата, но имаш увереността да ги преследваш активно без страх от противоположното.
Анна Стойкова