Може да изглеждат странно несъвместими или пък просто трудно да си ги представим заедно, но добрата психотерапия може да включва в своите различни подходи, каквато е и естествената психотерапия, йога системата. Най-вече става въпрос за ползване на йога асани (позите и движенията в йога) и дихателните практики от йога системата като полезни инструменти, съпровождащи психотерапията като истински работеща на дълбоко ниво.
Естествената психотерапия е интегративна и холистична парадигма, която ползва различни подходи, потвърдени като успешно работещи с човешкото същество през опита.
Основното значение при ползването на този метод е, че можем да се свържем с усещанията в тялото си.
Асаните в йога системата са много специфични и всяко малко движение има някаква цел за достигане на определено усещане, за което и не подозираме.
Много упражнения или активни дейности с нашето тяло ни докарват до ръба психически, особено ако нямаме предварителна подготовка. Започваме да се задъхваме, масажираме определени точки, понякога съпроводени с болка, тежест и много усилие. Което интересно, на мен лично много ми напомня на инструмент в терапията, наречен „падаща стрела“ (много бързо достигаме до най-дълбоките страхове, травми, убеждения, вярвания или незадоволени потребности).
Йога терапията може да се каже, че е тип терапия, която се фокусира върху интеграцията на ума и тялото, с цел да подобри менталното и психическо състояние на човек.
Като цяло към този тип терапия може да се включат и други много добри и работещи практики от йога философията като медитация, релаксация, мантруване и други.
Съответно тези практики могат да бъдат задавани като посока за странична лична работа със себе си извън срещите с терапевт, както и по време на самата терапия, вадеща различни аспекти освен през ума в случая, и през тялото.
Ако започнем да описваме самия процес по време на сесията с терапевт, можем да кажем, че терапевтът води процеса и продължава да удържа пространството със своята дълбока подкрепа към клиента си. Това може да изглежда като постоянно напомняне на клиента за важността на самата поза, която е заел в дадения момент, като постепенно бива свързвана с убеждения и когнитивни напрежения. Тоест работата с тялото през йога асаните (пози), освен че директно работи с нервната система и постига успокоение на целия организъм, така успява и да изгради мост между телесното и менталното у човека. Например, ако човек изпитва тревожност, терапевтът може да му предложи да заеме поза Баласана (детска поза), която директно успява да върне човек подсъзнателно през имплицитната памет в усещането на ембриона в утробата на майката, което съответно успокоява тревожността и поражда дълбоко усещане на сигурност. През това време може да се прави тип водена медитация от страна на терапевта, което допълнително допринася за когнитивното реструктуриране на ирационалните усещания и убеждения.
Важно е, когато се предприема такъв метод за работа, да бъде задавано същото и за „домашна работа“, за да бъде изградена рутина, обгърната в една все по-стабилна самостоятелност. Което започва да изгражда малко по малко нужната дисциплина, необходима за терапевтичната работа, както и учене на грижа към себе си.
Целият този процес би могъл да се разширява с времето, което си е аналогично на постепенно разгръщащия се психотерапевтичен процес като цяло.
Първо се започва от базовото и най-лесното. Практикуват се определени пози, които изпробваме още в кабинета с помощта на терапевта, като се потапяме максимално в усещанията, които долавяме. Постепенно се проследява нишката между телесното усещане и ваденето на конкретни несъзнавани програми в ума ни. В разгръщането на този процес започват все повече да се задълбочават и преливат елементите, които сме изпробвали внимателно поотделно. Все повече работата се прелива между тялото и ума. Осъзнава се еднаквата им важност в живота и равномерната необходимост от работа. Навлизаме в осъзнаването, между другото едновременно подсъзнателно през работата с тялото и съзнателно през работата с ума, че не сме на парчета, а всичко в нас е свързано и си кооперира, затова е нужно и нашата работа с тях да е комбинирана, а не само в един аспект. Добавят се дихателни практики, с които може и да се стартира процесът, за да може човек да усети през него всяка своя клетка и да се настрои за подобен тип работа.
Дихателните практики са мощен метод и има много различни вариации, зависи какво целим. Може да ги използваме с цел релаксация и връзка с тялото и момента тук и сега. Може да бъдат прилагани по-интензивно с цел достигане до подсъзнанието и дълбоко закодирани блокажи в тялото ни. Има тип дишане за синхронизиране на двете полукълба на мозъка с цел по-голяма будност, концентрация и себерефлексия. Има видове дишания, които директно стимулират вагусния нерв, който работи директно с парасимпатиковия дял от нервната система (свързан с усещането за покой, сигурност, релаксация). Подобен ефект има и мантруването, но то се свързва и с вече по-висока визия и път към божественото в нас и извън нас.
Мантруването, освен че отново повлиява успокояващо на организма, учи на смирение, оставане в сегашния момент, усещане и посока към служене на нещо повече отвъд материалното, може дори да внушава и преживяване на връзка с мистичното и шаманството, което така или иначе е дълбоко вкоренено в нас като посока на развитие.
Тук можем да добавим и молитвата като важна част.
Подобни практики могат да бъдат работещи и полезни при състояния като:
- Зависимости
- Хранителни разстройства
- Депресия
- Биполярно разстройство
- Инсомния
- Фобии
- Посттравматично стресово разстройство
- Аутизъм
- Синдром на дефицит на вниманието
- Тревожни и панически разстройства
- Стрес
- Шизофрения
С йога асаните и дихателните практики може да се работи също и при хронични болки, стрес или травма, съхранени в тялото и проявяващи се през тревожността или депресията.
Няма особено много научни изследвания, които да потвърждават на 100% ефикасността, но тук е важно да отбележим, че не всичко е нужно да бъде доказано през науката.
Въпреки че има някои обнадеждаващи такива. През 2021 година е направено изследване, което показва, че терапията, която включва йога асани и работи през тялото по такъв начин, може да помогне в лекуването на състояния като тревожност, депресия, биполярно разстройство, ПТСР, алкохолна зависимост и шизофрения. Също така, изследване, направено през 2011г. подкрепя йога като допълнителен инструмент в терапията на психически болести, вместо някои лекарства, защото има по-малко странични ефекти.
Психологията и психотерапията не са точни науки, но въпреки това се уповаваме на тях, защото определено имат резултат и помагат на душата ни, която надскача всякакви изследвания и експерименти. Не винаги е нужно да търсим по учебниците и да преработваме само и единствено през менталната си кутия, а да се доверяваме на тялото и усещанията си. Тогава работата в психотерапията е най-ефикасна. Когато човек започне да се отпуска в това, което се случва, приема го и съзнателно и отговорно реши да обърне внимание на себе си.
Което какво означава? Означава, че е нужно да уважава нуждите си и да не бъде жесток със себе си. Да се вслушва, да се усеща, да изпробва различни подходи и да стигне сам до своя личен избор за път в живота.
А за достигане на това осъзнаване, тези практики, описани по-горе, са доста добър и подкрепящ процеса инструмент.
