В този текст ще дам кратка информация за обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР), здравната тревожност, и начините за работа с тези състояния в Естествената Психотерапия (ЕП).
Какво е обсесивно-компулсивно разстройство?
Обсесивно-компулсивното разстройство е ментално и поведенческо разстройство, при което в засегнатият индивид възникват нежелани, натрапливи мисли, образи или желания (обсесии), които генерират високи нива на тревожност, дискомфорт, страх или отвращение. Човекът изпитва нужда да извършва определени ритуали (компулсии), които да облекчат менталното напрежение. При това състояние, постоянните натрапливости и ритуалите, които да ги облекчават, водят до сериозен стрес и влошаване на качеството на живот на засегнатия.
При ОКР, при възникване на обсесията, нивото на тревожност на засегнатия се покачва рязко, и компулсията спомага за спадането на тази тревожност. Основният проблем е, че с времето обсесиите стават все по-чести и силни, и съответно е необходимо изпълняването на все повече компулсии, за да се облекчи тази тревожност.
Има и много различни обсесии, като списъкът може да бъде много дълъг, но най-често срещаните са за замърсяване, симетрия и подреденост, натрапливи мисли за религия, секс, нараняване и други.
Както и при обсесиите, списъкът с компулсиите може да бъде много голям, но най-често те са свързани с миене на ръце (при обсесия от замърсяване или здравна тревожност), най-различни видове броене, подреждане на неща в пространството по определен начин/ред, трупане на вещи, различни, повтарящи се проверки за едно и също нещо (например дали е заключена вратата, дали са изключени електроуреди), докосване на предмети, светване и гасене на светлините, ходене по определени маршрути и други. Важно е да отбележим, че компулсиите могат да бъдат и чисто ментални (например многократното повтаряне на някаква молитва или мантра наум).
При обсесивно-компулсивното разстройство, засегнатият обикновено е наясно със състоянието си, но обсесиите предизвикват толкова силен дискомфорт у него, че той търси облекчение чрез извършването на компулсията въпреки, че осъзнава ирационалността и.
Най-често хората, засегнати от ОКР, са с много силна ригидна характерова компонента, което допълнително влияе негативно, повишавайки нивата на тревожност при възникване на обсесиите.
Как работим с ОКР в Естествената Психотерапия
В ЕП обичайно разглеждаме ОКР като симптом на някакво друго, по-дълбоко състояние, обикновено тревожно разстройство. Тъй като ОКР често е доста болезнено за засегнатите от него, първоначалният фокус в терапията е да се подобри и стабилизира състоянието, да бъде намален интензитета на ОКР, след което можем да продължим и с терапия на тревожното състояние, довело до неговата поява.
Използват се няколко метода за положително повлияване на състоянието:
- Когнитивно-поведенческа терапия – най-често се ползва техниката на излагане на стимул и превенция на отговора (exposure and response prevention (ERP)). При този подход учим клиентите си съзнателно да влезнат в ситуация, която предизвиква натрапливите им мисли / обсесии, като в същото време се опитват да не отговорят на дискомфортното си състояние с компулсивно поведение. Дори и без изпълнение на ритуалите, тревожността пак би спаднала по напълно естествен път, като по този начин „обучаваме“ мозъка на клиента, че не е необходимо да изпълнява компулсията, и че облекчението може да настъпи и по естествен път. Пример за такъв подход може да бъде при клиент, който има обсесия, че ръцете му са мръсни, и трябва да ги мие постоянно, да го помолим да докосне нещо слабо замърсено, и да отложи миенето на ръцете. С времето, можем да засилваме стимула (докосване на по-замърсени предмети), и допълнително да отлагаме времето до измиване на ръцете.
- Наводняване (flooding) – подход от поведенческата терапия, при което клиентът се излага директно на силни стимули, с цел тези стимули да бъдат десензитизирани. Подходът може да даде изключително бързи резултати, но в същото време е доста болезнен, и трябва да бъде прилаган внимателно, когато сме сигурни, че няма да травмира клиента.
- Развиване на метакогниция – чрез различни техники (медитация, „магически кино салон“ и други) научаваме клиента да се дисоциира от мислите си, да наблюдава „отстрани“ натрапливите мисли и образи, без да „залепва“ за тях. При медитацията е важно клиентът да изгради навик за редовна практика, за да се постигне по-силен ефект от техниката.
- Когнитивно реструктуриране – помагаме на клиента да види смисъла зад натрапливите мисли и образи, които често (но не задължително) се явяват погрешно интерпретирани защитни механизми и страхове. Например, натрапливото усещане при човек, застанал на висока скала, че пропастта под него „го дърпа“ и ще падне, обикновено води до това човекът да се отдръпне от ръба, и по този начин да намали риска от падане – един съвсем естествен страх, който ни пази.
- Работим по реструктурирането и нормализиране на отношението на клиента към натрапливите мисли и образи – не е нужно да бъдат отбягвани, а спокойно приемани и наблюдавани.
- Избягва се започването едновременно на психотерапия и прием на лекарства, повлияващи психиката на клиента, тъй като психотерапевтичния ефект може да бъде приписан на лекарствата, и може да възникне неяснота кое от двете допринася за подобрение на състоянието.
- Избягва се прекаленото фокусиране в аналитичния подход, тъй като при някои клиенти прекалената анализа може да се отрази негативно, засилвайки състоянието – клиентът почва да свръх анализира всичко, което се случва в него, което само по себе си се превръща в обсесия.
След стабилизиране на състоянието и намаляването на интензитета на ОКР, при желание на клиента, и обратна връзка от терапевта, психотерапевтичният процес може да бъде продължен и задълбочен, като цели да адресира по-дълбоките причини, довели до появата на ОКР. Ако това не се случи, съществува риска от повторна поява на симптоматиката или възникване на подобна.
Хипохондрия (здравна тревожност)
Хипохондрията е състояние, при което индивидът изпитва силно и неоснователно притеснение, че той, или негови близки, са засегнати или ще бъдат засегнати от сериозно заболяване или смърт. Важно е да се наблегне на това, че при хипохондрията това притеснение е неоснователно, няма реални доказателства, че има какъвто и да е здравословен проблем.
При хипохондрията е възможно възникване на психосоматика, която е типична за тревожните разстройства – разстройство на работата на храносмилателната система, повишен сърдечен ритъм и други. В същото време, засегнатия индивид изпитва фантомни симптоми, или интерпретира тривиални такива като много по-сериозни, и дори животозастрашаващи. Тези фантомни симптоми обаче не могат и не довеждат до появата на реални такива – например ако клиентът вярва, че има тумор в мозъка, въпреки че никое медицинско изследване не го потвърждава, тази вяра няма да доведе до възникване на реален тумор, или кашлицата от обикновена настинка няма да се превърне в туберкулоза.
Някои типични прояви на хипохондрия са:
- Често ходене на лекар и изследване за заболяване, което така и не бива откривано.
- Постоянна смяна на лекари, защото „другите така и не ми откриха болестта“
- Постоянно самонаблюдение и анализиране на всяко, дори минорно проявено неразположение, и раздуването му в ума до някакво катастрофално състояние. Например, висок пулс след леко затичване почва да се интерпретира като настъпващ инфаркт.
- Самостоятелно поставяне на диагнози, след четене на различни форуми в Интернет
При страдащите от хипохондрия индивиди, качеството на живот е влошено, тъй като през голяма част от времето те са заети с наблюдение и постоянни негативни интерпретации на дори най-дребните симптоми. Много често състоянието им нарушава и качеството на живот на близките им, тъй като те са въвлечени да обслужват хипохондрика в неговите състояния.
Хипохондрията може да се наблюдава при всички характерови типове.
В ЕП разграничаваме 2 основни типа хипохондрия:
- Натраплива хипохондрия – може да бъде разглеждана като типично ОКР, със съответно натрапливи мисли, свързани със здравето на индивида или негови близки. При натрапливата хипохондрия рядко може да се види силно изразена вторична печалба.
- Хистерична хипохондрия – обикновено е тясно свързана с хистерични характерови черти на индивида, и много често наблюдаваме силна вторична (осъзната или не) печалба, свързана с привличане на внимание и обгрижване от страна на близките на засегнатия. Тук обикновено някаква нужда на засегнатия, вместо да бъде задоволена по здрав начин, бива задоволявана по болен такъв, използвайки хипохондрията като предлог.
Работа с хипохондрия е Естествената Психотерапия
- При хипохондрия, насочена към здравето на друг човек, обикновено става въпрос за натраплива хипохондрия
- Като цяло, работата с натраплива хипохондрия следва модела на работа с ОКР
- Когнитивно реструктуриране
- Ако има вторична печалба, важно е да я открием, и да намерим начин за задоволяване на потребността зад нея по здрав начин.
- Работи се по загуба на контрола, най-често с различни психо-телесни опити
- След работата по загуба на контрол, се ползва хипнотерапия, като се опитва да се насочи човека към здрави начини за задоволяване на потребностите му.
- При преценка на терапевта, може да се ползва техниката на наводняване (flooding)
- Работи се едновременно по вектора дидактика (работа по самото състояние) и по вектора диалектика (работа по характера)
При достатъчна мотивация на пациента и при правилно изпълнение на терапевтичния процес, в ЕП се постигат високи нива на успеваемост при работа с ОКР и хипохондрични състояния. Терапевтираният се научава да използва различните техники и постепенно интензитетът на ОКР / хипохондричното състояние намалява, което се отразява положително на качеството му на живот.
Използвани източници:
http://orlinbaev.blogspot.com/p/blog-page_20.html