Годината е 1920, американският психолог Едуард Торндайк съставя своите първи тезиси върху така наречения ,,Ефект на ореола’’ (,,Тhe Halo Effect’’), който се отнася до когнитивна предразсъдъчност, при която общото ни впечатление за дадено лице влияе върху нашето възприятие за негови конкретни качества или способности. Това е явление, при което първоначалното ни положително или отрицателно впечатление за някого ни кара да приписваме други положителни или отрицателни качества на него, дори ако те може би не са точни или не се подкрепят от реални доказателства (факти).
По време на емпиричното изследване, което провежда, Торндайк събира два военни командири от различни райони и ги кара да разговарят помежду си и да определят различни показатели, по които те в последствие да оценят определен брой военни служители от по-долен ранг. В края на самото изследване резултатите сочат, че по-високите и добре изглеждащи на външен вид военни били оценени като по-интелигентни и по-смели от останалите си колеги, и че ще бъдат по-добри войници ако бъдат призовани в армията.
Какво идва да ни комуникира този експеримент – че ако някой ни се струва физически привлекателен, можем също да предположим, че притежава и други положителни качества като интелигентност, лоялност или пък доброта, въпреки че имаме малко информация за тези специфични черти на база опитът ни с конкретния човек. ,,Ефектът на Ореола‘‘ се изгражда изцяло на база предположения – предполагаме, че добре изглеждащите хора са по-интелигентни, по-уверени, че можем да им се доверим повече, по-компетентни са. Буквално съдим книгата по корицата. Това психологическо пристрастие може да се окаже в полза на човек или да проработи срещу него. Ефектът на ореола може да афектира различни области на живота ни. Следният клип (< – click) доста добре описва как ,,Ефекта на Ореола‘‘ работи през т.нар. автоматичните мисли, но не нечии други, а тъкмо нашите, собствени мисли, преминаващи и превръщащи се в действия, съждения, оказващи посоката на НАШЕТО бъдеще.
Извън клипа, бих искал да разгледаме и друг пример – една ситуация характерна за съвремието ни – интервю за работна позиция. Нека приемем, че сте изключително опитен и емоционално интелигентен софтуерен специалист и отивате на среща в нова компания. Като това не се случва за пръв път в работната ви кариера – били сте вече на много интервюта и имате рутината и увереноста, даваща ви комфортното чувство за ситуацията. Респективно решавате, че външният ви вид не е толкова важен (имате толкова други качества) и преценявате, че няма да се избръснете, ще пропуснете фризьора и… ,,О,да – тениската която носихте вчера, не е толкова лоша идея! (А и всички обичат Star Wars).’’ Да, за вас външния ви вид не е толкова важен, интервюто (през вашето усещане) е преминало срахотно – дори сте показали харизма, пуснали сте няколко шеги, отговорили сте компетентно на всички въпроси (Браво, човече!)… Е, да, сякаш още с влизането ви сте срещнали учудените погледи на интервюиращите…вероятноне са фенове на ,,Star Wars’’ – да това ще да е!‘‘.
На изхода от сградата случайно срещата другия кандидат – ваш по-млад и по-неопитен колега, известен в офиса ви като ,,Пешо Скатавката‘‘. ,,Но само как изглежда…пфу каква надувка!‘‘ – облечен с костюм, вратовръзка и със страхотни, италиански, лъснати до блясък обувки. Сигурни сте, че няма как дори да се е доближил до вашето представяне и всички тези качества, които притежавате. Минава седмица и нямате обратна връзка от желаната ви бъдеща фирма и тъкмо, когато събирате смелост да пратите втори мейл с молба за обратна връзка, разбирате, че ,,Скатавката’’ e пуснал своето предизвестие и напуска компанията…Това възможно ли е? ,,Как пък точно са решили да се спрат на ,,Скатавката‘‘!?‘‘, мислите си вие. Чували сте за така наречения ,,Ефект на Ореола‘‘, чували сте обаче и за израза ,,По дрехите посрещат, по ума изпращат!‘‘, но ето сега истински успявате да вникнете в смисъла и да ги усетите през същността си и личната си опитност.
ЦЕЛИ НА СОЦИАЛНО-ПОВЕДЕНЧЕСКИТЕ ЕКСПЕРИМЕНТИ
В Естествената психотерапия се учим да работим в посока качествена преработка на автоматичните мисли, базисните вярвания и други когнитивни дефицити до здрави такива през два вектора (или подхода) – диалектичен и дидактичен.
Вектор диалектика е най-вече свързан с работа през аналитичността, с това да бъдеш критичен и да разсъждаващ, взимайки бавни и плавни (но сигурни) нови посоки, давайки ,,храна за размисъл‘‘ на ума, докато другият вектор е преживелищен, срещаш другите и света, през максимални на брой сетива – вектор дидактика.
През работата с двата вектора успяваме ефективно и здраво да достигнем до базисни вярвания, автоматични мисли (сходни до т.нар. ,,Ефект на Ореола‘‘) и други дезадаптивни модели, които често пъти държат в клетка нашите ресурси и потенциал, а от там и нас самите. Такива най-често са формирани на ранна детска възраст и дълго време са били потискани и държани в ,,килера‘‘. Автоматичните мисли са неволеви, ирационални мисли, които възникват при провокация от стимули в реалността и могат да доведат до емоционални реакции.
Експериментите са ефективен метод в когнетивно поведенческата терапия, те са функция на вектор дидактика – преживелищност, действие с/през материята, който помага за бърза преработка на базисните вярвания и страхове. Дизайнът и изпълнението им се супервизират от опитен психотерапевт, а фокусът е върху вътрешният преживяващ на клиента. Експериментите се изпълняват постепенно с нарастваща трудност и имат за цел да освободят клиента от страховете му и да заздравят и/или реконструират неговите убеждения.
Ден 1: ,,Невротичната шматка‘‘
Подзаглавие: ,,Да си забравиш ореола…вкъщи‘‘
Годината е 2023, топли майски дни, а софийските централни улици приветстват безкрайните, зажаднели за разходка и социални контакти софиянци. Уви, в този първи ден от социално-поведенческите експерименти, аз съм нарамил синя, винилова торба от ИКЕА, в която има маркери, картон, хавлиени чехли за баня, черга, уиски (или поне бутилка за уиски със съдържание близко до цвета на уиски), стара йога постелка и на къде без малко, керамично куче – за да имам странен талисман…
Опит 1: Събираме се на Съдебната палата, където аз решавам и да остана, сядайки на стълбите, тук започва моята опитност и моят пръв напълно самостоятелен бизнес по разваляне на черна магия. Поставих табела с надпис ,,Развалям чернЪ магия – ТУК‘‘ и оставих шапка и талисмана ми до нея с цел случайните минувачи да оставят някой лев, подпомагайки борбата ми със злото.
Очаквания: Очаквах минувачите да ме гледат презрително, дори да ритнат табелката, очаквах и някой да се поспре, питайки защо ,,черна магия‘‘ или поне да ми обясни с надежда ,че такава няма или поне да ме излъже…
Реалност: Да, срещах погледи, но само когато вдигах глава нагоре – когато си долу, на земята виждаш просто крака (и малките деца, които често са по-любопитни и отворени към човека долу), няма общуване през погледа на човещината, ти си долу..в ниското! Хората се плашеха – най-вече от табелката, също от мен, сякаш си казваха: ,,Какъв олигофрен, голям мъж, магии тръгнал да ми разваля, пфу – вземи се хвани на работа човече!‘‘. Така и не изкарах нито един лев, никой не ме заговори, никой не ме доближи.
Извод: Не се занимавайте с черна магия, без значение от коя страна заставате…Не си мислете, че някой ви вижда, че някой се интересува от вас, всички сме и можем да бъдем така невидими за обществото, когато сме социално непотребни, и когато не обслужваме ничии интерес и нужда.
Опит 2: Както разбирате не изкарах достатъчно, така че отидох в най-близкия магазин и извадих възможно най-сдъвканото, грозно, старо, пожълтяло шише от 1,5 литра минерална вода, молейки, фъфлейки, и правейки видими странни тикове с глава и ръка продвавачката да ми го напълни вода…и ЕХА! Тя се съгласи…съгласи се да ме погледне, съгласи се да ме изслуша, съгласи се да ми помогне! И докато пълнеше с смачканото шише с вода (чашата на моята надежда), реших да помоля вече чакащите хора ,,Извин-нн-ннненете б-б-бббб-бихте ли ми купили храна! Нещо м-мм-малко?‘‘; Те попитаха леко смутени и учудени от молбата: ,,Какво да ви вземем (бяха мъж и жена), изберете си?‘‘; Аз: ,,Няма значение, принципно ооо—оби—ча-аам кроасани!‘‘; Те: ,,Добре изберете си!‘‘; Аз: ,,Благодаря ви, благодаря ви много!‘‘ …Е, един от най-сладко изядените кроасани.
Очаквания: Да ме отхвърлят, да ме унижат, да не срещна топлината на човешкия поглед, да не бъда видян и да бъда презрян за това, как изглеждам, за това, че съм низш, безпаричен различен – едно социално квазимодо.
Реалност: Топлина, поглед, готовност, контакт, усмивка (макар и лека), готовност.
Извод: Хора с главно ,,Х‘‘ има, искаме, копнеем да/и живеем през другите Човеци и виждаме себе си там, където надеждата дори не иска да остане. Въздигаме се!
Опит 3: Пазаруване на дрехи от заекващ, неадекватно облечен младеж с тикове, отиващ на поредното интервю за работа. Избрах си магазин на Витошка – първия, който знаех, че ще бъде пълен и с други клиенти. Влизайки, директно отидох на касата, където бяха изложени мъжки и дамски парфоми. Пелтечейки, попитах кои са мъжките парфюми – показаха ми , посегнах към дамските и пръснах на оставените листчета, виждайки с периферното си зрение – учудените погледи да дамите на ксата и вътрешната им реакция ,,Ох, този е зле…‘‘. Казах им че, ще си помисля и ги попитах къде е мъжкото, при което едната от консултантките вежливо ме предружи до горния етаж, и движейки се ме попита както търся – обясних и малко повече, че си търся работа, и че вероятно заради начина, по който изглеждам не ми се получава. Тя замълча и сподели – вероятно може да си вземете малко по-официални дрехи и ще променим това. Измерих доста неща, тя беше през цялото време любезна, сдържана и отново – гледаше ме, гледаше и търсеше очите ми (емпатична). Дори леко се смути, когато и обясних, мрънкайки и гледайки надолу, че когато има жени около мен – аз се стягам, ръката ми започва да прави странни тикове и я помолих да стои по-далеч, просто защото се притеснявам! Така или иначе след 30 минутно мерене, оглеждане – и казах, че ще взема всичко – около 10 артикула и тръгнахме към касите. Стигайки до там я помолих да пресметнем всички предварително…общата сума беше около 1200 лева, казах й че нямам толкова, помолих я да ми намери продукта с най-ниска цена – 89 лева…казах й че нямам и тази възможост и й обясних, че вероятно бих могъл да заработя при тях и да си изкарам нужната сума…отново топъл и грижовен поглед! Да, другите нейни колежки около нея се поизнервиха, но тя остана човечна до край. Подаде ми визитка и сподели да пиша на посочения мейл адрес. Благодарих й!
Очаквания: Да бъда изгонен още при влизането си в магазина, да бъда обиден, изгонен, да не бъда обслужен (зачетен,видян), да бъда невидим, да бъда подиграван.
Реалност: Получих и усетих топлина, разбиране, уважение, да – само от това момиче, другите и се чудиха – видомо не разбираха защо пълни пробната ми с дрехи, нима не виждаше, че съм безпарична шматка с чувалена-торба ИКЕА пълна с вехтории…нима не виждаше тиковете. Нея ли дразнеха? Нима не събуждаха личните и страхове, че тя или някой нейн близък не би могъл да бъде този срещу нея? Или тъкмо обратното – дали красивата и мъдрост и явен стоицизъм не идваха от болезнен личен опит с близък до нея човек, в сходна ,,ситуация‘‘…Не знам, няма и да разбере, нито Аз, нито онази шматка с неадекватни, вехти дрехи.
Извод: Това, което носиш вътре определя битието и хората, които срещаш – вибрацията, енергията, в която си се превърнал, на която цялото ти същество работи е тази, която води и привлича . А не скъпите и чисти дрехи, не ласкателната, съблазняваща усмивка, не безупречният, ерудиран изказ…Сърцето води и среща сърца!
Опит 4: ,,Вдъхновен‘‘ от отказа за работа в този магазин, реших да бродя по Витошка, търсейки си други възможности за изкарване на прехрана. За кураж и увереност извадих шишето пълно с уиски (всъщност беше чай). Ходих, влачейки единия си крак и пиех… Хората ме виждаха отдалеч и ми правеха път. Дали, за да направят преминаването ми по-лесно, или за да се отдалечат от мен – не зная! Питах на доста места – отказ след отказ, няма работа за миячи, чистачи – имало е, сега не. Едва в един от ресторантите – сервитьорът беше готов да ме заведе, за да говоря с управителя…Ех, колко приет и важен се почувствах. Отказах му, връщайки му, че ще се понаглася малко и ще дойда друг път – той се съгласи и се отдалечих. Междуременно бях попаднал, минавайки по Витошка на местните социално непривлекателни хора – клошарите, просяците, моето ново семейство, вече ги разпознавах, сякаш някои от тях – разпознаваха мен. Срещнах дори жени( от ромски произход), които усърдно чистеха една от уличките – попитах ги ,,Здравейте, мога ли да почна при вас, търсите ли си колеги?; Те: ,,Ха, неее, не си търсим, всичко е заето при нас‘‘; опитах отново ,,А GSM на шефа може ли да ми дадете? Да се чуя с него!‘‘; Едната: ,,Не, не, няма място при нас сега‘‘. Туш!
Очаквания: Да ме прокудят! Да ме гледат с отвращение, да ме заобикалят, да ме хулят и обиждат. Да ме молят да си тръгна, да ме подиграват!
Реалност: Не ме виждаха, само шума на стържещия ми крак по паважа даваше знак, че нещо, някой минава. Пиейки ме забелязваха, хвърляйки някой пренебрежителен поглед, но в основата си – фигурата ми беше Невидима. По оживено-ощастливената Витошка – нямаше място за нерадост. Все пак, на кой му пука за инвалидизацията ми; никой не ми е длъжен!
Извод: За ра работиш е нужно да изглеждаш по социално приемлив начин, обществото има очаквания и ако не си готов да ги покриеш – ТО не желае да чуе за теб, нито да те види. Невидим си! Неколцината са тези, които те виждат, но поне те виждат такъв какъвто си.
Опит 5: ,,Извинете къде е Пп—ппп—сихо-дииии-и-и-спънсе-е-е-ра?‘‘. Връщайки се обратно реших да изживея нещо, което признавам си ме плаши – да бъдеш луд и да живееш в тази Лудо-луда джунгла на нормалност. Вървях по Витошка и питах, заеквайки за Психодиспансера.
Очаквания: Да чувам ,, Не ме занимавай бе шматка?; ,,Нямам време – питайте друг!‘‘ и сходни откази.
Реалност: Хората влизаха в положение! Да, имаше такива, които ме упътваха скоростно и без капка съпричастност, но бяха малцина. Усещах болката и съжалението им, че се е стигнало до тук…за мен! Усещах и страха им, че вероятно никой не е застрахован от това.
Извод: Често пъти съм се опитвал сам да се справям с намирането на какво ли не. Само и само да не занимавам хората – подбирайки кой забързан, кой с гаджето, кой угрижен в нещо си… ,,Питай бе човек – с питане и до Цариград се стига!‘‘.
Опит 6: Ровене по кофите…Едва ли има човек, който не изпитва погнуса и силно, здраво нежелание да влиза в контакт със софийските боклукчийски кофи (било то и които и да е други). Е, не споделям друго мнение и за мен беше предизвикателство – с голи ръце и на моменти редом до други, автентични в ролята си ,,колеги‘‘ да отварям прекрасните полиетиленови торби, търсейки своя късмет…
Очаквания: Да ме е срам (от себе си; от другите), да не успея, да блокирам.
Реалност: Поредният невидим акт – в момента, в който бъркаш в кофите – автоматично ставаш социален призрак – изчезваш, никой си…вероятността дори и някой мой познат да е минал покрай мен, без да ме види и регистрара е голяма, ОГРОМНА. Защо ли? Защото никой не иска да е на това място, никой не желае тази позиция и контакта с аспекта на тази версия на Аз-а. Личност, принизена до там, че да търси храна в останките на Другите.
Извод: Когато си на дъното – срамът се преглъща! Бих казал, че дори не същестува.
Да си на дъното ( на социалната стълбица) не носи само негативи, да си ,,на дъното‘‘ през моята опитност означава и да си никъде. Да си никъде означава, че си навсякъде – точка с безкрай много перспективи и преобладаващ покой. Преглъщаш всичко, слизайки по пирамидата на Маслоу, спирайки на спирка ,,Първа‘‘, оставяйки всичко ,,горе‘‘, всички други перспективи изчезват, заровен и заобиколен от острите миризми на своята илюзорна плячка.
Ден 2 – ролята на АЛФА простака
Подзаглавие: ,,Да си сложиш ореола…като ланец‘‘
Концепцията за Алфа мъж произлиза от изследвания върху поведението на животни, по-специално в социалните йерархии, наблюдавани при вълчите глутници. В контекста на човешката психология терминът “алфа мъж” често се използва, за да опише доминантни, уверени и пробивни мъже, които се възприемат като лидери или лица с висок статус в социалните групи. От психологическа гледна точка, концепцията за алфа мъж може да се разбере в термини на определени черти на личност и поведение, свързани със социална доминантност. Тези черти могат да включват самочувствие, увереност в себе си, харизма, конкурентоспособност и способността да влияят и водят други.
Като всичко друго в природата, когато има крайност, прекомерност от която и да е съставка, черта, манифестация – баланса бива нарушен. И тъкмо тук идва проявлението, аспекта на моята сянка, тази на Алфа мъжкаря – простак или иначе казано – ,,Алфа‘‘ простака. Мъжът, който не отстоява себе си пред другите и света през здрава и ненасилствен комуникация, а въпреки тях – фиксирано прегазващ всичко по пътя си, къде с думи, къде с дела.
Денят е следващият – неделя, първия след моята среща с ,,вътрешната шматка‘‘ или иначе казано втори ден на социални експерименти – оказва се дъждовен и решаваме като арена на изследване на нашия потенциал да изберем един от най-оживените търговски центрове в София. Пристигайки там се разделяме на групи и всеки отнася сянката си там, където най-добре ще се срещне с нейните наративи. Моят избор беше да изживея сянката на ,,Алфа‘‘ простака, бидейки в двойка с властна, любяща, но празна кифла – каква по-добра комбинация!
Опит 1: Влизане в кафене от типа на Star Bucks и отправям уверено поръчка за най-лично приготвеното кафе, по най-арогантен начин. Как изглеждаше това: ,,Здравейте, искам от най-доброто ви кафе, виждам, че може да е средно или голяма, аз го искам по средата между средно и голямо, много е важно в момента на приготвяне да дозирате в ръкъхватката с кафе – канела, освен това в първите секунди, след като го приготвите искам точни 5 капки лешникова есенция и 3 капки шоколадова 5 секунди след 5-тата капка от лешниковата. С моята дама – сядаме ей там, моля донесете ни ги, когато сте готови!‘‘ …Пауза и потресени погледи на момичето на касата плюс нейните колеги, които са чули тази ,,нелепа заповед‘‘ след което, разбира се, голяма част от казаното беше нужда да се преповтори, а от тяхна стран пояснение, че ,,не сервирали напитките, оставяли ги на бара‘‘, съжалявали, политика на фирмата. Отвръщам аз – ,,Е, мен това не ме интересува сядам, ще ги очаквам на масата!‘‘ и просто се врътнах.
След няколко минути, виждам как напитките се оставят на бара и ми дават сигнал, че са готови – аз нагло ги поглеждам и им давам да се разбере, че няма да ги взема. Малко след това, леко разтреперен към масата идва баристата, който ни поднася напитките с комплимент малък десерт…Еха, с питане до Цариград, а с наглост до Дубай? Това ли е?
Разбира се аз и моята по-мека (да, мека, не нежна – все пак е кифла) половинка намерихме бързо несъществуващи кусури в кафе специалитетите (които всъщност бяха достав вкусни), и започвайки да ръкомахаме от дистанция при вече все по-пълното заведение – решихме да викаме управител и от дистанция да обясняваме на висок глас как повече няма да стъпим на това място и колко по-добре правят същото кафе в други държави, но не и в България. След няколко минутно мрънкане първо моята половинка, после аз се изреждаме на касата с молба да говорим с управителя сега, при което ни се отвръща с въпрос къде бил проблема, без да казваме нищо – искаме просто да говорим с управител! ,,Нямало го! Не е на работа днес!‘‘, ха – не се познали ,,Нима казвате, че вие сами, без някой мениджър, някой, който да ви ръководи движите това кафе!? – виждам ви, съмнявам се, че е така! Моля да извикате управителя!‘‘. Той така и не идва – просто днес не е работа, но ние не приемаме тази истина и след няколко минутна патардия, приковавайки всички погледи към нас, блокирайки нормалната работа, те ни изслушват и разпитват спокойно от какво не сме доволни, измисляме си нещо ,,Канелата не е сложената в точни момент – искам да видя как го правите пред мен!‘‘ и доволно зачакваме нови, по-добри напитки.
Този път много по-тревожен и с видимо с треперещи ръце към масата се приближи сервитьорът, помоли да отпия, за да е сигурен, че напитката ми/ни харесва. Едва след като му казахаме ,,По-добре е, има надежда!‘‘ – частица от него си отдъхна! Отдъхнаха си всички едва, когато аз и моята дама си тръгнахме от пределите на кафето. Сигурен съм, че са го отпразнували.
Очаквания: Да не бъдат приети моите всестранни и неадекватни изисквания, да бъде извикан по-рано управител, но не за да ми обърне внимание – на мен и моите шантави потребности, а тъкмо, за да ми обясни, че това не е възможно и не е адекватно! Да бъда коригиран, коментиран от околните клиенти, които също слушаха с възмущение, но без да покажат ,,зъби‘‘.
Реалност: Както описах – всичките ми изисквания бяха срещати къде от страх, къде от желание. Но едно е ясно дори за просташката асертивност има място под слънцето.
Извод: Имам правото да имам претенции, имам правото да отстоявам своите нужди по здрав и ненараняваш другите начин, имам правато на лично мое мнение и да го изразявам с гласа си при нужда. Другите са много по-склонни да посрещат моите нужди от това, което си представям като реалност в моя свят и представа.
Опит 2: Обикаляне по кафета и магазини и водене на спор на висок тон се оказа нещо, което и двамата с моята партньорка по експеримент намирахме за трудно, и нещо, което не е ОК от социална гледна точка. И двама смятахме, че такива разговрои следва да се водят в защитена среда, далеч от хорските очи и уши. Тъкмо това беше и целта – да предизвикам/е тази част от нас, която не би се заявила, не би надала глас в ситуация включваща Другите. Само защото Другите са наоколо, виждат ни, чуват ни, буквално са ни зяпнали: ,,Какво ще си помислят, дали няма да ни кажат нещо грубо и обидно и да ни отхвърлят?‘‘.
Спора се водеше на висок тон, на моменти с крясъци, викове – моменти на идеализация и девалюация между нас, партньорите. Скандалът разкриваше илюзорна ситуация, в която моята партньорка е видяла чат, в който аз предлагам да се видя с друга жена, правейки и ясни и недвусмислени сексуални предложения. Съотвено тя ми връща, че ,,…ще се заглежда по други мъже и ще прави секс със тях, когато реши‘‘(заглеждайки още в този момент други мъже наоколо), последвано от обиди от моя страна, повторно отровно отвръщане и от нея и така, и така, и така…приковавайки погледите на всички около нас.
Очаквания: Някой просто да ни каже ,,Млъкнете! Не ни интересуват вашите проблеми, какво се се развикали!‘‘
Реалност: Другите не се интересуваха чак толкова от нашите викове и крясъци, възприемаха ги като кулминация на поредния епизод на ,,Ергенът 2‘‘, но в реално време, но и също толкова реално не им пукаше – просто не си бяха настроели чакрите за такива спектакли, а и ,,пуканки продавам само пред киното‘‘. Имаше сякаш и такива, които бяха ангажирани с темата на спора, навярно виждайки техни собствени аспекти, теми и рани – къде съзнавано, къде не. Така или иначе бяхме видими, чути и никой не се намеси, дори само, за да ни помоли да намалим децибелите или дори, взимайки страната на някой.
Извод: Аз имам право да бъда автентичен, да не сдържам гнева (щастието, въобще емоцията) за някой ,,специален момент‘‘, в който ми е ,,разрешено‘‘ да бъда емоционелен по социално приемлив и лицемерно валидиран от обществото начин. Да, хората не са длъжни да ме слушат, но аз същестувам, имам глас и емоции. И далеч на никого не му пука чак толкова за мен и моите спорове, битки, нужди и връзки.
Опит 3: Влизане в магазини, мерене на скъпи дрехи и бижута, предложения за сексуални срещи – тройки, четворки…
Целта беше да осветлим този аспект от нас, който смята за социално неприемливо да поканиш, да бъдеш директен, да бъдеш ,,отблъскващо‘‘, неподравено съблазняващ. Съвсем умишлено подбирахме хора, които са на работните им места, просто защото нямаше как да ни подминат по коридорите на търговския център, както вероятно би направил случаен минувач. Минахме през няколко търговски обекта, използвайки следния сценарий – влизаме ,,уж‘‘ с желание за покупка -> харесване на дадена стока -> демонстрация на ясна симпатия -> въвличане на другия ,,Скъпи/Скъпа, какво мислиш, няма ли да е страхотно да излезем някой път с ,,Х‘‘ – не е ли страхотно красив/красива, сладък/сладка…и т.н‘‘ -> последвано от ясно послание, че ние сме много отворени за тройка и въобще разнообразни сексуални изживявания.
Очаквания: Да ни отхвърлят, изгонят, ,,анатемосат‘‘, изгонят от конкретния търговски обект или мола въобще, да извикат управител (значимият Друг).
Реалност: Някой от продавачите/продавачките, през здраво спокойствие, а други през сериозно притеснение даваха своите откази през: ,,във връзка съм; не съм фен на такива изживявания и прочие‘‘, а други (разбира се) проявяваха интерес и желание да осъществим тази т.нар. сексуална покана за среща.
Извод: Не нараняваш Другия/Другите, бидейки автентичен за своите желания – нараняваш себе си, когато не си позволяваш. В този експеримент, основата беше уважението към човека срещу нас, но и ясната цел: Аз те харесвам и искам да те имам, искам да те съблазня – ето ме – пред теб – искрен и прям! Никой от двамата – аз и моята партньорка по експеримент не би си позволил такава волност дори в ситуация, която бихме искали да отправим дори хипотетично близка покана за интимност към Другия/те. Не и по този толкова директен и смел начин. Разбира се използвахме поканата за сексуален контакт, неслучайно, тъй като в нашето общество в голяма степен това е тема табу. Вероятно е, че например провеждайки такъв експеримент в някоя от скандинавските държави – бихме срещнали коренно противоположни реакции, а именно – съгласие и повече Да-та. Подчертавам ясно и недвусмислено, че целта на нашия експеримент беше да предизвикаме базисните си вярвания свързани със смелостта и асертивността на всеки от нас – ,,Аз мога да поканя, да избирам кой да поканя и да го реализирам!‘‘ – просто защото желая, искам, идва ми отвътре. Но тренирахме, всеки по свой начин и темата за отказа (да бъдеш отхвърлен): ,,не, не желая – остави ме, защото аз не споделям твоята реалност и желания!‘‘ – нима това не е здраво? И да, наясно съм, че мнозина биха осъдил опита ми да бъда по-здрава и автентична личност, прикривайки се зад маската на скромността, съобразителността или моралността, но това е Моят път! Избрал съм го съзнателно за себе си, знаейки, че преминава през различни опитности и всевъзможни тръни.
Опит 4: Да припадна (симулирам припадък)…в пълно по шевовите си кафене. Защо?
Защото често пъти в мен говори критичен, неемпатичен и студен глас: ,,Ти не заслужаваш внимание; светът не те вижда, нито чува; Аз, света, вселената – не се интересувам от теб и тъкмо затова моите ,,пратеници‘‘ също като мен не те чуват, виждат, нямат желание! Не биха ти помогнали дори и в нужда‘‘. Хм, а до колко е реално това? Кой говори? Как мога да знам? Как да си позволя да знам…
Ето ме – вече сме двамата – аз и моята кифла-партньорка, не остава много време и сякаш този експеримент ще е ,,черешката на тортата‘‘. Наредени мълчаливо на многочислената опашка, кафето все повече и повече се изпълва – дори няма места къде да седнеш, къде да помдръднеш – поглеждам я, давайки и сигнал…и се свличам – отпускам се…и падайки силно се надявам НЕ, че някой ще ме хване – НЕ! Разбирам и не очаквам, знам че няма как! Надявам се на друго – че някой ще протегне ръка, когато падна, ще попита, ще помогне!
Долу съм – проснат на земята, не знам как ми дойде, но леко се сгърчих – усетих няколко ръце, които ме вдигат , чух гласа на моята вярна партньорка ,,Как си? Какво стана? Чуваш ли ме?‘‘ (също влязла напълно в ролята на ситуацията, в нашата истина), някой ме плисна с вода по лицето, друг тръгна да ми бърка в устата, чувах ,,Спокойно, аз съм лекар – нека да видим дали не си е глътнал езика‘‘Реших го – време е…Отворих очи и ме посрещна красива гледка – поне 10 човека над мен, 10 ангела, 10 пазителя, 10 Души с души, които са ме видели, притекоха на помощ. Въпреки студения под, в душата ми избъхна топъл момент на личен, душевен мир…върнах се наново – усмихнато ми помогнаха да стана, а от другите маси се чу на няколко пъти, звъннах на телефон 112 идват, не се безпокойте, седнете тук, седнете там…Светът е дружелюбно място, хора!
Очаквания: Да падна и да не бъда видян, да не привлека никакво внимание, да стана и срещна странни и учудени погледи. Да чуя тяхнат критика ,,Тц,тц,тц – сигурно е алкохолик или наркоман!‘‘
Реалност: Смятам, добре описана по-горе.
Извод: ,,Светът е дружелюбно място, хора!‘‘, защото ,,Хората са дружелябен свят! Всеки по свое му, през личния си ресурс, светлина и опитност!
МОЯТ ИЗВОД ОТ СОЦИАЛНО-ПОВЕДЕНЧЕСКИТЕ ОПИТИ
В Естествената психотерапия, част от интегралната сплав на цялото, преминава през възможностите на когнитивно-поведенческата терапия. Действайки през социално-поведенческите опити – променяме нашите мисли, вярвания, дори емоции спрямо един или друг съществуващ вече в нашия ум конструкт. Социално-поведенческите експерименти имат за цел да работят с травматичните опитности, преразглеждайки негативни вярвания и мисли, (най-често) заложени още в ранните детски години. Целта е ясна и предопределена: да се преобразуват автоматичните мисли и да се насърчим самите нас, а в последствие клиентът да преосмисли своето място и роля в света. Експериментите се аранжират така, че да отразят специфичната проблематика на клиента и се изпълняват постепенно с нарастваща степен на трудност. Подходът е фокусиран върху вътрешния преживелец на клиента, като се работи за ясно разграничаване между реалността и нереалност (ирационалните мисли). Клиента е подготвен да бъде в ролята на Наблюдателя – този който гледа отстрани и се преоткрива.
Експериментите предоставят възможност на мен, а в бъдеще и на клиента, да изследва/м и преобразува/м своите страхове и ограничаващи вярвания. Важно е експериментите да се изпълняват с подходяща градация, започвайки от по-малки страхове (вярвания/предразсъдаци) и постепенно, напредвайки, за да се предотврати активирането на архаичните защитни механизми, да се премине към по-съществените дезадаптивни модели. В заключение, социално-поведенческите експерименти, част от когнитивно-поведенческата терапия в Естествената психотерапия имат за цел да помогнат на клиента да преобразува негативните вярвания и мисли, да преосмисли своите страхове и да извлече ценна информация за себе си, защото: ,,Аз съм това, в което вярвам!‘‘, но и също така ,,Това в което вярвам – ще бъда Аз!‘‘
Ще завърша с един цитат на непреходният Рене Декард, който намирам за ситуативено нужен:
,,Ние не описваме светът, който виждаме,
ние виждаме света, който описваме!‘‘
***
Със сърдечни благодарности към Орлин Баев за предизвикателството и към всички хора, които провокирах в тези два дни, и с които си взаимодействах!
Изготвил:
Богоя Колев
31.05.2023
Източници:
Живият живот, хората и аз
Когнитивно-поведенческа терапия: Основите и отвъд тях, Джудит Бек (Изд. Изток-Запад)
Halo Effect in Psychology: Definition and Examples (simplypsychology.org)
Halo Effect in Psychology: Definition and Examples (simplypsychology.org)
