Спортът в естествената психотерапия

В Естествената психотерапия отдаваме значение на всичко, което изпълва живота ни по един или друг начин.
Тоест това означава, че когато човек дойде при нас за подкрепа и помощ, ние не даваме вълшебно хапченце, което спира симптомите му.

Обикновено, когато не се чувстваме добре психически и емоционално, това не означава, че причината се намира само и единствено в психиката ни.
Животът е многопластов и многообразен и е абсурдно да се смята, че определен проблем, който имаме в даден момент, е породен само и единствено на повърхността на симптомите.
За да наречем нещо проблем, то това нещо трябва да е стигнало своята връхна точка на натрупване и занемаряване от наша страна.
Проблем наричаме онези проявления в нашия свят, които не можем да контролираме и ни изкарват извън равновесие. Онези неща, които много ни натоварват и измъчват, защото вече прекалено силно ни крещят нещо.

Кога някой започва да крещи срещу нас в комуникацията ни ?
Най-често, когато не се и опитваме да го чуем, пренебрегваме го, отхвърляме го, тръгваме срещу него в режим борба, опитваме се да го оборим още преди да сме чули каква е неговата позиция.

Такъв е и процесът в нас, когато не се чувстваме добре и казваме, че имаме проблем.

Всичко е започнало от нещо дребно, на което не сме сметнали за важно да му обърнем внимание. Интересно, когато не сме разбрали посланието на нещо, което се е случило в хода на житейския ни път, обикновено се случва нещо много сходно след време, сякаш да ни повтори същото онова нещо, за което сме си затворили очите. След известно време се появява подобна ситуация в живота ни, но ние отново продължаваме да ходим по повърхността.
Ходим като по тънък лед, който се пропуква малко по малко, но предпочитаме така да продължим и да се молим да не се разчупи и да пропаднем, защото много ни е страх, че не знаем какво има в това дълбоко езеро под леда и какви чудовища може да живеят там.

Но така както съществува закон за гравитацията на Земята, така и други неща имат своя сигурна траектория на случване. Това означава, че независимо колко внимателно стъпваме по този лед, колко се молим и надяваме да стигнем до другия край без да паднем, ледът ще се счупи все някога. И той се чупи, защото смятаме, че можем да продължим да се движим само по него, като отричаме, че отдолу под него има цял един свят. Чупи се, защото ако не видим този свят отдолу, сме загубени.

Когато психиката ни е започнала да ни крещи с неприятни усещания, тревога, безсъние, депресия, тя всъщност се опитва да ни помогне. Най-накрая ни поднася нещо, на което няма как да не обърнем внимание.

Грешно е обаче да се смята, че когато сме нещастни, неудовлетворени или тревожни, трябва да работим само по настроението и чувствата си.
Да, работи се по тях, но паралелно с всяко кътче от нас самите.

Ние не сме един мозък, затворен в кутия. Ние сме тяло, ум и душа. Имаме различни пластове в себе си, които си взаимодействат във всяко едно нещо, което ни се случва.
Ако имам соматичен проблем (на телесно ниво) и изпитвам болка, това не означава, че ще взема хапче точно предназначено за тази област на тялото и болката ще спре. Няма такова нещо.
Ако искаме раната повече да не събира гной, се работи надълбоко в нея, а не само да забършем кръвта върху нея.
Тоест, ако имам телесна болка/заболяване/рана това най-вероятно означава, че психиката ми не може да поеме повече от напрежението, с което я натоварвам и се отпушва нанякъде това напрежение.

Ако съм в депресия и не мога да изпитам щастие и съм потисната до болка, това не означава, че просто ще взема антидепресанти и ще си поговоря малко с психотерапевта си и всичко ще се нареди. Няма да се нареди по такъв начин, защото това не е цялостна работа. Да, най-вероятно ще отшуми за известно време, но в един момент пак ще се появи и то с още по-интензивни симптоми.

За да работим смислено със себе си и да успеем да трансформираме своите болки в гориво за живот, трябва да разберем, че сме една богата съвкупност от динамични процеси. Всеки от нас е една по-малка Вселена.
Това означава, че ако съм взела решение да променя живота си, да отворя душата си и да преобразувам болката в скъпоценен дар, би било редно да обърна внимание на това – С какво храня тялото си, раздвижвам ли го достатъчно, как го позиционирам в живота, зареждам ли го с чиста енергия, правейки дадено нещо със и за него, приемам ли тялото си такова, каквото е, с какво храня душата си, с каква информация храня мозъка си, с какви хора общувам, как общувам с хората и света, общувам ли с природата, танцувам ли, спортувам ли, смея ли се или се ядосвам предимно, правя ли качествен секс с чувство и емоция, който ме изпълва с жизнена енергия и още куп неща, които могат да запълнят цяла една статия.

Спортът е едно от нещата, които са изключително важни за поддържане на живота ни в ритъм и синхрон с външните и вътрешни динамични условия.
В същото време е доста пренебрегван като част от живота ни.
Ако сме хора, които гледат нещата само на повърхността, това би означавало, че ще виждаме спорта само като нещо, с което поддържаме добре изглеждаща външна форма. Неговото въздействие, обаче, никак не се ограничава само до там. Той не е важен само и единствено за нашите мускули и кости, но и за поддържането на здрав мозък.
Има изключително много научни изследвания, които доказват ползите от спорта.
Хората, които спортуват редовно, са много по-щастливи и спокойни. Това е, защото когато спортуваме в мозъка ни се отделят допамин и ендорфин („хормони на щастието“). Също така се подтиска отделянето на хормоните, свързани с чувството на тревожност и стрес.
При активно спортуващите хора се наблюдава подобрение на мисловните процеси, концентрацията и паметта.
Дори само след 1 седмица тренировки всеки ден по 1 час, хората започват да запаметяват много по-лесно информация, която са прочели. Подобрява се дългосрочната и краткосрочната памет драстично.
Направено е изследване, което показва, че деца и възрастни, които спортуват активно, изкарват много повече точки на тестове по математика и други науки, в сравнение с тези, които не тренират.
Много добре се повлиява настроението и реакциите на човек стават доста по-контролируеми и стабилни в стресови и напрегнати ситуации.

Тренирайки, сърдечният ни ритъм се ускорява, а от това се ускорява и притокът на кръв към мозъка. По този начин мозъкът се снабдява с много кислород и хранителни вещества. Спортуването също предизвиква образуването на полезни протеини в мозъка. Тези протеини запазват мозъчните клетки (невроните) здрави и помагат за увеличаването и образуването на нови такива. Невроните са градивните елементи на мозъка. Важно е да бъдат запазени здрави, за да и мозъкът ни бъде здрав и бистър.
Тренировките увеличават енергията ни през деня и подпомагат добрия сън през нощта. А от своя страна, добрият сън повишава креативността и функционирането на нашия мозък. И не на последно място по важност, все повече изследвания показват, че когато тренираме като по-млади, това понижава риска от деменция в по-зряла възраст.

Затова освен работа с психиката, Естествената психотерапия работи и телесно.
Разбира се, компонентите, върху които се работи са изключително много и не се ограничават и само до спорта.

От личен опит също мога да кажа, че откакто спортът е част от живота ми, мирогледът ми се промени изключително много и се чувствам много по-отворена към живота и изключително смела и мотивирана да следвам целите си.

Понякога е трудно да започнеш, ако не си го правил никога, но когато усетиш промяната, съжаляваш, че не си го правил винаги.

Тази малка част от целия пъзел на пътя към промяната и градивната трансформация, подпомага мотивацията още от самото начало на нашата промяна.
Повишава самооценката и избистря ума ни, така че да можем да работим със себе си още по-осъзнато и смело.

Важно е да даваме тази грижа на тялото си, което ни служи така вярно и не ни изоставя. Дължим му го.

Само когато имаш събрани всичките парчета от пъзела на масата, тогава можеш да го подредиш. Ако си изпуснал да добавиш някое към комплекта, става невъзможно.

Автор

Мариета Георгиева

Специализант ЕП