Структура на първичното психотерапевтично интервю в естествената психотерапия – част 2



Ако жената уважава мъжа и мъжът уважава жената, децата им също уважават себе си. Който отхвърля партньора си, отхвърля него/нея в децата.

Берт Хелингер

Децата са така свързани с родителите си, че усещат техните отношения без дори да бъдат в обсега им в дадения момент. Те са като скенери на пространството, в което неизказаните огорчения, недомлъвките, мълчаливите обвинения или психическото насилие попиват в детската им отворена психика и се запечатват там до светлите времена на готовността за осъзнатост на това дете. Натъртвам на негативните модели, защото те са фокуса на една терапия и тяхното трансформиране в жизнеутвърждаващи е избраният от човека път на вътрешна еволюция и поета лична отговорност за себе си. Несъзнаваната реакция на детето към тези също несъзнавани за него емоционални потоци между мама и татко определя отношението на бъдещия възрастен към неговите близки хора и партньори в живота.

Ключово в осмислянето и осъзнаването на преживяната болка е стигането до истината, че всичко между мама и татко, е само между тях – детето не е решение, оправдание, виновник, метод или буферна зона на тези конфликти. Поетият енергиен заряд има потенциала да се превърне в ценна мъдрост и категорична решителност за това какво човек иска или не иска да бъде спрямо хората край него.

Целта на терапията е човек да осъзнае и промени неверните убеждения тип „жените правят така“ или „мъжете правят така“, базирани на травматични натрупвания от детството му и свързаните с тях очаквания от живота, преповтаряне на нежелани модели и влизане в нездравословни отношения.

Цел е и възстановяването на равновесието и здравословното съдействие между мъжкото и женското в човека. Всеки мъж носи в себе си едно дълбинно женско начало – връзката му с женския принцип в живота, неречено Анима от К.Г.Юнг, чиято съдба зависи на първо място от афективните отношения между момчето и майката, но се определя и от връзката му с бащата, както и от отношението на последния към жената и женствеността. А Анимусът е ядрото на дълбинното мъжко начало в жената и неговото развитие се обуславя от отношенията на момичето с бащата, но и от връзката на бащата с майката, а нейното отношение към мъжете и мъжествеността ѝ служи за пример. В живота си мъжете и жените са в непрекъснато взаимодействие, съзнавано или не, със своите Анима и Анимус, проектирайки ги в своите партньори и външен свят.

Ето втора част от въпросите в първичното интервю, с които се разкриват образите на родителите в съзнанието на клиента.

Обичаха ли се родителите ти и показваха ли го с допир, прегръдки, държане за ръце, гушкане, близост, поглед и милувка?

Жестовете на нежност в разумните граници в присъствието на детето, когато са искрени и автентични, са израз на любов и взаимност в родителската връзка. Това затвърждава в детето възприятието, че е плод на любовта между двама души и че всеки един от двамата, обичайки своя партньор, обича наследството му и в детето си. Подсъзнателно децата знаят и реагират на това.

Караха ли се? Колко често, с каква интензивност и острота?

Възможно е скандалите между родителите да създадат поредица от убеждения, които да влияят несъзнавано на детето и да изграждат неговия стил на взаимоотношения с другите. Например: „Хората не се разбират.“ „Карат се заради мен.“ „Страшно е да не се разбираме.“ „Трябва да се скрия, да се махна.“ „Хората не се обичат.“ и т.н. Докато мама и татко се карат, малкото стои заключено в тревожност и опасения, а чувството за сигурност е трудно възстановимо във времето.

Сърдеха ли се един на друг – колко продължително?

Незрелите отношения между възрастните могат да провокират в детето чувство за вина или отговорност за сдобряването им чрез опити да им угоди, но тази отговорност е само на родителите. Може да го предизвика и да бъде буйно, агресивно, стараещо се някак да премине през този период. Именно различните реакции на детето, идващи от неговата дълбока същност, определят как тези стимули ще отекват в него и в течение на живота му.

Разбираха ли се и лесно ли стигаха до консенсус?

Какви стратегии за справяне с конфликтите ще види детето. Това ще са първите модели на поведение.

Имаха ли разпределение на относителното доминиране в отделните житейски сфери (домакинство, работа и пари, отношения с другите…)?

Това изгражда представата какво правят жените и какво правят мъжете, а според идентификацията и способността си човек несъзнателно влиза в съответстващия си модел. Всеки един от нас има свои предпочитания и таланти за някои занимания, но понякога трябва да преодолее наложените от възпитанието стереотипи, за разкрие собственото си творческо аз и да му даде пространство в живота си.

Някой от родителите беше ли „първа цигулка“, която потиска и доминира другия или двамата хармонираха?

Въпрос определящ:

Кой e възприеман за „силния“ пол.

И в какво се състои силата му.

Как човек се заявява, отстоява ли позицията си и с какви средства.

До каква степен зачита правото на другия за мнение и избор и как това повлиява на отношението му към него.

Еднакво мнение ли имаха по отношение на възпитанието ти или си противоречаха?

Изграждането на твоите морални устои, на характера и изявите му. Каква посока ще имат твоите разбирания за правилно и неправилно. Дали ще имаш противоречиви вътрешни импулси и предубеждения или ще разчиташ на стабилност и увереност в своята преценка.

Някой от тях съюзяваше ли се с теб против другия?

Лоялността към родителите е заложена като единство на двата принципа – мъжкия и женския. Разделянето им е принуждаване на детето да стане “предател“ на люялността си към единия родител/принцип в името на другия. Това изкривява проявленията и на двата полюса, а всеки избор е предателство. Сложна безизходица, която съпътства човека до момента на осъзнаването и промяната ѝ.

Имаха ли общи виждания за живота, цели, интереси, теми на разговор, беше ли им приятно, интересно и добре заедно?

Единството на мама и татко е условие за единството в съзнанието ти. Важните за тях неща стават важни и за теб, дори когато ги отричаш.

Бяха ли си верни? Ревнуваха ли се?

Изневярата и ревността са белег на живота в неискреност, повърхностност и страх. В такава среда децата се идентифицират с тези емоции и те стават въздуха и атмосферата на тяхното същество и е твърде вероятно да преповтарят тези подсъзнателни модели в своя живот.

Умееха ли да правят нужните малки компромиси, да се уважават и си прощават взаимно?

Човещината се учи цял живот, но най-силни и дълбоки са уроците, предадени от майката и бащата чрез личния им пример. С поведението им се предава и отношението към другия, а отношението е решаващият фактор за изграждане на здрави взаимовръзки.

Бяха ли две половинки, всяка искаща от другия, или две цялости, вървящи заедно в обща посока?

Цялостите могат да възпитат човек, разчитащ на своята вътрешна опора и строящ отношенията си на взаимозависимост, което е обратното на зависимостта, а тя е присъща на неоцялостените личности. Неоцялостените личности виждат спасението си или нещастието си в другия.

Забавляваха ли се и бяха ли щастливи заедно?

Ти умееш ли да се забавляваш и да бъдеш щастлив в компанията на твоя партньор? В способността за изпитване на радост има отпускане на душата, човек не се прави на различен от същността си, изпитва приемане от и към другия и радостта идва като естествено следствие.

Имаха ли общи приятели, хобита, общи планове и съпричастност на емоционално и поведенческо ниво?

Огледай се сега ти, виж как са те оформили, какво социално вътрешно разположение са отпечатали в теб, как възприемаш света – приятелски ли е той за теб или враждебен?

Освен партньори, бяха ли и приятели?

В приятелството има най-много свобода на взаимоотношенията, но и най-много обич, подкрепа и приемане. Приятелството сред всички видове човешки връзки е най-освободено от социални стеротипи и може да бъде винаги такова, каквото го изградят приятелите помежду си. Родителите да бъдат приятели е свидетелство за една много по-дълбока и съзнателно избрана връзка между тях, в която те дружат помежду си с душите си, а не със своите полово-материални-социални роли и цели.

Сега, от позицията на възрастен човек, как мислиш, че са преживявали интимността си – била ли е истински задоволителна?

В интимността и половия акт между двама души изпъкват всичките техни сенки и потиснати съдържания, всичките им комплекси и страхове. Сексът е физическо сливане, но тялото като отражение на психиката не всякога може да се отпусне, да освободи способността си за изпитване на наслада. Насладата идва от пълната голота и приемане – не само физически, от приемането и желаенето на това другия да бъде в наслада и всичко това в прегръдката на по-висша Любов.

Имаха ли вдъхновяващи ги и общи културни ценности, идеен и духовен живот?

Когато в това поле станат кардинални разминавания, връзката се разпада, дори всичко друго да е било привидно наред. Не при всички семейства обаче това поле присъства. В повечето случаи, когато партньорите се откриват и срещат в своите най-висши стремежи, всичко останало подлежи на любящо разрешаване и трансформиране в сила и Любов.


Сега след като прочете и вероятно повърхностно отговори на тези въпроси за себе си, ако решиш да се задълбочиш, най-напред отхвърлѝ от себе си всяко обвинение към твоите родители за техните способности, умения и неумения, отношение един към друг, недостатъци и изобщо всичко, заради което ги виниш. Отвориш ли вратата към приемането на родителите ти такива, каквито са, отваряш вратата към приемане на себе си и собствените ти съдържания. Приемането им и прегръщането им е единствения начин да бъдеш цял и истински жив.
Решаващ тест за духовно стремящите се и напреднали в еволюцията на осъзнаването си хора е да прекарат определено време с родителите си запазвайки мира и спокойствието на духа си. Затова е прекрасно, ако тези въпроси будят в теб преживявания и спомени с най-различен емоционален заряд. Това е пътят за изследване на твоя собствен характер и нагласи, на най-дълбоко вкоренените в теб матрици и програми на световъзприемане и реакция. Това е възможност.
Въпросите в част 1 и 2 в една по-висока перспектива представляват спомняне на това какви задачи си е поставила душата ти за този живот и какво е избрала да изгради в себе си, за да се развие.

Въпросите в част 3 са насочени директно към състоянието и справянето ти сега.

Мария Петкова

Специализант ЕП

https://www.sazvuchie.bg/

Мария Петкова
Уебсайт | статии

Вашият коментар