„Искам да бъда щастлив.“ – Щом търсите щастие на земята, трябва да се свържете с хора, които ви разбират, на които можете всякога да разчитате, които могат да се жертват за вас и които заради вас са готови да се качат на Небето и да слязат на земята. – „Къде ще намеря такива хора?“ – Не ги търси, нека всеки от вас бъде човекът, когото другите търсят.
За да е стигнала до съзнанието ти идеята за психотерапия, означава, че имаш причина да търсиш решение на някакъв проблем. Това е чудесно. Оттук започва пътешествие като по приказките и фантастичните филми – с много магия и с много трудности, а щастливият край е начало на нов Живот.
Но дали да тръгнеш по този път и докъде ще стигнеш зависи от много фактори. Първият от тях е правилната настройка за това какво предприемаш. В този материал ще те запозная накратко какво е психотерапия, за какво служи и по-специално каква е структурата на първичното психотерапевтично интервю в естествената психотерапия, т.е. какво да очакваш на първата ни среща и как да се подготвиш за нея.
Психотерапията е процес на взаимодействие между терапевта и клиента с цел възстановяване на психичното равновесие на клиента. В естествената психотерапия в тази среща на две личности има равнопоставеност на ниво човек. Това е среща на две души, които имат обща посока – осъзнаване и осмисляне на житейските перипетии и страдания и придобиване на умения за жизнеутвърждаващо отношение към Живота. С различни и индивидуално избрани в служба на израстването на клиента подходи, терапевтът го води към здравословно себеприемане, изграждане на здрава вътрешна устойчивост и стабилен емоционален и психичен баланс.
Психотерапията е стъпка, която се прави доброволно, по свой избор, когато човек е осъзнал необходимостта от лечебно взаимодействие, с което да се придвижи през вътрешните си процеси в защитена среда.
Първия досег на клиента до психотерапевта е още когато научава за него. След това преглежда евентуално негови материали, заявява час и може да получи още материали за подготовка. В тези първоначални моменти се изгражда впечатление и очаквания на базата на подадената от терапевта информация. На самата първа среща се ражда активното взаимодействие – по него и двете страни в процеса решават дали и как да го продължат.
Бъдейки в ролята на психотерапевт, същият спомага за изграждането на отношение и познание в клиента към собствената му психика /на клиента/ – тя е работния материал. Затова в естествената психотерапия първата среща е интервю с въпроси за опознаване на този материал. Въпросите отключват съдържания и обрисуват облика на една житейска съдба, формирала живота на човека по определен начин. Осъзнавайки и преработвайки въздействието на своята съдба върху самия себе си, клиентът поема отговорността за своя живот, за своето отношение към живота.
Ще представя въпросите и коментари към тях.
Първата част въпроси засяга отношението и поведението на родителите ти към теб. Твоята реакция на възпитанието им е основа на собственото ти отношение към себе си. При липсващи родители важи същото за средата и настойниците.
Как те възпитаваха родителите ти? Какви изисквания имаха или нямаха към теб?
Изискванията към децата се превръщат в порасналия човек във вътрешни изисквания и очаквания, които той сам има към себе си.
Изискваха ли високи оценки, чистене на стаята ти, ред, дисциплина? Какво се случваше, когато не изпълняваше изискванията им?
Тяхната реакция на неизпълнените задачи става твоя лична оценка към самия теб и действията ти.
Обичаха ли те родителите ти? Гушкаха ли те? Казваха ли ти, че можеш, че си умен и способен?
Има не едно поколение, израстнало в критика и липса на физическа и емоционална близост, когато вместо насърчение и подкрепа, е имало задължение или игнориране. Чрез отглеждането и възпитанието на децата ни, ние им предаваме културата на света, който наследяват. В техни ръце е това да го променят, променяйки своите обусловености, или да останат в проблематиката на своята несъстоятелност.
Коригираха ли поведението ти, когато е било нужно или не и как?
От силно контролиращи родители до безумно либерални и позволяващи всякакви изстъпления на децата си, махалото се движи в двете крайности докато порастналия и осъзнат човек не поеме своята отговорност в центъра на същността си. Този път на реставриране на разумните граници и усет за позволеност е решаващ за здравословното равновесие на личността.
Зачитаха ли личността ти или ти се налагаха?
Изграждането на собствената себеоценка за това, което си по принцип – способност за себеуважение и достойнство.
Стимулираха ли творчеството ти?
Какво усещане ще развиеш за нещата, които излизат от сърцето, от ума и от ръцете ти. Как ще очакваш хората да приемат плодовете на твоя труд, на твоето изкуство и дали ще се осмелиш изобщо да ги внесеш в света.
Защитаваха ли те, когато се е налагало?
Усещане за безопасност и закрила. Че имаш право да бъдеш, да присъстваш.
Показваха ли уважение в думите и делата си към теб и пред други хора?
Усещане за стойност и право на себеутвърждаване в средата и по-широк кръг от хора.
Обичаха ли те безусловно, дори и когато правеше бели и се налагаше да коригират поведението ти?
Безусловно приемане на същността на детето, подкрепа и обич, съпроводени с разумно възпитание в съзвучие със законите на Живота. Белите, които прави, и поведението му не са доказателство, че то е лошо, а израз на психодинамиката на неговото израстване и възпитателната дейност. Тази важна диференциация е ключова за себеприемането и поемането на отговорност, вместо обезсилващо чувство на вина и непоправимост.
Бяха ли последователни и единни в изискванията си към теб или се променяха постоянно и си противоречаха?
Дали ще си категоричен в изборите и мненията си или ще се научиш да се нагаждаш към това, което е по-изгодно за теб. Дали ще можеш да следваш една посока или все ще имаш усещането, че бъркаш.
Поставяха ли ти нужни, ясни и добри граници или те глезеха прекалено?
Да бъде детето въведено в живота с уменията да управлява своята енергия и самостоятелност – зависи от родителя, но е постижимо и в зряла възраст с много воля и дисциплина за качествено себеизграждане.
Чувстваше ли елементи на манипулация, обиди и насилие към себе си?
Здраво съзнание за собствена неприкосновеност, за неприкосновеността на другите и техните избори и решения.
Ако имаш сиблинги (братя и сестри), какви бяха взаимоотношенията помежду ви? Родителите ви еднакво ли ви обичаха? Ако си по-голямото дете, чувствал ли си ревност при появата на сиблинга след теб?
Равнопоставеност пред Живота или инстинкта да се бориш, за да получиш, за да оцелееш, за да оправдаеш съществуването си, да елиминираш конкуренцията. Или себепотъпкването, манипулирането и убеждения от рода на “не съм достатъчен/достоен/не ми се дава/нямам право“ и т.н.
Да се преработят тези теми, означава да се самоотгледа човек, да се самоосинови и да стане вътрешно сам на себе си родител. Да промени това отношение, което е отпечатано в него в детска възраст. Родителите са онези програмиращи фактори за нас, които ни белязват със задачите ни за цял живот. Ако допуснем, че душите ни си имат определен път и качества да изработят в съответния живот, да научат избрани уроци, то за да бъде предизвикателството пред нас истинско, се поставяме в условията на невръстната ни беззащитност и тези условия ни формират така, че ние нямаме варианта да не се изкривим. Това изкривяване е изборът на душата ни, но става в най-уязвимата част от живота ни, защото иначе щяхме да знаем и не бихме били така вдадени в преживяването, че то да предизвика същностни промени в личността ни и да ни провокира да положим съзнателното усилие в бъдеще, което да преодолее и препрограмира в желаната от дълбината ни посока. Това усилие е градящото нашето мисловно, емоционално и психично бъдещо тяло на здравето и устойчивостта.
Във втора част следват въпросите, свързани с отношението между родителите ти, което ти си чувствал, без значение дали винаги си го виждал и чувал, а реакцията ти спрямо него се изразява сега в отношението ти към партньорите и близките ти хора.
Мария Петкова
Специализант ЕП
https://www.sazvuchie.bg/genuinepsy
