Хистерия и хипохондрия

Хипохондрия или т.нар здравна тревожност, е вид невроза, която се изразява в прекомерен страх от болести, често такива с летален изход. Хората със здравна тревожност обикновено нямат реален здравословен проблем, въпреки че имат най-различни оплаквания, свързани с определени симптоми и болежки. Тук трябва да се отбележи, че не става въпрос за психосоматични симптоми, т.е. реализирането на психологически конфликт в актуален физически симптом. Преживяването на симптомите обикновено се случва поради фиксация в дадени усещания или части на тялото и възприятието, че тези усещания са болезнени или дискомфортни. От една страна, се наблюдава засилен фокус върху тялото и склонност към преувеличени интерпретации, свързани с често нормални физически усещания. Оплакванията могат да бъдат самовнушения при реално отсъствие на истинска болка или симптом. В този смисъл, по-уместно би било да се каже, че при хипохондрията се наблюдава фантомна психосоматика. От друга страна, човек има отявлена склонност към катастрофизации по отношение на здравето си. Освен, че неутрални усещания се възприемат като негативни, при действително присъствие на някаква, дори и слаба болка, човекът с готовност стига до крайни заключения за причините й, като по-прости и вероятни такива биват тотално пренебрегвани. Ако хипохондрик го боли врата, преди да помисли за това, че може да е спал накриво, той по-скоро ще се притесни, че може да има сериозен здравословен проблем, например тумор на гръбначния мозък.

            Често човек със здравна тревожност може да чете за различни болести и симптомите им, както и да ходи на всевъзможни медицински прегледи. Това обаче не е задължително и някои хипохондрици попадат в другата крайност, като тотално избягват лекарските кабинети поради големия страх от потвърждение на някаква диагноза. Независимо дали хипохондрикът ходи на лекар или не, той постоянно се притеснява и ментално предъвква страховете, свързани със здравето му. В случаите, в които такъв човек често посещава здравните заведения, добрите новини от изследвания и прегледи не носят особено успокоение. Или се постига временно и краткотрайно облекчение и съвсем скоро след това се надигат нови притеснения за друг здравословен проблем, или е възможно да се постави под съмнение компетентността на лекарите и да се продължи с посещения при други специалисти. Често може да са извършени редица прегледи от най-различни лекари, които са в консенсус, че човекът е здрав и въпреки това, той да продължи да поддържа вярването, че е болен.

            Обикновено хипохондрията се явява защитен механизъм на изместване. Докато човек прекомерно се тревожи за здравето си и се занимава с него, той не вижда психологическите си конфликти, травми и произтичащи от тях страхове. По този начин, фокусиран върху възприятието си за физическа болка, човек избягва да преживее и обработи психологическата болка и се разсейва от действителното психично напрежение, което не си дава сметка, че изпитва. Хипохондрията се случва на несъзнавано ниво, затова и човек трудно се отказва от нея, защото се явява защитен механизъм. Често се наблюдава дълбоко заложено чувство за безпомощност, безизходица, самота, както и страх от слабост и загуба на контрола. Хипохондрията всъщност представлява по-скоро страх от живота, отколкото от смъртта. Обикновено хипохондриците искат първо да разберат какво им има и да се излекуват и чак след това могат да започнат да живеят и да бъдат активни спрямо житейската си реализация. Такъв момент обаче не идва, ако човек не осъзнае психичните си динамики и не започне да се справя с реалните страхове, от които го пази хипохондрията.

            Както беше споменато, здравната тревожност е вид невротично състояние и като такова, води до силен стрес и повишени нива на негативен афект. Макар да е силно неприятно, то е свързано с определени вторични ползи, които също карат човек да продължава да го поддържа. Това обикновено се случва на несъзнателно ниво. Постоянното занимание с болести и прегледи, което възпрепятства хипохондрика да се занимава с нещо друго, обичайно му позволява да не поема отговорност за себе си и живота си. Такъв човек често е все още непорастнало дете, което го е страх от самото порастване, което неминуемо е свързано с поемането на лична отговорност. В този смисъл, хипохондрикът обича някой да се грижи за него и да му дава внимание, в това число както лекарите, така и близките. Нерядко се упражнява несъзнавана манипулация през нужда от грижа. От семейството и близките се очаква да проявяват разбиране и да отменят хипохондрика в някои от задълженията му, защото се чувства зле, както и да правят най-различни неща за него. Той винаги ще има нужда от тях и те няма да могат да го „изоставят“, тъй като е много болен и притеснен. Контраинтуитивно, за хипохондрика престой в медицинско заведение съвсем не е задължително да бъде негативно преживяване, изпълнено със страх. Ако влезе в болница за извършване на някакви прегледи, той ще бъде обгрижван от лекарите и сестрите и ще получава голяма доза внимание, докато същевременно не се занимава със задълженията си.

            Възможно е човек да развие хипохондрия вследствие на чести прегледи в детска възраст поради родител със здравна тревожност. Тогава детето може от лоялност към родителя да интернализира страха от болести. Възможно е и единият от родителите да е бил свърхгрижовен и да е упражнявал върху детето манипулация чрез грижа. Не е рядкост и вторичната полза от получаване на внимание да спомогне за развитието на хипохондрия. Когато човек е боледувал като дете, а родителите са го обгрижвали, не са му се карали, не се е налагало да ходи на училище и да пише домашни, той се научава, че когато е болен получава по-различно отношение от обичайното, което е за предпочитане. Специалното отношение, което човек получава, когато е болен може да доведе до хипохондрия в комбинация с различни фактори и определени психични наличности. Често при здравната тревожност се наблюдава орална или шизоидна характерова структура или поне регрес до тези характерови компоненти при характери от по-високо онтогенетично ниво.

            Желанието за това човек да бъде специален при здравната тревожност се наблюдава и в случаите, когато след многобройни прегледи, сочещи за неотклонения в здравето, се изпитва недоверие към лекарите. Не е изключено хипохондрикът да стигне до заключение, че случаят му представлява някаква медицинска загадка, която не може да бъде разбрана, дори и от най-големите специалисти. Освен, че страхът от болести продължава да се поддържа по този начин, тук имплицитно се проявява желанието на човека да бъде специален.

            За да преодолее човек здравната тревожност е нужно да осъзнае защитните й функции, както и от какво го защитава тя. Обикновено до голяма степен липсва осъзнатост за психологическите конфликти и напрежения, както и за базовите травми и страхове. Нужно е да се преформулират тълкуванията на мислите, свързани с болести и да се проправи път към намерение за живот и поемане на отговорност. За това е необходима и по-цялостна характерова преработка в хода на психотерапевтичния процес. С подкрепата на терапевта човекът не просто ще започне да осъзнава какво стои под хипохондрията и какви са наличните психични динамики, но и ще започне да се учи да се занимава с тях и да ги удържа без нужда от изместване на страха.

            Дотук описаната хипохондрия би могла да се определи като натраплива, защото човекът има натрапчиви мисли за болести. Когато се говори за здравна тревожност, се има предвид невротично състояние. Практиката обаче сочи и за друг вид хипохондрия, която по-скоро може да се разглежда като хистерична. Тя се среща по-често при жени и тук хистерията е водеща, а хипохондрията служи за „замазване“ на самата хистеричност, която е характерова акцентуация. Мислите за болести не са източник на стрес и дискомфорт, а чрез привидна хипохондрия човек се опитва да манипулира и завърта хората около себе си. Докато при здравната тревожност, макар и явяваща се защитен механизъм на изместване, действително се преживява страх и възприятие за болежка или болест, при хистеричната хипохондрия по-скоро се имитира такова и отсъства реален страх от болести. Няма реално желание за справяне, защото вторичните ползи от манипулацията чрез имитация са много силни.

            При хистеричната хипохондрия стремежът към манипулация и завъртане на околните около себе си е несъзнаван, но самата имитация на състояние или симптом не е. Обикновено човек започва да се преструва, когато има много хора наоколо или е важно за него да получи вниманието на конкретен човек. Ако в този момент бъде оставен сам, то „симптомите“ бързо отшумяват. Често преструвките са свързани с болести или състояния, които са „модерни“ и за които се говори сред широката общественост. Дори, когато се стига до осъзнаване на механизмите и развитието на такова поведение, човекът много бързо се връща към него и продължава да го поддържа. Макар да не става въпрос за хистрионно личностово разстройство, а хистерията тук да се явява характерова акцентуация, психотерапевтичният процес е много по-труден, отколкото при невротичното проявление на дадени характерови организации. Аз-ът на такъв човек е по-скоро инфантилен и недоразвит, а той няма нито ресурс, нито желание да работи по себе си. Влизането в терапевтичния процес е по-скоро с цел да бъде завъртян и терапевта около крехкото, жадно за внимание его, за да бъде продължено и поддържането на хистерията.

            Важно е да бъде разграничен типът хипохондрия със съпътстващите го психични динамики и механизми. Макар и устойчива, здравната тревожност може да бъде разрешена, а човекът да се научи да осъзнава и да се справя с психологическите си конфликти по един здрав начин. Несъзнаваната нужда за поддържане на хипохондричните мисли се проявява, защото хипохондрикът се чувства, че само чрез тях може да живее. Този страх от живота може да бъде осъзнат и прегърнат, което да свърже човек с истинско желание за живот. Тогава непрестанното занимание с болести бива заместено от предприемането на реални действия в посока автентичност и истински живот.