В тази статия ще разгледам какво представлява хипохондрията, какви са симптомите, механизмът, проявите ѝ, видовете, причините за появата и развитието ѝ и пътечката за справяне със състоянието през призмата на естествената психотерапия.
Какво представлява хипохондрията
Хипохондрията, или още срещана под наименованието здравна тревожност, е част от тревожните разстройства. Както и самото име на състоянието подсказва, преживяващият е обсебен от тревожни мисли и е прекомерно загрижен за своето здраве. Той има ирационални мисли и страхове от сорта, че нещо с него не е наред и че е болен от нещо много сериозно, което може да доведе до смърт. Понякога човекът вярва, че болестта, от която страда, е неоткриваема и въпреки потвържденията от лекарите и медицината, че е напълно здрав, той продължава да вярва, че нещо не е наред, и търси в действителността нещо, което реално не съществува и наистина е неоткриваемо, губейки както своето, така и чуждото време, енергия и ресурс. Важно е да се отбележи, че има случаи, в които притесненията се насочват и към близките на хипохондрика. През погледа на естествената психотерапия проявленията на хипохондрията се разглеждат като връхче на планина, под което стоят неразрешени болезнени вътрепсихични наличности, болки, травми и страхове. Поради напрежението, което генерират, незнанието и невъзможността на човека да се справи с тях, те намират своя отдушник, като се изразяват в здравни обсесивно-тревожни мисли, които подтикват компулсивното ходене по лекари. Механизмът на състоянието се нарича хипохондриаза. Тя служи на човека, като пренасочва вниманието му от реално нуждаещите се от промяна психични съдържания към нереални страхове от физически и по-рядко психически болести. По този начин генерираното напрежение се разрежда и пренасочва. В дълбочината на такъв човек стои огромно желание и жажда за живот, но също така и огромен страх и незнание как това да се случи. По този начин импулсът за смел и смислен живот се изкривява и отива към страх от смъртта. И докато човекът се опитва да се бори и всячески да избяга от този си страх, само и единствено се закопава и задълбочава състоянието си. Хипохондрията и хистерията се отнасят към соматоформните разстройства. Това означава, че е възможно възникването на психосоматика. По механизма на конверзията психичните конфликти и динамики, с които човекът се бори и не може да се справи, могат да се преобразуват в имитиращи болест фантомни симптоми, които да изпитва на телесно ниво. Важно е да се отбележи, че фантомните симптоми не могат да доведат до реална поява на заболяване. Например, ако човекът вярва, че има рак на простатата и усеща илюзорно някакви симптоми, въпреки че медицинските лица не го доказват, това негово вярване не може да доведе до възникване на реално заболяване. Или леката хрема от обикновена настинка, която той възприема като нещо катастрофално, няма да се превърне в животозастрашаваща болест, която да го убие. Страдащите от хипохондрия са силно тревожни, стресирани и уплашени поради постоянния страх и вглеждане дори и в най-малките нормални телесни промени в тялото и отчитането им като нещо нередно. Това постоянно състояние нащрек и в режим на оцеляване изтощава човека и влошава неговото качество на живот, в доста от случаите дори това силно повлиява и качеството на живот на неговите близки, тъй като те са ангажирани до някаква степен да се грижат за него и да обслужват състоянието му.
Някои прояви на хипохондрията
– Много често ходене по лекари и правене на едни и същи здравни изследвания;
– Постоянно недоверие и смяна на лекари поради липса на откриваемост и валидация на налично болестно състояние;
– Избягване на места, ситуации и хора поради страх от възможност за разболяване;
– Търсене на успокоение, че човекът не е болен, от своите близки и приятели;
– Прекомерно четене на интернет форуми за различни видове болести и самодиагностициране;
– Постоянно следене и мерене на кръвното налягане, температурата и други видове самостоятелно следене;
– Постоянно самонаблюдение и анализиране на всичко, което се случва в човека, и катастрофизиране дори при най-малкото неразположение. Например леко сърцебиене след изкачване на стълби се интерпретира като проблем със сърцето. Или някакво малко зачервяване на кожата – като животозастрашаваща инфекция.
Видове хипохондрия
През погледа на естествената психотерапия се разграничават три вида хипохондрия:
– Натраплива хипохондрия;
– Хистерична хипохондрия;
– Хистерия и хипохондрия със сексуално свързана етиология.
Натраплива хипохондрия
За нея можем да кажем, че до голяма степен си прилича с обсесивно-компулсивното разстройство. По същия начин, както при ОКР, човекът изпитва обсесии (натрапливи мисли), като тук насочеността им е по отношение на здравето и те подтикват към компулсии (ритуални действия), които могат да бъдат както вътрешни – мисловни (предъвквания), така и външни – поведенчески (действия), които да изтласкат страха и да успокоят човека за малко. Такъв вид натраплива хипохондрия може да се наблюдава при всички характерови структури, но най-често се развива при хора с ригиден, садо –мазохистичен и лидерски характер, склонен към перфекционизъм. Ригидността тук се проявява през точно определени правила и вярвания (така трябва, така се прави) и структури, които човекът има нужда да следва поради вътрешната си липса на доверие и сигурност в себе си, която оттам е и проектирана навън към живота.
Както споменах преди малко, защитният механизъм е хипохондриаза. Ролята му е да пренасочва психичното напрежение, идващо от несъзнаваното на човека, за да го разреди чрез отместване на вниманието към ментално предъвкване, свързано със заболявания.
По този начин вниманието се измества от болезнените вътрепсихични наличности и конфликти към външен илюзорен страх от болести. Така човекът все още неосъзнато се защитава от несъзнаваните характерови болезнени съдържания, болки, страхове и комплекси. Но пък и не поема лична отговорност за живота и задоволяването на нуждите си по един здрав начин.
Поради нерешените вътрешни конфликти е възможно да влиза в роля на жертва, нагаждащо се и съобразяващо се с другите поведение поради страхове от отхвърляне, изоставяне и унижение или пък силно подтиснато желание за задоволяване на потребностите поради страх или нереализиране заради някакви други причини.
Важно е да се отбележи, че фокусът към дадена болест може постоянно да се измества към друга, защото механизмът за пренасочване на вниманието си остава един и същ, но обектът може да се променя. Тоест човекът може на всеки час, ден или седмица да си сменя мнението и фокусът от една болест (диагноза) да се премества в други болести, които се явяват функция на защитния механизъм.
Когато състоянието не е дългогодишно поддържано, все още процесите му са предимно на психологическо ниво и не са създали толкова дълбоки и устойчиви неврални пътечки, съответно осъзнаването, преработката и трансформацията му са доста по-лесно постижими. С помощта на когнитивна и поведенческа терапия, работа с ума чрез майндфулнес практики, хипнотерапията и преживелищна работа през тялото страховите обсесивни мисли и компулсивни действия успешно се преработват до погасяване и десензитизация. Тогава обсесии и компулсии се минимизират до нормално протичащ психичен процес.
В този случай вторичните печалби са много по-лесно достижими, осъзнато виждани и качествено трансформирани до поемане на лична отговорност за справяне със състоянието, преработка на характеровите наличности и задоволяване на потребностите по един здрав начин.
Хистерична хипохондрия
Тя външно наподобява всичко казано дотук. Човекът отново има подобни оплаквания – обсесивни мисли, компулсии и страхове от болести, но на едно по-дълбоко ниво динамиката е различна. Тук отново присъстват болезнени несъзнавани наличности като травми, болки, страхове от изоставяне, отхвърляне, безлюбна самота, липса на любов и други. Но този път са дълбоко изтласкани и капсулирани като шамандура в несъзнаваното на човека и дори с огромни усилия психотерапевтът да разшири съзнанието на човек, за да достигнат до съзнанието му и той да ги види, то е за много кратко и отново се потулват в несъзнаваното. При хистеричната хипохондрия механизмът на хипохондриазата с огромна сила измества налягането на вниманието, като отклонява вниманието на човека към повърхността и го фиксира във фантомни болести, които той усеща илюзорно и чрез нагаждане на хипотезата ги вярва и преживява като реални. Тук вторичните печалби са много по-силни и несъзнавани до степен, в която вече са се превърнали в автономни механични процеси и заучени поведения за задоволяване на нуждите от любов, внимание и грижа по един изкривен начин. Хистеричният хипохондрик умело манипулира, вменявайки вина и събуждайки съжаление чрез театър, за да задоволи нуждите си. Той театрално използва своите дълбоко несъзнавани липси, за да манипулира чрез хистеричните си прояви, които могат да бъдат гърчове, паникатаки, тревожности, епилептични пристъпи и други. Този вид хипохондрия най-често се развива при орално-ригидния характер, в който присъстват силно изразени травми от изоставяне, самота, провал и огромен страх от смъртта. Често се среща и при хора с психопатна основа – база в характера.
За да се работи с това състояние, е необходимо терапевтът да е наясно с цялата негова динамика, много умело да познава подходът и методиката на работа и с много любов и емпатия, бавно и търпеливо да води човека към порастване, поемане на лична отговорност за живота и собствената си свобода, изграждане на автономна самоувереност и обич към себе си.
Хистерия и хипохондрия със сексуално свързана етиология
Хистеричната хипохондрия със сексуално свързана етиология се наблюдава най-често при хора с ригиден характер и привличаща внимание маска, които също така имат висока морална цензура. Тя потиска либидото и изтласква сексуалния нагон в несъзнаваното на човека. Тогава се генерира психично напрежение, което може да се разтовари през симптоматична конверзия на психично и телесно ниво. Потиснатото либидо може да се прояви в хистерични симптоми като хистерични припадъци, гърчове, нервна хапливост и агресивно поведение. При такъв случай симптомите се явяват отдушник на натрупалия се енергиен заряд, но и невротично изкривен начин да се преживее сексуалността чрез скандал или през привличане на вниманието със симптомите. Понякога вследствие на това, че човекът не може да изрази своето либидо, или още казано психична енергия, се получава така, че през механизма на хипохондриазата, чиято роля на защитен механизъм е да измести вниманието отвътре навън, се проявява през фиксация във вярването за преживяване на фантомна болест.
Работата при този вид хипохондрия е по разчупване и смекчаване на моралната цензура, като се насочва либидото към изява в директен вид през здрава интимност, а също така и през трансформиране на либидото в творчество и вдъхновение.
Ако преди години този вид хипохондрия е бил често срещан поради морално потискане на сексуалността, то в днешно време такива случаи са рядкост. Чисто и просто поради това, че времето, в което живеем, сексуалността е много по-рекламирана, свободна и изявена, отколкото преди години. Ако в съвременното общество се наблюдават случаи, при които поради подтиснато либидо се развиват такива психични разстройства, то е най-често при хора с ригиден характер, свръхморална цензура или пък хора, които спазват някакви ограничаващи в това отношение религиозни норми.
Причини за поява и развитие на хипохондрия
В хипохондрията стои огромна жажда за живот, но и незнание как това да се случи. Преживяващият състоянието изпитва много силен страх от самия живот, който идва някъде от дълбочината на човека. Възможна причина за това е наличието на дълбоки вътрепсихични конфликти като травми от предателство, отхвърляне, изоставяне, страхове от самота, липса на грижа и внимание, унижение, малоценност и други. Този страх отразява една несигурно тревожно избягваща привързаност, създаваща усещане за липса на доверие в себе си, а оттам и в живота, едно усещане за безпомощност и слабост.
Причините могат да бъдат заложени още в бебешките години на човека, тогава, когато израства в несигурна среда на силно тревожещи се за здравето родители. Друга причина от ранните години може да бъде начинът, по който са го отглеждали и възпитавали. Ако детето е било лишавано от свобода, спонтанност и игри с другите деца в стремежа на родителите да го предпазят от всички трудности, разболявания, настинки и вируси, то това директно отнема неговата възможност за изграждане на добра връзка със себе си, света и другите, доверие и усещане за справяне с трудностите и предизвикателствата в живота. Неблагоприятната среда, болката и липсата на сигурност, близост, разбиране и прегръдка създават травми, които могат да доведат до преживяването на това състояние. Семейните нагласи и модели на поведение, свързани със свръхзагрижеността и здравето, както и преувеличаването на родителските страхове по отношение на детето, създават идеална среда за развитието на хипохондрия. Такава среда на израстване остава един дълбок отпечатък в несъзнаваното на бебето, а след това, като зрял човек, той просто повтаря това страхово поведение.
Често при преживяващите хипохондрия се наблюдава едно нежелание за порастване и поемане на лична отговорност за задоволяването на собствените си нужди по здрав начин и живеенето на собствения си автентичен живот. Което често е тяхна вторична печалба за получаване на грижа, внимание и задоволяване на нуждите и потребностите по един нездрав начин. Понякога самото състояние се превръща в нещо, за което човекът просто да се хване и да замести липсата на сигурна привързаност, от която се нуждае. Изместването на вниманието към фиксация в болести също така му помага да не вижда и преживява характеровите си страхове, противоречия и травми, което само и единствено затвърждава състоянието и отнема възможността му за преодоляването им и трансформацията на състоянието.
Хипохондрикът винаги е много контролиращ и маската, която слага, е контролираща – ригидна. Тя го защитава от дълбокия страх от безсилие, слабост, безпомощност и евентуална смърт. А отричаме ли смъртта, отричаме и живота, защото смъртта е неизменна част от самия живот.
Важно е да се отбележи, че понякога хипохондрията е коморбидна с паническо разстройство, генерализирано тревожно разстройство и др.
Начинът за справяне с хипохондрията и трансформацията ѝ през погледа на естествената психотерапия
В естествената психотерапия има добре очертани стъпки за справяне с това състояние. Започва се с анализиране на житейската история и опитност на човека до момента. Виждат се детските години, семейството, характера, тенденциите и вярванията, които са заложени в него. Също така се изследва неговата индивидуална психодинамика, моделите на поведение, мислене, чувстване, преживяване и възприемане. Вижда се какви травми, страхове, противоречия и конфликти има за решаване. Тогава се разбират причините за произхода на състоянието, неговият смисъл и място в живота на човека и на какво всъщност го учи това състояние. Чрез тoзи запознавателен процес, терапевтът пидобива цялостна и ясна представа за клиента, също така му помага да види, осъзнае и разбере по-добре себе си. Запознавайки се със състоянието и случващото се, напрежението в човека се сваля и се отваря благоприятна среда за промяна и задвижване в нужната посока на промяна.
По вектор диалектика много плавно, постепенно и умерено се води човека по посока разширяване на съзнанието му и промяна на отношението към състоянието. Клиентът се научава да разпознава и хваща своите когнитивни изкривявания, автоматични мисли и поведения, които досега са обслужвали и поддържали хипохондричното му състояние, изкривявайки реалността, през която преживява себе си и света. Започва да осъзнава вторичните печалби от поддържането на състоянието, чрез което досега по един изкривен начин е задоволявал потребностите си от грижа и внимание. Постепенно развива своята сигурна привързаност, стабилност и автентична самоувереност. Научава се да задоволява своите нужди по здрав начин. Заедно с всичко дотук човекът продължава да се учи на самонаблюдение, себепознание и изграждане на нови мисловни и поведенчески стратегии и модели на поведение за поемане на лична отговорност и самостоятелно справяне в живота.
Успоредно на този вектор се включва и вектор дидактика, като в процеса доста често се преплитат и взаимно се надграждат.
По вектор дидактика целият този опит, за който споменях, се приземява и настанява на телесно ниво. Постепенно човекът се учи чрез дихателни практики, релаксация, медитация и хипноза, да се отпуска и да губи невротичния контрол, за да може да навлезе навътре в себе си, да докосне своите страхове, болки и блокажи и постепенно да се освободи от тях. На един малко по-късен етап се включва и преживелищна работа, чрез работа с парадоксално наводняване на страховете. По този начин човекът има възможност да навлезе в своите страхове и да ги преживее отново, но вече с опит и знание, да ги дисензитизира и погаси до спокойно приемани и преживявани, вече с осъзнатост и доверие, за да се освободи от тях, достигайки до собствената си свобода.
При хора с хистерична хипохондрия се следва отново тази пътечка, като тук е нужно да се впрегне целият човешки разум, придружен от силна мотивация и стремеж за промяна, който да работи за благото и трансформацията на човека. За да се случи постепенно и плавно осъзнаването на дълбоко изтласканите в несъзнаваното на човека наличности. Да се видят, прегърнат и наситят с любов толкова, доколкото е възможно за човека. Постепенно да се научи да вижда, хваща и пренасочва вторичните си печалби в посока на устойчиво и удовлетворяващо задоволяване чрез различни видове дейности, в които човекът влага себе си и се изявява, за да получи нужното възхищение, внимание, грижа и любов и да задоволи нуждите си, но вече по един здрав и ефективен както за него, така и за другите хора начин.
При работа с хистерия и хипохондрия със сексуално свързана етиология, която доста по-рядко се среща в днешно време, по обясними и споменати от мен причини, отново се следва същата пътечка, която съм споменал в началото. Като тук основният фокус е към намаляване на моралната цензура и проява на либидото по един здрав начин, директно през здрава интимност. Тук също може да се добавят занимания, в които човекът чрез творчество да изявява себе си и също да задоволява и удовлетворява нуждите си от възхищение, внимание, грижа и любов, но по един доста по-здрав и печеливш за двете страни начин.
Хипохондрията, както и другите тревожни състояния, които водят хората по пътя на промяната, се явяват силен мотиватор, който има за цел да насочи човека навътре към себе си, за да погледне и да види, че онова нещо, което се нуждае от промяна, не е здраво и не му служи добре. Терапевтичният процес води човека към опознване на себе си, за да види сенките и страховете, които има, да ги прегърне и трансформира, за да се освободи от тяхната тежест и да ги превърне в гориво и мотиватор, чрез който да продължи напред в живота по един друг начин. Следването на тази пътека помага на човека да поеме лична отговорност, да израсне, да разшири съзнанието и мирогледа си и да се задвижи в посока акордиране на своята личност с ритъма на живота. Доближавайки го по-близо до себе си и принципите на любовта, мъдростта и свободата. В хипохондрията се крие огромна жажда за смел, смислен и истински живот, който генерира ресурс за справяне и готовност на човека да се научи да остава в слабостта и собственото си безсилие, от които се страхува, за да се научи на отпускане, смирение и доверие в себе си, а оттам и в самия живот.