Често, когато човек идва на консултация заради паник атаки и тревожни състояния, се забелязват общи неща в житейската история и настоящата му реакция към проблема.
Първо си проличава, че в живота си е имал дълъг период на напрежение и стрес и/или са му се случили по-шокови събития. Тогава сякаш изведнъж започват паник атаки, тревожност, силен страх, натрапливи мисли, телесна симптоматика като сърцебиене, стягане в гърдите, изтръпване на крайници, замайване, болки в корема и главата.
Житейска история
Проучвайки житейската история на човека по-подробно, често се вижда, че родителите са били емоционално незрели и дистанцирани, не са реагирали адекватно към чувствата и емоционалните нужди на детето, може би са давали всичко, но фокусът е бил повече върху материалното и интелектуалното.
Може да са проявявали недоволство, критика или прибързани опити за успокояване на детето, обясняване защо не трябва да има определени чувства и емоции.
Понякога самият родител е страдал от тревожни състояния и невъзможността да се справи със собствените състояния е направило трудно успокояването на детето.
Също опитите да похвалят или наградят детето, да го възпитават без необходимото емоционално свързване, от детето се усещат като натиск, неразбиране, изискване и напрежение. Във всички тези сценарии детето може да не чувства необходимата емоционална подкрепа и така може да не усвои умения за емоционална регулация. За да може да се осъществи саморегулация, е необходимо тренирането на съвместна регулация.
Така човек не развива способността за емоционална регулация – успокояване и преминаване през стреса, негативните емоциите и напрежението. Човек започва или да предъвква негативни мисли и постоянно да усеща тревога или да ги потиска чрез мобилизация и стягане. При първия вариант може да се чувства слаб и неуверен, при втория се чувства силен, защото с вдигната глава понася ударите на живота, но резултатът си остава един и същ – живот в напрежение. Оттук започва една повишена реактивност на нервната система и чувствителност, хроничен стрес, които държат организма през цялото време на по-високи обороти. Когато в зряла възраст се появят повече проблеми, отговорности, трудности или трагични събития, чашата прелива и започват описаните състояния и симптоми. Цялото напрежение се проявява в тревожната симптоматика. Излиза на яве липсата на емоционална стабилност, вътрешна сигурност, която да поеме «ударите» на живота, тревогата и страха.
Тогава психиката, в опит да преодолее тези състояния, активира най-често няколко защитни механизма и когнитивни изкривявания:
Потискане
Потискането се проявява в съзнателния опит да спрем да мислим и изпитваме нежеланите неща. Стараем се да се разсеяме от мислите, емоциите и чувствата. Това старание води до още по-голямо напрежение. Който се е опитвал да го прави, знае, че мислите и чувствата дори се засилват.
Изтласкване
При изтласкването подсъзнателно отхвърляме проблема. Може днес да сме получили паник атака, но напълно сме изтласкали възможността това да се случи отново. Толкова силен страх има, че подсъзнанието буквално блокира тази идея, но в същото време в нас се запазва една стегнатост и свръхбдителност. В един момент това води до нова паник атака и ние реагираме с изненада и уплах откъде и защо това се случва. Така се стряскаме още повече и цялата стресова реакция става още по-силна.
Избягващо поведение
Започваме да страним от местата и нещата, които знаем, че биха провокирали в нас страх, тревога и неприятните симптоми. Това е нормален инстинкт за спасяване от неприятните неща, но за жалост задълбочава нежеланото състояние. Колкото повече бягаме, толкова повече страхът ни огражда и превзема живота ни. Често до момента, в който дори в собствения дом започват неприятните усещания и симптоми.
Регрес
Изправени пред непреодолимата ситуация и изпаднали в силен ужас и страх, се връщаме към по-стари модели на мислене и поведение. Чувтваме се безпомощни, сами, искаме постоянно около нас да има хора, които да ни успокояват. По-трескаво се опитваме да се справим с нещата, трудно е да състававим ясен план. Чакаме възрастният да ни спаси, отричаме реалността, инатим се на себе си и симптомите. Емоционалното ни състояния е изпълнено с несигурност, уязвимост.
Руминиране (менталното предъвкване)
Постоянно започваме да „въртим“ едни и същи истории и ситуации в мислите си. Това страшно много изтощава и води до голямо напрежение. По този начин умът се опитва да успокои тревогата, но реално се окопава още повече в нея. Мисълта е трескава, не може да се концентрираме и усещаме постоянно напрежение в главата.
Пожелателно мислене
Понякога започваме да си внушаваме, че днес вече всичко трябва да е наред. Още от сутринта си повтаряме „Днес ще мине супер, няма да има симптоми. Няма да получа паника. Няма да го мисля и няма да се появи.“ Но тези мисли не помагат, а само спират възможността да възприемем по-правилна и полезна нагласа.
Катастрофизация
Започваме да си представяме най-лошите сценарии, постоянно очакваме най-страшния развой на нещата, първосигнално се фокусираме върху негативното и го раздуваме до край. Винаги пред очите ни са най-ужасните моменти от кризите и очакваме да продължават така да се случват нещата, дори и по-лошо.
Самосбъдващо се пророчество
Очаквайки най-лошото, все повече се настройваме, проверяваме постоянно как се чувстваме, питаме се кога ли ще дойде паниката и симптомите. Цялото вглеждане и пренавиване води до голямо напрежение, което в крайна сметка причинява точно това, което не сме искали. При самосбъдващото се пророчество ние може да получим нормално сърцебиене, например при изкачване на стълби, но да сме очаквали цял ден, че като се появи сърцебиене, това е началото на паник атака и реално да изпаднем в ужас, което да премине в паник атака.
„Трябва“
Понякога в нас се появява едно настойчиво и категорично „трябва“. То се превръща в една нагласа, която блокира още повече справянето ни със състоянията. Най-често приема формата на „трябва да съм по-силен“, „вече трябваше да съм добре“, „трябва да се стегна“, „трябва вече всичко да спре“. В този контекст императивът е насочен в посока, която не е адекватна на процеса и случващото се и действа като фактор, възпиращ реалното преодоляване на проблема и провокира още повече напрежение.
Отлагане
От цялото напрежение и всичко, което ни се случва, започваме все повече да отлагаме. Откриваме много «разумни» доводи и причини защо наистина е по-добре да се отложат усилията и предприемането на действия за промяна. Това ни прави пасивни, започваме да се отказваме. От цялото изтощение на организма и заради високите нива на стрес и тревога, започваме да се чувстваме все по-потиснати
Дисоциация
В крайна сметка може да се получи едно откъсване от себе си и света. Усещането е все едно сънуваме, сякаш нищо не е реално и няма смисъл. Чувстваме се някак отстранени от себе си и света. По този начин психиката се опитва да ни изключи от силното напрежение и неприятните състояния. Налага ни дистанцираност и отчуждение от всичко, което преживяваме.
Как да се справим?
В Естествената психотерапия процесът за преодоляване на тези състояния включва прилагането на:
Мъдростта – възстановяване на връзката със себе си и света. Разбиране какво ми се случва и защо. Изготвяне на ясна стратегия и планиране на подходящите действия за нейното осъществяване.
Любовта – изграждане на доверие в живота и потенциала на психиката и тялото ни. Проявяване на търпение по отношение на пътя, който трябва да извървим, приемане и състрадание към себе си спрямо трудностите през които преминаваме.
Свободата – поемане на отговорност и ангажиране на волята ни в съзидателни действия. Синхронизиране с нуждите на момента и пробуждане на решителността и смелостта.
Как изглежда това на практика?
В началото е важно да достигнем до ясна представа какво и защо се случва с мен, с каква цел и каква е причинно-следствената връзка на всичко, което преживявам. Поставяме началото на промяната с осъзнаването на защитните механизми, които не ни помагат. Разбираме в каква посока си влагаме усилията и постепенно изготвяме стратегия и план накъде да ги пренасочим. Когато спрем да влагаме енергията си в неефективни защитни механизми, често се появяват първите положителни резултати – облекчение на състоянието, спад в симптоматиката. След това насочваме усилията в правилната посока:
На ментално ниво
Мисловната енергия, която влагаме в потискането, пожелателното мислене, руминирането, катастрофизацията постепенно се пренасочва в промяна на диалога, който водим постоянно със себе си. Тази промяна в мислите води до нова нагласа и отношение към случващото се. Вместо защитите, се появява отношение на приемане на менталните импулси, осъзнаване какво и защо се случва. Така се учим да се разтъждествяваме от мислите и сценариите, които развиват. Постепенно се култивира една друга част от нас, която притежава тревзост и разумност, овладяващи предишната трескавост.
На емоционално ниво
С тези промени в отношението и вътрешния диалог, насочваме вниманието си и към емоциите и чувствата, които изпитваме. Колкото повече се отнасяме към тях с приемане, толкова повече се повишава възможността ни да ги толелираме и в същото време по-бързо им спада интензитета. Учим се как да оставаме в тях, да се свързваме от позицията на любопитството и състраданието, така потискането, изтласването и желанието да избягаме преминават в смелост и доверие. Изследванията и практиката показват, че назоваването и наблюдаването на емоциите води до тяхното успокояване. Така постепенно тренираме емоционална регулация.
На ниво тяло
Нашите мисли и емоции имат и телесна основа – усещанията и напрежението в нервната система, затова е важно да обърнем внимание по-директно и на тялото. Чрез дихателни упражнения, техники за «заземяване», все повече успяваме да преодолеем дисоциацията и да се върнем към себе си. Тук е важно да се упражняваме да забелязваме кога нервната система влиза в стрес и кога се успокоява. Така постепенно се развива способност волево да управляваме малко повече този процес. Също е важно да обърнем внимание на базовите неща като физическа активност, сън и почивка.
На ниво действия
Самосбъдващото пророчество, нагласата „трябва“ и отлагането постепенно се преодоляват със създаването на ясен план и постоянно актуализиране на плана спрямо обратната връзка, която ситуациите ни дават. След това с постоянство и подходящи стъпки енергията на «трябва» и самосбъдващото се пророчество се преобразува в смелост и решителност. Учим се да се подготвяме за предстоящия ден и трудните ситуации, тренираме нагласа на готовност за сблъсък с нежеланата симптоматика. Вместо избягващо поведение, има съзнателно преминаване през трудностите. Изследвания показват, че когато волево сме пожелали да се изправим пред нещата, които ни плашат, се отделя по-малко стрес.
На екзистенциално ниво
Когато желаем да постигнем устойчива промяна, е важно да осъзнаем какво е необходимо да надградим в себе си – като знания и умения, а също така и какво в начина ни на живот, отношенията към света и себе си изисква актуализация и подобряване. В живота ни често идват моменти, в които сме предизвикани от новите нужди на деня да поемем по пътя на израстването. Тук насочваме вниманието си към тази екзистенциална нужда и отговаряме на въпросите: «Какво ми казва всичко това, през което преминавам?» «Към каква промяна в характера или начина на живот ме побутва?» Не какъв резултат искам да постигна, а какъв човек искам да стана, преминавайки през всичко това, е ключово за устойчивото преодоляване на тези състояния.
Даниел Троев
Специализант ЕП
