Само когато сме автентични, можем да преживяваме живота си пълноценно и щастливо.
Щастлив живот не означава да нямаме пречки по пътя си, всичко да бъде лесно и приятно.
Това би бил живот, зациклил в статичност, без развитие, в какъвто и да е аспект.
Задаваме своите въпроси на хора, които са авторитети в нашите очи, хора, които смятаме за повече от нас самите, приятели, които смятаме, че са по-запознати с определени неща или са по-умни. Очакваме техните отговори и съвети и ги приемаме без никакво съмнение и допитване до вътрешното ни усещане за ситуацията, приемаме съвета или мнението на другия за чиста истина и естествено по този начин пренасяме и отговорността, ако не се получат добре нещата, на същия този човек.
Какво означава да си автентичен?
Никой не може да ни каже. Защото само ние можем да усетим вътре в нас какво означава. То не се разбира точно през анализ и рационално интелектуализиране, то е едновременно чувство на стабилен център и увереност в мозъка, слънчевия сплит, сърцето и червата, а също и в стъпалата.
До това усещане се стига по един не особено понятен за днешното общество път. Път, който излиза от зоната ни на комфорт и ни плаши, без дори да знаем какво представлява в дълбочина.
Среща със себе си. Тази среща, ако не се е случвала десетилетия наред, може да бъде много плашеща и болезнена. Но колкото повече я отлагаме, толкова повече рискуваме тя се появи, така да се каже, неканена (под формата на паник атаки, след това паническо разстройство, генерализирана тревожност, ОКР и т.н.).
Когато срещнем себе си, е важно да потънем в пространството, което сме отворили. Иска се работа. Подходът ни трябва да е внимателен, защото срещата в началото е като с някой непознат. Затръшнали сме вратата на подсъзнанието си и на връзката с емоциите и чувствата си, облепили сме я с обозначаващи сигнали и знаци – Да не се преминава отвъд тях, заковали сме я и сме я бетонирали, за всеки случай, за да не ни видят кои сме всъщност и да ни отхвърлят.
Потъването в този свят и опознаването му изискват мотивация и време.
Един от начините е медитацията. Да останеш сам със себе си в тишина и просто да наблюдаваш какво се случва. Първите пъти ни изглежда безсмислено, дразнещо, скучно, напрягащо, сякаш не се случва нищо, но там вътре има безкрайна динамика на всичките наши аспекти, личности, сенки, убеждения, характерови структури. Този свят няма крайна точка за опознаване, безкрайно е пътуването.
Когато сме успели да оставим тялото да почива и да не ни занимава с физическия свят, умът е буден и бистър и плува в океана на вътрешното пространство. Понякога, плувайки, се блъскаме в нещо, което не сме очаквали, че може да е там, но е важно да не го съдим, а да му дадем пространство и да уважим неговото присъствие там.
Редовното сприятеляване с нас самите и това интимно и ценно преживяване на притихване води до много външни промени.
В момента светът, в който живеем, и който сме самите ние, в развитието си е на ниво пубертет. Смятаме, че за да имаме успех в нещо и да вървим напред, трябва отвън да ни одобрят, отвън да изглеждаме добре – красиви, с нови дрехи, мускулести, стегнати, оформени, пластмасови, оперирани, да ни повишават във фирмата, да имаме най-хубавата кола. Интересно, обаче, дори когато това е постигнато, се потъва още по-надолу в тревожност, тъга и неудовлетворение.
Истината е, че опитвайки се да се харесаме и да попаднем в някакви очаквани рамки на поведение и начин на живот отвън, ние отхвърляме себе си, всъщност правим сами това, което е един от най-големите ни страхове – да бъдем отхвърлени.
На всички ни се иска да бъдем себе си и да бъдем одобрени такива, каквито сме.
Живеейки по автентичен начин, е възможно да се сблъскаме с отричането и отхвърлянето от доста хора, защото те ще виждат в нас нещо, което им се иска да имат – автентичността си. Те знаят някъде в себе си, че я притежават, но само подсъзнателно, а ако не познават подсъзнанието си, ако не са плували там, би било трудно да ни разберат и ще отхвърлят непознатото и открояващото се от тях, защото така правим, когато не познаваме нещо – страх ни е и го отричаме защитно.
Затова е важно на първо място да се познаваме, чак тогава можем да обичаме себе си истински.
„Да обичаме себе си“ – четем го и го чуваме къде ли не. Казва се колко е важно, но често не се споменава как се стига дотам, какъв е пътят. Той не е розов и блестящ, осеян с безкрайно щастие, но е смислен и възвишен, носи най-ценното, което можем да притежаваме – вяра, доверие и център в себе си, което предполага осъзнат живот, носейки със себе си и лична отговорност.
За да има истинска външна промяна, трябва да отделяме време да опознаем това, което е вътре и което иска да ни каже от какво имаме нужда. Тялото, умът и душата си кооперират, те са едно цяло, и ни говорят, само че ние сме ги запушили, не ги чуваме, защото не искаме. Губим връзката със своята истина, за да живеем в измислено одобрение отвън.
Мозъкът се учи на всичко, стига да бъдем достатъчно постоянни и мотивирани в дадено нещо. Когато редовно практикуваме връзката със себе си, в един момент тя става естествена. Мозъкът ни се учи бързо да влиза в алфа вълни, които са свързани със състоянието на медитация, съзнанието на творчество и въображение, връзка с подсъзнанието.
И след това виждаме, че можем да сме в състояние на медитация и без да седим в лотос със затворени очи, а може да е, докато шофираме, в комуникацията с хората, докато работим, мием чиниите или когато спорим с някого и отстояваме границите си. В алфа мозъчни вълни навлиза мозъкът и когато сме в хипнотичен транс, но затова ще напиша отделна статия.
В един момент започвате да усещате как живеете истински – знаете кога да кажете нещо и то да бъде на място, какво би зарадвало ваш приятел, дали да продължите с ангажиментите или да спрете за почивка, дали да сътворите нещо, дали да влезете в комуникация с даден човек или да я отложите, а също и кое е правилното решение в дадена сложна ситуация за вас.
Така че какво означава да бъдеш автентичен, можеш да усетиш само ти и никой друг не знае, освен за себе си.
Автор
Мариета Георгиева
Специализант ЕП
