/описание на клиничен случай от психологическата практика/
Познаването на защитните механизми в психотерапевтичната работа е ключов инструмент за бърза и правилна диагностика, за изграждане на доверителна връзка, за обособяване на направление в работен аспект и не на последно място, за поставяне на основа за интегриране на здрава реалност, обективна логика и постигане на очакваните резултати. Както се казва в когнитивната психотерапия: „Чувстваш това, което мислиш!“ Осъзнаването и коригирането на когнитивните изкривявания в мисленето стои в основата на метода когнитивно реструктуриране от рационално–емотивната и когнитивно–поведенческа психотерапия.
Описание на случай
Мъж на 35 години (условно ще го нарека Николай) живее с родителите си. Завършил няколко магистърски програми, владее два езика, работи в мултинационална компания. Насрочва първата ни среща, предварително по телефон.
Заявка: „Искам да мога да овладявам стреса. Знам, че той ми вреди отвътре. Искам да бъда по сигурен и да подобря увереността си.“
Според него израства в хармонично семейство, има хубави спомени от детството си. Обичано дете, няма братя и сестри. Професията на баща му е свързана с обществена дейност, а майка му е учител. Бил е послушно дете, което винаги се е стремяло да има отлични оценки. Преди 6 месеца получава първи панически пристъп. „Изведнъж блокирах, усетих силно сърцебиене, задушавах се, гласът ми започна да трепти, имах чувството че ще умра.“ Случва се на работното му място, минути преди да се яви на важно обучение, на което той е водещ.
Когнитивни процеси: Висок интелект, памет и екзекутивни функции. Работи на отговорна позиция, свързана със сигурност. В психологически кабинет умее да се изразява спокойно, включвайки подробности от ежедневието му, демонстрира добра концентрация на вниманието. Обича да планува всички важни срещи, събития.
Емоции: Емпатиен, умее да определя и описва своите емоции. Контролира се, с изключение, когато усеща физически симптоми на паник атака.
Комуникация: Има познати, но не и приятели. В добри отношения с всички колеги. С авторитетите има леки дисфункции, поведенчески, свързани с неумението да отстоява своите виждания. В интимните си връзки от миналото, предпочита по–възрастни жени, често обвързани. В настоящия момент няма отношения с партньор, но говори за желанието си да бъде с конкретна дама, отново тя е семейна.
Външният му вид винаги в официален, строг стил. Прецизно избира дрехите си, чисти и изгладени. Идва точно на срещите в кабинета, възпитан, говори тихо и бавно.
През когнитивните изкривявания/ защитните механизми
Избягващо поведение, Отлагане
Получаването на паническа атака на работното място и внезапното излизане в коридора е отричане, бягство от неприятна ситуация. Този защитен механизъм е свързан със странене от места и неща, които знаем, че биха провокирали в нас страх, тревога. Клиентът има вътрешна потребност от тези механизми, които на телесно и поведенческо ниво преиграва в ежедневна ситуация на стрес. Спомня си, че още в начален клас преди изпит, преживява силна тревожност, която психотелесно се изразява чрез червенина на лицето, болки в стомаха. Бягството в защитната си роля се наблюдава в почти всички ситуации в общуването му. То, понякога е заместено с правенето на планове с цел отлагане на конкретна ситуация, в която могат да се породят конфронтации. Николай се чувства несигурен, уплашен и избира бягството, като защитен механизъм. Той все още няма вътрешен ресурс да се заяви, да рискува, да интегрира сенките си, да порасне достатъчно, за да бъде самостоятелен. И тези защитни механизми са помощни средства, все още несъзнавани от него, но със силен интензитет за оцеляване.
Проекция, проективна идентификация, „Трябва”
Контролирайки интимният си партньор, контролира и собствената си тревожност. Рационализира, опитва се да оправдае някои свои постъпки. Проектира своята невъзможност да поеме отговорност в отношенията, които се наблюдават и при връзката с майка му. От друга страна, родителите му продължават да проектират своите несбъднати мечти върху него: „Трябва да си добър служител, възпитан, да имаш сигурна и добра професионална кариера!“ Усещането да си влюбен е огледало на собствените ти нужди, които трябва да бъдат задоволени. В този психологически случай, отношенията с обвързани жени е защитна негова функция. Възможност за бягство, отношения без сериозен ангажимент и най–вече скрити от обществото емоции. Николай дълго време се е свързал и с проективната идентификация, която чрез внушения от страна на близките му, той възпроизвежда в поведението си на послушен и „успешен“ човек. Чрез контрапреноса в кабинета, психологът успява да разграничи и разчупи този невротичен механизъм. Клиентът има желание, чрез правенето на малки подаръци да получава похвала, приемане. Свързвам тази негова потребност с огромната нужда от одобрение за него, което ще бъде тема в терапията, в бъдещи срещи. Думата „Трябва” е катализатор в нагласите през целия живот на Николай. Продължава да провокира тревожност и напрежение, всеки път, когато иска да промени, да рискува, да се самозаяви. „Трябва“ е основата на личностното разстройство в този случай, като ригидно правило по отношение на себе си, хората и ситуациите.
Идеализация, интроекция
При разговорите с клиентът ясно се очертава дълбоко, несъзнавано приемане на идеализирания модел за успешно дете. Интроекцията се изразява, като силен стремеж на малкото дете да прилича на баща си, да получава похвали, награди, да е приет от обществото, но и формирането на моралните чувства за забраните, за това да премисляш всички ситуации до детайли, да плануваш и едва тогава да правиш.
Руминиране(ментално предъвкване)
„Свръхконтрол и постоянно чувство за нащрек. Ментално предъвкване. Всичко или нищо– мислене в крайни и абсолютни термини като винаги, никога, всеки, никой…“ Психология на смелостта“, О.Баев. Всичко това добре описва емоциите на клиента и използването на защитни механизми за справяне в стресови и важни за него ситуации. Николай признава, че често трансформира неприемливите реакции и импулси в положителни, държи се любезно с началниците, с родителите си, които обаче го провокират да изпълнява задължения, които той не иска. Незряла защита, соматизация, появявайки се в настоящето на служебното място, но с корени в душата още от детството. Постоянно започва да върти едни и същи ситуации и очаквания, а правенето на планове му позволява да овладее до някъде голямата тревожност, която преживява.
Първичната печалба от тревожността на клиентът е желанието за поддържане на невротичната симптоматика. Страха да има официална връзка с друга жена, деца и самостоятелно съществуване е преобразувано в ума му, като трудности в общуването, перфекционизма в избора му , няма да може да покрие критериите на родителите му…
Паническите атаки, които получава са като вторична печалба, за трудностите да превъзмогне страховете си, особено когато трябва сам да се заяви, да поеме отговорност на зряла личност пред другите.
Разрешаване на случая през Естествената психотерапия
В началото на терапията най–важното бе да се постави една искрена, доверителна връзка между клиент–психолог. Такава, която да стъпи на реалистични подходи, да се създаде „пространство“ за разговори, споделяне и трансформация на страховете в приемане и интегриране. Първоначално сесиите започнаха с анализ за физиологичните усещания, за паническите атаки, за катастрофичните интерпретации, че всяко такова състояние може да бъде овладяно с конкретни техники. Целта бе да се постигне когнитивно реконструиране. Това даде възможност да се препоръчат техники за себеизразяване, декатастрофизация (най–лошата прогноза за ставащото), за отстояване на личното си мнение, за повишаване на самочувствието си, описание на мисли и емоции, диафрагмено дишане, медитация, хипноза, въвеждане на нови поведенчески модели…Енергията, която влага в потискането, руминирането, в отлагането постепенно да се пренасочи в промяна в поведението, в реакциите. Вместо защитите, се появяват импулси на саморазбиране, самостоятелност, зрялост и смелост в това да се довериш повече на себе си.
За клиента е важно да получи обгрижваща среда, за да опознае по-бързо своя вътрешен заряд за промяна. Такава подкрепа, която през целия му живот не е имал, за да се осмели да порасне до зряла и самостоятелна личност. Терапия, в която да се заяви понякога глупав, некадърен, самотен и провален и въпреки това да продължи по пътя на личната си себереализация. Да има желанието да се разграничи от проекциите върху себе си, за да приеме новите си характеристики, които са само негови. И да ги заобича естествено, чрез тялото и душата си. Едва тогава ще поеме по своя път, в който ще доразвие своите неподозирани таланти и качества на характера си.
Автор
Яна Донкова
Специализант ЕП