„Вярно ли е, че…“ – разказ от първа ръка за хипнозата и хипнотерапията
Какво ти идва наум, уважаеми читателю, когато чуеш думите „хипноза“ и „хипнотерапия“? Може би за теб това са нови понятия, чието значение не познаваш? Или пък си от хората, които познават от първа ръка ползите и спецификите на този психотерапевтичен метод? Някои от нас пък знаят от опит какво е да попаднеш в съноподобно състояние и по този начин да получиш достъп до и възможност за целенасочена промяна на своето подсъзнание, но свързват последното по-скоро с термини като „релаксация“, „медитация“ и т.н. А за други самото споменаване на думата „хипноза“ вади на повърхността много опасения и допускания, които често се разминават със същността на явлението.
В настоящата статия ще очертаем в синтезиран вид и ще развенчаем някои често разпространени митове за същността на хипнозата. Същевременно ще споделя ключови аспекти от своето лично преживяване по време на посетените от мен обучителни модули с такава насоченост като част от специализацията по Естествена психотерапия. Текстът няма претенция за всеобхватност, общовалидност и изчерпателност, а по-скоро цели да подпомогне създаването на една коректна представа за хипнозата и хипнотерапията сред по-широката общественост на базата на комбинация от теоретична перспектива и личен опит.
СЪЩНОСТ И ПОТЕНЦИАЛ НА ХИПНОЗАТА
Терминът „хипноза“ може да бъде дефиниран по различни начини. За практико-приложни цели е достатъчно да посочим, че феноменът се свързва с навлизането в едно разширено състояние на съзнанието, в което човек е едновременно буден, но и релаксиран. Това състояние се различава от обичайния ежедневен режим на функциониране и позволява по-голям достъп до възможностите на подсъзнанието за постигане на цели, осъществяване на дадена промяна, преработка на маладаптивни модели или на характера като цяло (Баев, 2018).
За да осмислим в какво се състои потенциала на хипнозата като метод, е ценно да си припомним основните закони на психологията, формулирани от Е. Куе (Coue, 1922, цит. по Синенко, 2024). Според тях подсъзнанието (въображението) притежава сила, която е равна на квадрата на съзнанието (волята). Когато обаче двете са синхронизирани, то можем да вървим към своите цели със сила, равна не на сумата, а на произведението на двете. Естествената психотерапия като един холистичен и интегративен психотерапевтичен подход, разглеждащ човека като съвкупност от телесно, когнитивно, афективно, поведенческо, социално и духовно ниво, допълва картинката и със съществуването на една по-цялостна воля, която репрезентира не съзнанието, а духа. Ето как и защо акордирането на всички тези нива с помощта на хипнозата и други методи способства по-ефективното трансформиране на дисфункционални модели на мислене и поведение.
ЧЕСТО СРЕЩАНИ ПОГРЕШНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ХИПНОЗАТА И ХИПНОТЕРАПИЯТА
Научно обоснованата психология често се различава драстично от масово разпространявани послания с психологическа насоченост. Същото се отнася и до хипнозата като метод. Благодарение на ефектни телевизионни предавания, филми или откъслечни материали, човек може да остане с доста крайни и често нямащи много общо с реалността впечатления. Ето някои от по-честите заблуди във връзка с феномена (цит. по Баев, 2022).
Едно от погрешните допускания е, че хипнозата може да завладее човека до степен, в която той ще загуби изцяло контрол над случващото се, няма да помни нищо, няма да бъде в състояние да упражнява свободната си воля и да се събуди. Естествено е подобно предположение за липса на равнопоставеност между клиент и терапевт да носи със себе си известни притеснения. В крайна сметка ако това беше наистина по този начин, можеше да се разглежда като опасно. Добрата новина е, че всъщност под влиянието на хипноза се навлиза в трансово състояние, но последното е на границата между съзнанието и подсъзнанието. Също така всеки от нас притежава вродени защитни механизми, които позволяват да усетим на инстинктивно и интуитивно ниво дали случващото се е в синхрон с нашата истина и желана посока. Когато това не е така, ние по-скоро бихме усетили, че нещо не е наред и бихме излезли от трансовото състояние. В тази връзка не случайно се казва, че всяка хипноза всъщност е самохипноза и се прави разграничение между внушение и контратрансфер. При внушението акцентът е върху това да се помогне на клиента да извади от себе си посланията, от които има нужда и към които бива насочен от самото си състояние и предизвикателства.
Друг мит, който заслужава развенчаване, е, че хипноза може да бъде водена само от хора със свръхестествени способности. Може би и ти, уважаеми читателю, си попадал на видеоклипове, където приличащ на магьосник хипнотизатор прави каквото си поиска с човек в транс. Тази картина е доста далеч от реално случващото се при прилагането на хипнозата като научнообоснован психотерапевтичен метод. При подобни предварителни нагласи наблюдаването на една хипнотерапевтична сесия може да се стори даже скучно, защото не е изпъстрено непременно с ефектност, а цели ефективност. Последната се постига посредством съчетаване на различни елементи (хипнотичен глас, хипнотична лингвистика, конкретна последователност от стъпки и т.н.), част от които не са толкова разпознаваеми с просто око.
На следващо място, някои хора вярват, че не всеки може да бъде хипнотизиран и да влезе в хипноза. Това е интересно допускане с оглед на факта, че в ежедневието си ние като цяло оперираме в трансово състояние. Реално погледнато е необходимо да полагаме целенасочени усилия да излизаме от режима на автопилот. Разбира се, безспорно хората се различават по своята хипнабилност, която по-скоро обаче е индикатор за това доколко видимо ще бъде влизането в трансово състояние, а не дали то ще се състои. Същевременно има конкретни похвати, които допринасят за поетапното навлизане в състояние на транс и за заобикаляне на съпротивите дори при хора, които стриктно се стремят да държат нещата под контрол.
Близка до горепосочената заблуда е и допускането, че ако си податлив на хипноза, то ти си глупав. Противно на това предположение, работата на терен показва, че всъщност прилагането на метода е много по-успешно и ползотворно при хора с големи интелектуални способности. Това донякъде е така, защото се използват метафори, прилага се специфичен хипнотичен език, рисуват се различни символични картини и т.н., които изискват развито въображение.
Друг разпространен мит е, че хипнозата е като магическо хапче, изпиването на което без нужда от наше съдействие ще разреши всеки проблем – трайно и от раз. Колкото и да е изкушаваща перспективата да повярваме в истинността на подобно твърдение, това по-скоро би било признак за наивност, отколкото за реална преценка. Вече споменахме по-горе, че всяка хипноза е самохипноза и че възползването от предимствата на метода изисква определени когнитивни и мотивационни усилия. Същевременно дори и да е напълно възможно в рамките на една сесия да се постигне сериозен пробив посредством достъпването на подсъзнанието и синхронизирането му със съзнанието, то е важно да не забравяме, че цялостната психотерапевтична работа се базира на умелото и целенасочено прилагане на широк набор инструменти.
Накрая, но не на последно място, нека обърнем внимание и на факта, че в представите на някои хора хипнозата е като сън, в рамките на който не си буден и не съзнаваш. Интересно е да подчертаем още веднъж, че спецификата на влизането в хипноза се състои в това да разшириш съзнанието си, така че хем си много по-релаксиран, хем си много по-буден. Това е една особена комбинация, която някои от нас успяват да преживеят по време на релаксация или медитация. Ето защо понякога дори се препоръчва терминът „хипноза“ да се замени с горепосочените ако той поражда напрежение в клиента, а същевременно има предпоставки и съгласие да се използват неговите предимства. Илюзия е и това, че винаги е необходимо да затворим очи и да стоим неподвижно в рамките на хипнотерапевтична сесия. Съществува т.нар. разговорна хипноза, както и разновидности като психотелесната хипноза, които позволяват доста по-разчупен и динамичен начин на прилагане на метода, когато това е целесъобразно спрямо спецификите на клиента, казуса и ситуацията.
МОИТЕ ЛИЧНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ ПО ВРЕМЕ НА МОДУЛИТЕ ПО ХИПНОТЕРАПИЯ
В рамките на 4-годишната специализация по Естествена психотерапия всички обучавани имаме възможност да преминем през множество модули с хипнотерапевтична насоченост. С тяхна помощ става възможно да бъдат усвоени в достатъчно дълбочина и с достатъчно прецизност ключови аспекти във връзка с приложението на метода. Същевременно той бива разглеждан в контекста на цялостната визия за човека като съчетание между телесно, когнитивно, афективно, социално, поведенческо и духовно ниво. Последното позволява да се добие представа как хипнотерапията може да бъде съчетавана целесъобразно с други методи и инструменти, от което цялостният психотерапевтичен процес се обогатява и става още по-ефективен.
В рамките на въвеждащия модул по Естествена хипнотерапия имахме възможност да научим малко повече за същността на феномена „хипноза” като състояние на транс и влизане в роля като отговор на очакване. Посредством теоретични и практически насочени активности се убедихме, че с негова помощ може да се подобри когници ята и метакогницията, да се разхлабят стари невронни връзки и да се създадат по-лесно нови такива. Беше обърнато сериозно внимание на някои чести митове за хипнозата, разгледани в синтезиран вид по-горе, на разликите между внушение и контратрансфер, както и на паралелите между хипнозата като воден процес и медитацията като самоводен такъв. Не на последно място беше поставена основата на разбирането ни за някои ключови аспекти като значимостта на гласа, ролята на въвеждащите похвати, спецификата на хипнотичната лингвистика, силата на метафорите и вариациите в хипнабилността при отделните хора. Всеки от тези елементи впоследствие имаше свое отредено място за задълбочаване в хода на следващите обучителни модули. Този въведителен такъв обаче постави нужната рамка, през призмата на която да може да се задълбочи познанието стъпка по стъпка.
На следващо място като част от обучението се запознахме със спецификите на т.нар. майчина и бащина хипноза. За целта беше полезно да си припомним законите на психологията, които обясняват на какво се дължи силата в това да синхронизираме съзнание и подсъзнание. Имахме пространство от първа ръка да упражним тестове за хипнабилност, с чиято помощ може да се провери доколко податлив на внушение е един човек, както и да усетим на практика кои са различни фактори, които могат да улеснят или затруднят въвеждането в транс. Беше изключително любопитно с помощта на демонстрации да видим на практика как психосоматиката се проявява в хода на една хипнотерапевтична сесия, както и по какъв начин може да намери приложение методът хипноза при справяне с по-спешни случаи.
Разбира се, като терапевти, които тепърва се обучават за прилагане на хипнозата и хипнотерапията в хода на психотерапевтичния процес, за нас беше важно и ценно да разгледаме отлизо структурата на една сесия. Оказа се, че това, което с просто око отстрани може да изглежда като виртуозно воден магически процес, всъщност представлява конкретна последователност от стъпки, съобразени с начина, по който работи човешкия мозък. В най-общ вид тези стъпки биха могли да бъдат представени като хипервентилация, въвеждане, задълбочаване, внушения, извеждане, постхипнотични внушения. Естествено, усъвършенстването на всеки един от етапите изисква много практика, но опознаването на техните специфики бе една добра отправна точка. В рамките на следващ обучителен модул имахме възможност по-целенасочено да упражняваме стъпките „Въвеждане” и „Задълбочаване”, които на практика имат решаващо значение за успеваемостта на последващите процеси. Същевременно беше изключително полезно отделянето на конкретно внимание за това по какъв начин може да се построи хипнотерапевтичен процес при необходимост от работа с конкретни типове състояния и предизвикателства.
Противно на допускането, че хипнозата е процес, в рамките на който се стои неподвижно и със затворени очи, ние имахме шанса да се убедим в противното с помощта на модули като „Психотелесната динамична хипнотерапия”. Лично на мен ми допадна изключително много това, че методът може да се прилага и по по-раздвижен начин, което в определени случаи може да улесни работата с клиенти, които изпитват повече съпротиви и се стремят да държат всичко под контрол. Говорейки за преодоляване на съпротиви, в рамките на обучението бе отделено изрично внимание и на това по какви различни начини последните могат да бъдат утилизирани в полза на самия психотерапевтичен процес. Пряко свързано с това е използването на т.нар. Милтън Ериксонов модел. С негова помощ и с помощта на специфичната хипнотична лингвистика, която се използва в рамките на хипнозата, съзнанието може да бъде претоварено и объркано, което да улесни достъпването на потенциала за желана промяна. Имали сме цели модули, по време на които е било упражнявано неслучайно и многократно именно приложението на тази лингвистика и способи, тъй като улягането им изисква време и практика, но ефективността е доказана. Езикът е символичен, понякога абстрактен и изпъстрен с метафори, умелото използване на които е ценен инструмент и цяло изкуство.
Накрая, но не и по важност ми се иска да обърна внимание на най-ключовия според мен елемент за успешно прилагане на метода хипноза в рамките на хипнотерапията. Гласът и присъствието на психотерапевтът. Ролята на гласа е общоизвестна. И все пак периодично в хода на нашето обучение имах възможност отново и отново да се убеждавам в нейната значимост. Особено силна следа остави у мен опит, който проведохме в един от последните си модули с хипнотерапевтична насоченост. В рамките на този опит беше необходимо терапевтът да води сесия с помощта на гласа си, а в последствие и адекватен, целенасочен телесен контакт (галене, докосване, разтриване), но без да използва думи. И в двете позиции (на клиент и на психотерапевт) усетих осезаемо колко въздействащ беше процесът всъщност дори без вербалните послания, а донякъде и именно заради липсата им. Защото имахме пространството да отидем отвъд мисленето какво да кажем, какво чуваме и т.н. и да бъдем много по-свързани с подсъзнанието си и пулса на настоящия момент.
В продължение на горенаписаното си струва да посоча, че в хода на обучението имахме неколкократно повод и възможност да се упражняваме и в създаването на хипнотерапевтичен скрипт. Това представлява сценарий на сесия, в рамките на която бихме превели клиент през определени стъпки с цел постигане на определена цел. Процесът на създаване на скрипт е доста полезен в началото, когато човек тепърва свиква с метода и има нужда да се упражни в прилагането на ключовите елементи, както и в генерирането на идеи. Впоследствие обаче самият терапевтичен процес на практика е по-скоро творчески и изисква да си тук и сега, свързан с интуитивното си разбиране за цялостното състояние на клиента, посоката на работа и случващото се в реално време. Лично на мен това пространство за творчество ми допада много и придава на метода потенциала да бъде не само полезен, но и вълнуващ за прилагане, дори и да се използва често в рамките на продължителен период от време.
Накрая, но не на последно място ще спомена, че в допълнение към обучителните модули с хипнотерапевтична насоченост, обучаващите се специализанти по Естествена психотерапия периодично се присъединявахме към регулярни надграждащи обучения с конкретна насоченост, организирани от или съвместно с Българска Асоциация по хипноза и хипнотерапия (БАХХ). В рамките на такива работилници сме се запознавали по-отблизо със спецификите на метафорите, различни способи за преодоляване на ригидност у клиента, както и други важни за теренната работа аспекти. Подобен тип конференции са ценна възможност и за общуване с колеги със сходна професионална насоченост, избрали нелекия път на това да помагат на другите по пътя на трансформацията. Това виждане отразява и есенцията на Естествената психотерапия като холистична, интегративна и иновативна терапевтична модалност, която не отрича, а уважава, включва, но и далеч надхвърля предхождащи я терапевтични модалности.
Източници:
- Баев, О. (2025, 2024, 2023). Лекции по Естествена психотерапия.
- Баев, О. (2022). Демитологизиране на хипнозата. // Онлайн сайт: Орлин Баев – Естествена психотерапия. Достъпно от: ДЕМИТОЛОГИЗИРАНЕ на ХИПНОЗАТА – Орлин Баев.
- Баев, О. (2018). Събуждане за потенциала или хъркаща съноза. // Онлайн сайт: Орлин Баев – Естествена психотерапия. Достъпно от: Събуждане за потенциала или хъркаща съноза – Орлин Баев.
- Синенко, Ю. (2024). Лекция по бащина хипноза като част от обучение за специализация по Естествена психотерапия.
- Соuе, Е. (1922). Self Mastery Through Conscious Autosuggestion (Transl. with the original French Van Okden A.S.). NY: Malkan Publishing Co Inc.