Основни невротични характерови структури в Естествената психотерапия и трансформирането им до здрави .

Всички ние имаме една и съща мисия на тази земя: Да обичаме и да бъдем обичани, да преминаваме през различни опитности докато се научим да ги приемем и да се заобичаме чрез тях.

В нашия свят като възрастни ние сме отражение на собствените си базисни вярвания. В нас бушуват неосъзнати вътрешни процеси, които оцветяват емоциите ни и повлияват решенията ни, поведенията ни, реакциите ни спрямо света около нас. Те могат да бъдат нашия триумф или препъни камък.

И както казва Лиз Бурбо  :

 „ За да намали тази болка, детето се примирява и накрая си създава нова личност, за да стане това, което другите искат от него“

В тази дълга статия ще говоря за характерови структури , сформирани вследствие на преживените травми в детството и как днес ТУК и СЕГА   можем да ги превърнем в наши опитности………. Ще  опиша невротичните (нездравите) им проявления  и как се преработват до здрави характери. Ще се опитам да пресъздам механизма по който те се проявяват в ежедневието  ни като зрели хора, как всекидневно не осъзнаваме, че те са тук и ни нашепват за съществуването си, а ние затваряме очи за тях, правим се, че ги няма. Но когато някой ги докосне, неизменно ги усещаме в тялото и душата си и от тях ни боли.

Думата “характер” се превежда от старогръцки като “ЗНАК” или “ПЕЧАТ“, но в Естествената психотерапия ние го разглеждаме  като комплекс от черти в резултат на психологическа травма. Характерът на човека е съвкупност от неговите психически, морални и поведенчески черти. В процеса на формиране на характера, в периода на ранното детство, детето има своите специфични потребности. Ако тези потребности не са адекватно задоволени, това създава определен тип травма (в зависимост от периода на развитие) и се отразяват негативно на детското развитие, деформирайки характера му. Пример за незадоволени  потребности могат да бъдат както липсата на топлина и нежност, така и прекалената загриженост, която възпира детето да се развива самостоятелно и на по-късен етап развива зависим характер.

1. ШИЗОИДЕН ТИП ХАРАКТЕР/ ТРАВМА ОТ ОТХВЪРЛЯНЕ/

Шизоидът не е диагноза, това е тип характер.

Нека започнем от простото: в психиатрията и психологията има известно объркване със самия термин ” шизоид “. Обикновено, когато психиатрите говорят за “шизоиди”, те имат предвид хора с диагноза ” шизоидно разстройство на личността ” или хора с изразена шизоидна акцентуация, което води до дезадаптация (т.е. на ежедневно ниво до “неадекватност”, ” невъзможност за нормално функциониране в обществото“).

В Естествената психотерапия ние говорим за невротични характерови структури на личността, една от които е  така наречения „ шизоиден тип характер “ Шизоидът не е шизофреник . Тези думи не трябва да се използват като синоними, те имат напълно различни значения.

Използването на думата “шизоид” като синоним на “луд” е терминологично неправилно. Шизоидът е човек с определени черти на характера, който може да бъде психически здрав или да има психично разстройство. Периода на сформиране на шизоидния характер е преди (пренатален период на развитие) и след раждането, докъм четвърти – шести месец. Травмата е от отхвърляне. Получава се при отделяне на бебето от майката (оставено за осиновяване, престой в кувьоз и др.) или студено, отчуждено отношение от страна на майката към новороденото, ако тя е емоционално бедна, незряла и откъсната ,и често  е оставяла детето само, без гушкане и милувки или напротив, била е хипер-контролираща и поглъщаща като  родител.

За едно новородено майката е целият свят. Ако само тя е наистина с него, тогава усещането за контакт се превръща в свят на чудеса, събитие което е може би най-близо до рая на земята! Но твърде често раят се губи. Средата лишава детето от необходимия за него контакт .

Вече почти докосна сърцето ми, но после изчезна.

Сега  сам  мечтая за рая през цялото време, повтарям си – някога раят беше почти мой.“

This Nearly Was Mine (Почти беше мое)

Тези деца са свръхчувствителни: реагират остро на външен шум, големи тълпи от хора и абсолютно не приемат агресивното нахлуване в тяхното лично пространство. Така че, ако другите деца могат с лекота да достигнат до „непознатите други“, то шизоидът се опитва по всякакъв начин да се „изключи“ от реалността, защото тя  го плаши – неговото дълбоко желание е да напусне, да се скрие, да избяга…..

Шизоидният характер е остро сензитивен към критика, отхвърляне, обвиняване. Постоянно преживяване на срам/страх от негативна обратна връзка при общуване. Избягващият характер твърдо вярва, че другите задължително ще го наранят с критиката си и лишат от вниманието, топлината и приятелството си. Тъй като вярва в  това, той несъзнавано се държи така, че това да стане реалност. Истината е, че това е неговата субективна реалност, нямаща много общо с реалната такава./О.Баев/

Вместо социални игри, които го дразнят, такова дете предпочита да чете или рисува само. Отстрани погледнато изглежда, че шизоидът изобщо не се нуждае от хора. Като пораснали/възрастни/в очите на околните тези хора  може да се възприемат  за странни, безчувствени и дори асоциални – това е първото впечатление, което те най- често създават. Това обаче е измамно: шизоидът високо цени общуването и човешката топлина, умее да разбира и да  обича, но присъствието на хора в живота му трябва да бъде дозирано, в противен случай той се чувства в опасност.

За да са в  хармония със себе си за тях е много важно да се възползват от потенциалната възможност от време на време  да могат да „ затварят вратата“ и да се отпуснат във вътрешния си свят, в самотата която им се струва повече красива отколкото плашеща.

Хората с шизоиден характер нямат същите енергийни ресурси като другите. Затова не понасят празни приказки, дълги конфликти, психологически манипулации. Всичко това им изглежда изкуствено и просто безсмислено и  обяснява тесния кръг от хора с които им е интересно да  комуникират. Такива хора не са склонни да се запознават в името на познанствата. Това се дължи на изключителната селективност  спрямо другите. Затова  понякога за околните  е трудно да разберат какво мислят и чувстват тези хора. Ключът към техния вътрешен свят се получава само от най-близките им хора, тези, които успяват да спечелят доверието им  със своето внимателно и любящо отношение.

Външно хората с шизоидна характерова структура изглеждат   студени, с каменни изражения на лицето. В същото време вътре имат много богат вътрешен свят. Този тип личности често с лекота осъзнават процеси, които за другите остават невидими.

Американците имат поговорка: „Слонът е в стаята, но никой не го забелязва“.

 Хората с шизоиден тип личност имат дарбата винаги да виждат този слон и са изненадани, че той е невидим за другите. Но когато се опитват да говорят за този слон изглеждат като луди. Затова избират да не говорят много.

Дълбоко в себе те  копнеят за контакт, свързване  с другите ,но непрекъснато сканират полето на отношенията “помежду” за сигурност. Неслучайно понятието “шизоид” етимологично означаваразцепване. Те имат остра нужда от топлина и любов. Идеята че шизоидът не може да обича е мит. Такива хора са склонни към искрени и много дълбоки чувства.

Шизоидният характер има дълбоко субективно убеждение, че е в  изолация и непринадлежност към никоя група или общност, поради несъзнаваните му вярвания  че е дефектен, некачествен, нежелан и по-низш от другите. Той дори  вярва, че е отблъскващ за другите, затова несъзнателно сам си причинява социална изолация като защита – преди другите да му го причинят, както вярва самия той.

Тези хора са   твърде чувствителни към интензивни форми на взаимодействие с другите. Интензивният емоционален контакт им отнема много енергиен ресурс, а техният “емоционален контейнер” е твърде малък, за да издържи на силните чувства на другите (дори и да са изпълнени с топлина) затова използват основния си защитен механизъм -БЯГСТВОТО.

Те имат силно изразен страх от  отхвърляне от другите и ,за да се предпазят  „бягат“ от света и хората.

Бягат като се затварят в себе си и фантазиите си. Отклонението (интелектуализацията) е много характерно за такива хора – потапяне в дълги разсъждения, прекомерно теоретизиране и философстване в сферата на мислите и идеите, вместо да бъдат „тук и сега“ и да се изправят пред истинските си чувства .

На външен вид това са най-често ектоморфи (слабо телосложение, дълги ръце и крака, сякаш самото тяло се съмнява в „правото си да бъде“)

ПРЕРАБОТКА НА ШИЗОИДНИЯ ХАРАКТЕР ДО адаптивните му потенциали СТРАТЕГ / СЪЗЕРЦАТЕЛ

За преработката на шизоидния характер е нужна  много  любов, нежност, грижа и топлота, безусловно  приемане ,подкрепа и спокойна добронамереност. В процеса на самоактуализация  тези хора се научават на Любов и уважение към себе си. Научават  как да се грижат за вътрешното си дете ,как да бъдат родител на това малко и уплашено дете , което е свито в най-закътаното местенце в душата им, треперещо от страх и самота, вярващо, че е необичано , непогалено , изпълнено със съмнения и недоверие към себе си, околните и към света.

След това идва доверието – към себе си и към другите, идва стремежа към насочване фокуса на внимание от вътрешния фантазен свят към външния свят и хората ,които са в него. Стратегически се научават  да препроверяват реалността, да препланират и  да реконструират изкривените си базисни вярвания за себе си, за света и за хората.

Когато този характер бъде развит до Стратег/ Съзерцател/, той се научава не само да се доверява на другите ,но и  да разкрива себе си пред тях. Без да се прикрива зад маската на  общителния и усмихнатия, чрез искреността и добротата си започва да  ги печели, да се свързва с тях ,да ги докосва с мъдростта си, с широкия си поглед за нещата, със силно развитата си интуиция. Научават се да се свързват с другите. От интроверти се превръщат в умерени екстроверти.

2.ОРАЛЕН ТИП ХАРАКТЕР/ ТРАВМА ОТ ИЗОСТАВЯНЕ/

Концепцията за ” орален характер ” съчетава типове личности, които са невротично фиксирани в т.нар. Орален период. Сформирането на оралния характер е от 6 месечна възраст (понякога от раждането) докъм първата годинка. Фиксацията обикновено възниква от незадоволяването на нуждите на детето от храна, грижи и (или) емоционално взаимодействие с майката. През този етап на развитие детето за първи път изгражда контакт с друго човешко същество – майката, която е единствената в света му и е най-важната за него. На този етап се създава чувство за базисна сигурност, увереност в силата и стабилността на контакта с другия и се формира баланс между приемане и отдаване. Ако по време на преминаването на този етап са възникнали трудности и детето не е получило достатъчно приемане, топлина и съпричастност от майката, ако по някаква причина този етап е бил рязко прекъснат, или обратно- забавен, то детето придобива черти на Орален характер: зависимост, ненаситност, редуване на емоционални възходи и падения.

Причината за сформирането на Орален характер се крие във възпитанието и отношението към детето. Нарушена автономност/ самостоятелност/ и справяне.

* чрез свръхзагрижено, свръхпротективно възпитание , задушаващата осакатяваща грижа на т.нар. „майка-орлица“, подронваща  детската самоувереност и липсващо насърчаване за справянето на детето извън семейната система.

чрез студеното, дистанцирано възпитание .Поради отчуждението или нестабилността в поведението на майката детето не се чувства прието, обичано и емоционално нахранено, поради което то изпитва остро чувство за  изоставеност , приемайки че има лична  вина за това.

И в двата случая детето не получава адекватната грижа от родителя, която е нужна в този период. Детето се нуждае от близост с майката – искрена и топла, но не задушаваща. То има нужда да бъде прегръщано, галено, накърмено. В този етап на развитие е много важно да бъде показано на детето, че то не е само и че получава достатъчна любов и грижа.

Важно е, защото ако на детето се откликва навреме, когато то има нужда, тогава то расте уверено и спокойно в себе си и в заобикалящия го свят. Ако на детето нуждите са задоволени в този период, тогава пораствайки то няма да има болна нужда от майка си, а ще бъде самостоятелно, уверено и автентично./О.Баев/

Обща отличителна страна за хората с орално психична структура е тяхната :

*силно изразена  зависимост от някой друг и некомпетентност спрямо другите.

* обичат да търсят съвети, защото не са уверени в способността си да вземат решения/неразвит АЗ/ Те се нуждаят от външна валидация/одобрение/. Но често самите те пренебрегват съветите, защото имат нужда от морална подкрепа, а не от указания.

*често страдат от вътрешната   убеденост към себе си  за глупост, неспособност , бездарност, невежество, низшепоставеност спрямо другите….

* Компенсаторно преживяват страха си от провал ,развивайки поведение „пръв сред равни“. В резултат при първия признак за несъгласие и неодобрение от средата, поведението „пръв сред равни“ се разпада до подлежащите страхове.

* Усещане за вътрешна празнота – Това е обичайното за тях състояние. Дори в любовна връзка чувството за самота не ги напуска.

* Те са много склонни да се превърнат в жертва в една връзка.

* Липса на емоционална самостоятелност, зрялост и диференцираност

Например: Съпругата, която толерира съпруг – алкохолик обикновено е от оралния тип. Тя  лесно ще влезе в ролята на спасител. На сутринта тази съпруга, изтощена от пияния си  съпруг ще започне да го спасява от махмурлука му.

*Оралните хора не са склонни да виждат недостатъци в партньора и проблеми в семейните отношения. Те си затварят очите за предателство и други трудности, само за да не бъдат изоставени.

* „Оралния“ типаж е „лепкав“, той е склонен да се вкопчва, да се „закача“ в другите, както психически, така и физически. Стига да не го оставят. Такива хора не обичат да напускат зоната си на комфорт. Изпитват непреодолим Страх от самота .

Когато една или друга от нуждите на такива хора не е удовлетворена, те проявяват тревожност, изразен песимизъм или дори депресия и враждебност, които лесно заменят необузданото удоволствие, излъчвано от тях само преди минута.

Това разкрива наличието на силен духовен дефицит за внимание и любов. Тази „лепкава “привързаност впоследствие се измества към сексуални партньори, съпрузи, деца. Тъй като човекът е заседнал в ранна детска възраст и не се чувства възрастен, той създава опора за себе си в хора и предмети. Липсва му емоционална самостойност и зрялост. Той   вярва ,че неговата зависимост от важните за него хора, в които се вкопчва, е израз на  любов. Страхува се от  самотата. Маската ,която човек си създава ,за да се опита да скрие от света раната ,която носи е тази на ЗАВИСИМИЯТ…..зависим от значимия друг.

Често при такива хора ,когато трябва да вземат самостоятелно решение се проявява  болезнено колебание и нерешителност ,която те  субективно преживяват като безпомощност.

Човек с орален тип характер е много заинтересован от другите хора, лесно установява отношения с тях и се настройва към техните нужди, но не през здравата емпатия на истински любящ човек ,а по – скоро инфантилно прилепени, изискаващи и поставящи условия към другите/поради липсващия автономен център от любяща сигурност/ През защитната маска на манипулативното съблазняване ,зависимият характер  се опитва да компенсира своите дълбоко неосъзнати страхове.

Лесно предразполага  да му се доверят и е лесно да се говори с него на различни теми. Те са много нежни и любящи хора, без да осъзнават, че през грижата и стремежа си да спасяват  другите  всъщност ги манипулират ,за да не бъдат изоставени.

ПРЕРАБОТКА НА ОРАЛНИЯ ХАРАКТЕР ДО ЕМПАТ / ЛЕЧИТЕЛ.

Преработката на  невротичния  орален характер е възможна до адаптивен и зрял, когато човек има способността за мета когнитивно наблюдение върху себе си и има достатъчна мотивация за работа със себе си. Когато ‚,оралният “ има съзнанието за самонаблюдение  и е готов да заобича себе си, ще стигне до осъзнатости, които ще му позволят да „диша свободно“, да върви уверено напред в живота и да гради собственото си щастие.

В процеса на самоактуализация , оралният характер се научава да :

* приема, че провалът е присъщ не само за него, а за всички човешки същества. Дава си правото на грешка, научава се да я прегръща смирено и с любов, за да я превърне в  мощен стимулатор за работа върху себе си.

*  опознава вътрешния си свят все повече, научава се как да се потапя дълбоко в страховете си и да ги изживява смело и смирено без страх от провал, неодобрение или отхвърляне от другите .

* научава се  да разпознава травмата си и да достига до нея през медитация ,хипноза и придобива смелостта да я прегърне и да остане сам. Ражда се ново характерово ядро, което му дава стабилност.

*научава се да поставя граници и да не нарушава чуждите такива чрез манипулацията „Обичам те“.

*научава се да се доверява

Когато „оралният“ изгради тези вече здрави основи, след като е минал през дълбок процес на вътрешна трансформация, той се превръща в ЕМПАТ, който изгражда дълбоката  връзка с другите, но по един здрав и качествен начин. Проявява се принципа на Любовта  в Естествената психотерапия.

 3. САДО – МАЗОХИСТИЧЕН ХАРАКТЕР / ТРАВМА ОТ УНИЖЕНИЕ/

Какво означава думата „Унижение“ Означава да се чувстваш принизен.

Синоним на тази дума са: срам, оскърбление, обида, деградиране.

Периодът на сформиране на садо-мазохистичния характер е от 1 до 3-4 годишна възраст. Свързва се с авторитарното възпитание, при което от детето се изисква пълно послушание и то расте с усещането, че ако не е послушно ,изпълнително и  добронамерено, няма да го обичат. Ако такова дете се появи в семейна система, където родителите (или единият от тях) не са готови да отгледат живо същество със собствени предпочитания, мотиви, чувства и желания, а отглеждат „ експонат“ с който да се хвалят пред света ,то възпитанието е изцяло в посока „прекрояване“ , така че да е удобно, максимално управляемо, функционално, да не изисква нищо, да прави това, което му казват, да няма нищо против, да няма собствено мнение и чувство за собствено достойнство. В такова семейство се приема за грубост да имаш собствени нужди и трябва да правиш това,  което някой друг иска, а не това, което ти самия искаш като потискаш агресията си и никога не я проявяваш, превръщайки я в унищожителна автоагресия.

 Тъй като никое дете не може да расте без любов или поне надежда за любов, не му остава нищо друго, освен да се адаптира първо към родителя, а след това към останалия свят чрез безкористно служене на другите и отказ от себе си чрез  себелишаване. Животът в такива условия е труден, но с течение на времето детето осъзнава, че ако например е болно или по някакъв начин страда, към него се отнасят с повече топлина и внимание от обикновено. Така постепенно страданието, боледуването и преживяването на терзания и неприятности по различни причини става много важен навик за оцеляване и получаване на доброжелателно отношение от възрастните. Ето защо дори като възрастен човек  – мазохистът не може да се откаже от ролята на мъченик по никакъв начин, защото през целия си живот той е получавал състраданието и грижата на другите по този начин. Мазохистът смята своя мазохизъм за проява на човешка добродетел. И изобщо не забелязва, че потиснатата му агресия блика от всички пукнатини под формата на пасивни форми на очакване, обвинение и наказание.

Представата за себе си на една мазохистична личност може да бъде следната:” Аз съм недостоен, виновен, отхвърлен и заслужавам наказание“ Мазохистът е надарен с комплекс за малоценност.

Могат да бъдат определени, като  амбиверти / не са нито екстроверти, нито интроверти, а по -скоро смесица от двете./

Дълбоко в себе си носят ниско самочувствие, което формира специфичен модел на комуникативно поведение: скованост, неестественост, несигурност, прекомерна скромност. Имат ниско ниво на комуникативни умения, тяхната обективна неловкост в социални ситуации може да предизвика реакции от страна на околните. Трудно им е да говорят публично или просто да се обръщат към някого.

Типичният мазохист е много мил и тих човек. Не се ядосва директно, не пита, не изисква. Той вярва, че всичко, което прави за другите му доставя огромно удоволствие. Очаква другите да се досетят какво иска , от какво е обиден, с какво му е  причинен дискомфорт. А напрежението в него расте, натрупва се и преминава в агресия. Не директно – защото от дете му е забранено. Още като дете мазохистът се е отказал от себе си в полза на служене на другите. Но това няма нищо общо с алтруизма!)

Такова поведение е чудесна почва за развитие на тревожна депресия.

ПРЕРАБОТКАТА НА САДО-МАЗОХИСТИЧНИЯ ХАРАКТЕР ДО ЗДРАВОСЛОВЕН ЕГОИСТ И АЛТРУИСТ

Преработката на садо-мазохистичния характер изисква  : Осъзнаването ,че дълбоката бездна от недополучена обич, приемане и уважение може да се запълни само, ако човек развие умението  сам да  ги дава на себе си. Валидирането на собствената значимост не може да дойде от външния свят, ако не зачита  личното си право на свобода, уважение и любов към себе си. При преработка на характера се превръща в Алтруист със силно изразено здраво ядро на здравословен егоизъм. Изграждането на здрав вътрешен център, дава силата за очертаване на лични граници без право на погазване от другите и от значимия друг, отстояване на правото за лично щастие и грижа първо към себе си . Едва тогава идва приливната вълна на  самоуважението . Със силата на здравия  дух  идват приемането, преработването и  освобождаването от онзи вкоренен детски страх, който неспирно нашепва познатия рефрен: “ Ти си лош, ще те отхвърля“…. Дава се право на“ срама“ да е част от личността . Идва осъзнаването за собствена себестойност и значимост..       

4. НАРЦИСТИЧНО (ПСИХОПАТЕН) ХАРАКТЕР / ТРАВМА ОТ ПРЕДАТЕЛСТВО/

 Характеровите черти на Нарцистичния характер се залагат в периода между 3- 6г,в периода на т.нар. Едипова или Електра фаза , когато детето се опитва с всички сили да спечели любовта и вниманието  на родителя от противоположния пол, но не успява и възприема това за предателство.  Етиопатогенезата на залагане на Психопатния характер варира между две взаимно допълващи се хипотези , а именно :

  1. свръхзадоволяване, либерално ,всепозволяващо възпитание, при което на детето не са поставяни никакви граници. То расте с усещането, че за него няма нищо забранено и че другите са му длъжни по правило.

или

  •  съблазняване/манипулиране/ на детето от страна на  родителя от противоположния пол. Съответно се наблюдава поведение от манипулативно съблазняващо до властно доминиращо.

Основната травма тук е – предателство и самота. Словосъчетанието “травма от предателство” не трябва да се възприема в общоприетия смисъл, а през разбирането на детето, а то може да интерпретира като : изоставен съм, самотен съм, предаден съм – конкретно събитие, без да има ресурса да анализира компенсаторното поведение на родителя спрямо събитието.

Например :

*при раздяла или развод –  детето бива отглеждано само от един родител – детската  интерпретация би била  : изоставен съм, самотен съм, предаден съм/ от липсващият родител/ Детето изпитва ужас и страх, поради неспособността да си обясни фактите разумно, което го лишава от защитна бариера. Този модел на разрушаване на семейните връзки предизвиква съществени промени в поведението, емоционалното състояние, характера на детето и взаимоотношенията му с хората. Емоционалната връзка с отсъстващия родител се замества от деструктивни емоции (гняв, омраза), агресивно и арогантно отношение към света.

* пиянство на бащата /когато бащата не поддържа почти никакъв контакт с детето/ – детската  интерпретация би била  : аз съм различен от другите и не съм достатъчно добър. Децата на зависимите от алкохола често трябва да отричат  чувствата като тъга, страх и гняв, за да оцелеят. Тези нерешените чувства обаче винаги намират начин да се появят и най-често това става в зряла възраст, което от своя страна създава противоречия и конфликти в общуването с околните.

* Мама напуска семейството /заради друг мъж/ и бащата се грижи сам за своето момченце – детето интерпретира като : изоставен съм, не ме обичат, различен съм. При отсъстваща майка, емоционалното увреждане е толкова голямо, че  оставя следа в ума и душата на детето ,която отваря кладенец от мъка, в който то се чувства удавено – особено , ако това се случи през първите шест години от живота .

Твърде често родителите заангажирани със собствените си проблеми / или компенсирайки разрушената семейна система/ не успяват да заложат в детето подходящи норми на поведение, лутайки се между :  свръхглезене, все-позволяване ,липсва на дисциплина и често непостоянство в неговото възпитание, което от своя страна създава в детето чувство за превъзходство.

Такъв човек живее с усещането, че е нещо повече от другите, че правилата и границите не важат за него. Той става материален и властен, контролиращ, съблазнява и манипулира, прегазва всичко по пътя си за да постигне целта си. Зает със своите чувства, той не се интересува от чувствата на другите. Фокусиран е във властта и силата. Много деен, енергичен, с изявени лидерски качества. Много взискателен, раздразнителен и с големи очаквания към другите. Контролира всичко и всички. Отнася се със силно недоверие към другите. Одобрението е много важно за неговото спокойствие. За да го получи той е готов на всякакви манипулации.  „Драмата“ на носителя на психопатна структура е, че  не забелязва, че той самият постоянно предава другите с манипулативния си двоен стандарт.

С годините травматичните събития напускат работната памет, тоест вече не присъстват в съзнанието. Но те не се забравят , а се запечатват в по-дълбоките слоеве на паметта, особено от емоционалната памет. Фройд нарича това явление афективно -натоварени комплекси, които остават в дълбините на психиката и се проявяват под формата на възникващи чувства  като : негодуване, страх от загуба, ревност, агресия в такива ситуации в зряла възраст, които субекта възприема като  провокативни.

Например:  любимият човек, дори за кратко време да не отговоря на телефона, или отговоря по някакъв начин погрешно, отсъства известно време без предупреждение и така нататък – всичко това се  възприема  като трагедия. Връзката с травматичната ситуация от детството е скрита от съзнанието на зрелия човек и той не разбира своята неадекватност поради опустошителните чувствата, които възникват в него. А партньорът бяга от неразбираемото поведение на такъв човек. И това може да се повтаря много пъти докато човекът не ОСЪЗНАЕ, че има върху какво да работи.

Психопатният характер прави всичко, за да убеди другите, че е силна личност. Използва естествените си лидерски качества за да наложи желанията си. Не чувства своята уязвимост и се стреми да демонстрира силата си. Сравнява себе си спрямо другите  на принципа “кой е по-добър – кой е по-лош”.

Неспиращия му стремеж към съвършенство го подлага на перманентен стрес така ,че тревожността се превръща в негова всекидневна спътница, която може да го доведе до паническо разстройство.

Тук е нарушен е принципът на Любовта и Истината (Свободата)

ПРЕРАБОТКА НА НАРЦИСТИЧНИЯ ХАРАКТЕР ДО ВОДАЧ И ЛИДЕР

 „Когато психопатният характер преживелищно осъзнае и с любящо, смирено приемане прегърне базисните си характерови вярвания за предадена, безпомощна слабост, властовата му манипулация и/ или налагане се преобразуват до спокойната способност за здраво лидерство./O.Баев/

Преработката на този характер се случва бавно и постепенно чрез осъзнаване на емоционалните травми от миналото, потапянето и изживяването им отново, за да се осъзнае до какво са довели ТУК и СЕГА и какви черти на характера му са създали .

С помощта на психотерапия, медитация ,йога и вглеждане в себе си човек извървява смирено и с любов към себе си дългия път към оцелостяване . Научава да се освобождава от бурните си  емоции. Освобождава се от хватката на контрола, а това  само по себе си води до разхлабване на привързаността  към резултата, успеха, постижението. Освобождава се  от желанието всичко да върви само според предварително начертания от него план. Вече не се опитва да бъде център на внимание. Осъзнава  правото си да бъде автентичен. Достига вътрешна синхронизация между мисли ,чувства и действия. Освобождава се  от негативни емоции и обвинения . Човекът се научава да „чува“ гласа на  душата си, защото тя знае всичко. Разбира, че любовта е безценен дар .Научава се да не омаловажава този дар и да не го свежда до баналното „ти на мен, аз на теб“.

5. РИГИДЕН ТИП ХАРАКТЕР /ТРАВМА ОТ НЕСПРАВЕДЛИВОСТ/

 Периодът на формиране на ригидния характер е след 5-6-тата година докъм 7-8та. Травмата при този характер е от несправедливост.

Гъвкавостта на мисленето е едно от най-ценните  умения за човека, който го притежава. Хората, които не притежават това умение и освен това агресивно му се съпротивляват, притежават  т.нар. ​​ригиден тип характер . Ригидността е обратното на гъвкавостта, дори името идва от латинското rigidus (твърд). Хората, „надарени“ с това качество променят гледната си точка с голяма трудност и  не се адаптират добре към външни промени.

Ригидният характер е невротично забързан, постоянно напрегнат и свръхфокусиран в цел, като по този начин практически губи мига, губи щастието от самия процес по постигане на целите……. Едно огромно ТРЯБВА нещата да бъдат такива, каквито ригидният характер си мисли, че ТРЯБВА да бъдат. Перфекционизмът понякога се проявява като идеализъм и свръхвисок морал….“/О.Баев/

Те са упорити, доста твърди в защитата на позицията си и не променят навиците си при никакви обстоятелства.

 „Блокираната връзка със сърдечната и духовна интелигентност, комбинирано с компенсаторното емоционално потискане и гняв предпоставя липсата на толерантност и търпеливост, приемане на различието и други гледни точки, трудно прощаване и злопаметност…..“/ О.Баев/

Развитието на този характер се свързва с авторитарното свръх-контролиращо възпитание на детето. С  наличието на строга и свръх-изискваща родителска фигура, която е налагала желязна дисциплина по време на израстването. Детето разбира, че няма право да бъде такова каквото е. Основно вярване тук е, че го ценят повече за това което прави, а не заради това което Е.

Така през целия си живот такъв човек неосъзнато се ръководи от базовото си вярване, че на другите не трябва да се доверява.

Ригидността се изразява в няколко основни аспекта:

Когнитивен: Когнитивната проява се дължи на неспособността на човек да промени картината на събитията и мирогледа, формиран от него .Трудно променят  представите си за околната среда . Често възприемат околните за идиоти, шарлатани, убедени са че всички вестници лъжат и навсякъде виждат теории на конспирацията. Поради това на „Ригидния“ му е трудно да изгради комуникация извън категориите които разбира, не е в състояние да промени действията си в стресови ситуации .Воденето на дискусия за такива хора е равнозначна на борба за доказване на собствената им правота, докато останалите участници не се съгласят.

 Афективен: Емоционално се „забиват“ за дълго време в определени обекти и ситуации, докато емоционалната реакция не винаги съответства на реалното събитие. За такъв човек седмицата ще е развалена от понеделник сутрин, ако не му  сложат достатъчно количество сметана в кафето и  ще превърта в главата си това събитие  до неделя вечерта. Но пък от положителна гледна точка, човек с афективна ригидност може да се радва  до края на седмицата, ако му подарите цвете 😊

 Мотивиращ : За човек с този тип ригидност е трудно да реструктурира мотивационната си система, ако ситуацията го изисква. С мотивационна твърдост са свикнали и изискват от себе си да печелят много, защото така ТРЯБВА.

Бихме могли да ги наречем тесногръди, но не можем да отречем факта ,че твърдостта която носят ги отличават като постоянни и уверени в техните идеи . Тези качества им позволяват да останат  фокусирани докато изпълняват рутинни задачи в работата си или у дома и притежават енергия, която им помага да работят на автопилот.

Ригидният характер се отличава с подчертана гордост и липсваща гъвкавост. Все черти, които  биха могли да бъдат изтълкувани като позитивни, ако не бяха израз на защитни елементи, а ригидността не беше един строг контрол на потребностите на Аз-а.

Сковаността му блокира всичките му заложби и човешки страни, но ако се преработи може да стане добър лидер и да води хората дисциплинирано и стратегически към важните дългосрочни цели. Внасяйки повече гъвкавост в себе си може повече да резонира с хората и да установява добри връзки с тях.

ПРЕРАБОТКА НА РИГИДНИЯ ХАРАКТЕР ДО ВОИН

Преработката на ригидния характер е не по-малко трудна и продължителна от преработката на всеки друг характер в невротичната му част, но не е невъзможна. Тогава човекът се превръща във Воин, Боец. Да си боец ,това е  черта на характера, а воин е състояние на душата.

Тук фокусът на внимание е върху смирението ,което е ключово при преработката на невротичността. Воинът развива доверие в собствените си способности и открива силата на това да се  довери на другите .Научава се да  цени собствената си и чуждата автентичност и индивидуалност. Със смирено спокойствие и увереност приема чуждата различност и разбира нейната роля за собственото му оцелостяване. Научава се да различава и да приема цветовете на разнообразието в другите и разбира, че дъгата е красива именно заради цветността си и няма  „правилен“ или „неправилен“ цвят за нейната красота. Воинът запазва своята дисциплина, но се научава да почива и да се отпуска. Научава, че да помързелува понякога е приятно и полезно. Преоткрива зареждащата сила на  веселието  и живее повече от спонтанно от душа и по-малко от „така трябва“.

Малко твърдост никога не вреди, но разковничето е в количеството. След преработка на характера ,ригидният ще бъде много по- щастлив и ще се освободи от навика да се забива в  негативни емоции . Воинът бавно и постепенно се научава да приема, че в света има и друга истина освен неговата собствена. Научава се да приема, че разнообразието в света и хората с които общува са извор на опитност.

В заключение ще направя обобщение:

Естествената Психотерапия не предлага някакъв „метод“ , а дава умението за  вглеждане дълбоко в себе си.

Зрението ви ще стане по – ясно, когато погледнете в сърцето си. Който гледа навън – сънува ,който гледа навътре се пробужда“   /Карл Юнг/                                                                                                                                     

Мъдростта е в  осъзнаването, че самото осъзнаване е нашият най – голям лечител и пътя към трансформация.

С други думи да носим знанието, че : Онзи който ни осъжда най- много, който ни обича най- много  и който може да изпитва най-голямо съчувствие към нас , сме НИЕ самите. Ключът към изцелението на душата е осъзнаването, че миналото е минало. Всичките ни някогашни действия са били продиктувани от необходимостта да избегнем опасност, която вече не съществува.

Страх те е, че ще загубиш? Загуби! Страх те е, че ще паднеш? Падни! Страх те е, че ще се нараниш? Нарани се… После се изцери! Отново стани! Отново започни! Отново обичай! Рано или късно това, което очакваш, ще дойде. Рано или късно това, което търсиш, То ще те открие.

 Но ако ти веднъж се ужасиш… Уплашиш…  Aко си сложиш маската… и щитовете… тогава всичко свършва.

Каквото и да очакваш, никога няма да дойде.

Руми

Силвана Илиева
статии

Вашият коментар