Статии на специализанти

Когато говорим за психотерапия и водещия в този сложен, дълбок и изпълнен със смисъл процес, а именно психотерапевта, е редно да държим в ума си, че изначало този терапевт е просто човек като всеки друг. Човек, който усеща в себе си вътрешен тласък и желание да помага на своите „братя“ и „сестри“. Той има своите дълбоки вярвания, които живеят в него, преживял е своите лични травми, предизвикателства от живота и продължава да бъде част от него.

Дали сами избираме родителите си предварително или пък всичко е случайност, все още не може да бъде доказано подобно нещо и можем само да гадаем. Но независимо какви са причините да попаднем в конкретно семейство, едно е ясно – детството ни или началото на нашия живот определя до голяма степен това как ще се развием по-нататък като личности. Когато сме малки, нашите родители са единственото нещо, което ние познаваме и на което разчитаме.

Ще опиша собствените дълбоко вкоренени когнитивни изкривявания и базисни вярвания през своето лично преживяване на социална тревожност, както и влиянието и резултата от естествената психотерапия.
Ще отделя това време за собствения опит, защото все още не работя с клиенти/пациенти, освен със себе си.

Има ли смърт и в какво се изразява тя ?! Каква ни е представата за нея и защо ни е страх ?! Ами ако не е това, което си представяме?
Животът и смъртта са двете страни на една и съща монета.
Моето усещане за нея е било динамично през времето. Когато бях малка изпитвах ужас и страх, който ме хващаше за гърлото и ме стискаше с неистова сила. Лежах до майка ми и си мислех – „Какво ли ще се случи, когато нея вече я няма…„

Всички сме деца. Няма значение, че си на 30, 40, 50, 80 години.
Всички сме деца на живота. Деца, които са тук не за да се борят, а да обичат.
Порастваме, но често животът ни заварва неузрели. А на нас така ни се иска да сме големи и да разбираме от всичко, да знаем как протича животът, защо се случват всички тези неща, какъв е смисълът, какъв е планът, Аз къде съм в този план, има ли ме изобщо, искаме да намерим картата и да живеем по нея.

Най-добрият психотерапевт е Животът в качеството си на душелечител и на фактор, играещ основна роля в еволюцията на душата – с други думи – развитието на психиката. Никой по-добре от Него не може да ни постави в условия, в които да срещнем точно онези аспекти от себе си, света и другите, които да ни предизвикат да се справяме, да търсим начини, да придобиваме умения, да развиваме качествата си, да разгръщаме заложеното в нас и да изследваме познанията.
Често обаче негодуваме срещу „несправедливостта“ на Живота. Негодуванието е проява на незнаене и невежество по отношение на законите, по които се движи самия Живот и функционира собствената ни психика.

Поведенческите експерименти имат за цел да предизвикват страха от авторитети, от „какво ще кажат хората“, провокации към мазохистичното поведение на замълчаване, „преглъщане“, изоставяне до преобразуването им в ресурс за промяна на характеровите структури.

Първите данни в литературата, които дават основа и са мост към съвременната хипноза и хипнотерапия, са свързани с името на немския лекар от XVIII в. с многостранни интереси в науката Франц Антон Месмер (1734 – 1815). Въпреки че никога не е използвал термина „хипноза“ и дори на практика разбирал погрешно хипнотичното състояние на човешкия мозък, той открил свой метод за лечение на пациентите си, който нарекъл Месмеризъм.