Статии на специализанти

Децата са така свързани с родителите си, че усещат техните отношения без дори да бъдат в обсега им в дадения момент. Те са като скенери на пространството, в което неизказаните огорчения, недомлъвките, мълчаливите обвинения или психическото насилие попиват в детската им отворена психика и се запечатват там до светлите времена на готовността за осъзнатост на това дете. Натъртвам на негативните модели, защото те са фокуса на една терапия и тяхното трансформиране в жизнеутвърждаващи е избраният от човека път на вътрешна еволюция и поета лична отговорност за себе си.

„Искам да бъда щастлив.“ – Щом търсите щастие на земята, трябва да се свържете с хора, които ви разбират, на които можете всякога да разчитате, които могат да се жертват за вас и които заради вас са готови да се качат на Небето и да слязат на земята. – „Къде ще намеря такива хора?“ – Не ги търси, нека всеки от вас бъде човекът, когото другите търсят.

Смъртта е естествена част от живота. Трудно се пише за нея, но се усеща осезаемо, като сянка през целият ни живот. Да страхувам се, но със здравословна доза. По този начин давам почит към неизвестното, към края, към раздялата, пред смъртта. Прекланям се пред природата си, пред мястото от където идвам. С клетките си усещам човешкото ми безсилие пред величието на съдбовния кръговрат. В тази статия ще се опитам да опиша емоцията си по темата, чрез бълг

Познаването на защитните механизми в психотерапевтичната работа е ключов инструмент за бърза и правилна диагностика, за изграждане на доверителна връзка, за обособяване на направление в работен аспект и не на последно място, за поставяне на основа за интегриране на здрава реалност, обективна логика и постигане на очакваните резултати. Както се казва в когнитивната психотерапия: „Чувстваш това, което мислиш!“

Само когато сме автентични, можем да преживяваме живота си пълноценно и щастливо.
Щастлив живот не означава да нямаме пречки по пътя си, всичко да бъде лесно и приятно.
Това би бил живот, зациклил в статичност, без развитие, в какъвто и да е аспект. Задаваме своите въпроси на хора, които са авторитети в нашите очи, хора, които смятаме за повече от нас самите, приятели, които смятаме, че са по-запознати с определени неща или са по-умни.

Да бъдеш ниско долу – на земята, мръсен, нищожен, нямащ. Свлечено тяло на земята, но и на дъното на душата. Най-вече в душата.
Може би на всички в първия момент ни изглежда стряскащо, страшно и непоносимо. Вероятно повечето хора биха извърнали поглед от написаното, а също и от гледката, ако присъстват в такава ситуация.

В Естествената психотерапия отдаваме значение на всичко, което изпълва живота ни по един или друг начин.
Тоест това означава, че когато човек дойде при нас за подкрепа и помощ, ние не даваме вълшебно хапченце, което спира симптомите му.

Естетиката, независимо в какъв контекст, е преживяването на дълбока, чиста, идваща от сърцето и душата, необременена от правила и ограничения красота. Красив процес, който се изживява през душата, не през егото, не е тази външната материална и повърхностна красота. Красота отвъд – идваща от безпределния божествен вселенски смисъл и минаваща през човека на много фини нива, които той може да усети като велико докосване от самия живот.

Когато говорим за психотерапия и водещия в този сложен, дълбок и изпълнен със смисъл процес, а именно психотерапевта, е редно да държим в ума си, че изначало този терапевт е просто човек като всеки друг. Човек, който усеща в себе си вътрешен тласък и желание да помага на своите „братя“ и „сестри“. Той има своите дълбоки вярвания, които живеят в него, преживял е своите лични травми, предизвикателства от живота и продължава да бъде част от него.